3363 | 30 март 2023 | 09:51

Кампанията репродуцира нашите до болка познати обществени разделения, но не произведе достатъчно убедителен отговор на въпросите какво следва след изборите, ще може ли и как да се формира правителство.

Калоян Велчев

Предизборната кампания е към своя край. Социологическите проучвания ни показват една сравнително статична картина на обществените нагласи от началото и края на кампанията.

Няма трайни промени в посланията, в разказа, в очакванията ни за след изборите.

Кампанията репродуцира нашите до болка познати обществени разделения, но не произведе достатъчно убедителен отговор на въпросите какво следва след изборите, ще може ли и как да се формира правителство.

На този фон е нормално да не очакваме впечатляваща избирателна активност, въпреки че върнахме хартиената бюлетина, която според някои партийни централи беше единствената спирачка пред огромните народни маси да излязат и да ги подкрепят.

Цялостната картина не предизвиква особен оптимизъм и надежда за трайно управление в рамките на следващия парламент, но все пак шансове винаги има.

Тежестта на победата

Основната интрига на изборния ден ще бъде кой все пак ще спечели изборите. Победата не е без значение. Освен че дава инициативата за създаване на управление, тя е важна символно в навечерието на местните избори. Но победата е преди всичко отговорност, която ще трябва да се носи. Както в рамките на миналия парламент, така и в бъдещия от победителя ще зависи в най-голяма степен дали ще имаме управление, или ще ходим на нови избори.

Най-голямата политическа сила в предходния парламент - ГЕРБ, отказа да поеме отговорност за управлението, с което ни изпрати на едни излишни избори. Пред победителите на предстоящите избори се очаква да тегне същата дилема - формиране на нестабилна коалиция с непредвидими партньори или още едни избори.

Служебен кабинет на президента или на партиите?

Към момента изглежда сигурно, че победителят, който и да е той, няма да има мнозинство, с което да може да управлява сам.

Очертава се необходимост от формиране на широка коалиция (повече от две партии в управлението), която да поеме властта. Ако изобщо се стигне до подобна коалиция, тя няма да работи с особено дълъг хоризонт.

Още от началото на тази предизборна кампания се питаме кога ще бъдат следващите избори. Този въпрос ще продължи да е актуален и след деня на изборите и дори след като се състави управление (ако изобщо такова бъде съставено).

Ето защо и следващият кабинет на България ще бъде служебен. Въпросът е кой ще го състави - политическите сили или президентът?

Служебните кабинети на Радев имат ясна политическа линия - без помощ за Украйна, война с политическите партии и модела на представителна демокрация в България. Липсата на алтернатива в рамките на парламента развързва ръцете на Радев за подемане на политически линии, за които не просто няма национално съгласие, дори не е проведен дебат. Възможните комбинации в рамките на бъдещото Народно събрание не са нито особено привлекателни, нито особено вероятни. Все пак е редно да ги разгледаме:

1) "Продължаваме промяната" - "Демократична България" (ПП-ДБ) печелят и формират кабинет на малцинството, подкрепен от ГЕРБ и ДПС. Подобна формула би сработила единствено при добра воля от всички парламентарни групи за провеждане на реформи или поне за приемане на законопроектите по Плана за възстановяване и развитие. При изразителна победа на коалицията ПП-ДБ подобна опция би изглеждала по-легитимна и шансовете да се случи биха нараснали. При всички случаи обаче тази конструкция не би издържала дълго.

2) ГЕРБ печелят и предлагат "антикризисен кабинет", който да се бори с инфлацията. Кабинет без ярки партийни фигури, който да разчита на сериозна подкрепа в Народното събрание и да бъде фокусиран върху конкретни политики. В сегашната ситуация подобна опция не звучи неразумна, но за да е успешна, трябва да е продукт на широко съгласие и с много ясно фиксирана времева рамка и компетенции.

3) Същото, но с третия мандат на БСП.

Предстоящите избори не влекат със себе си твърде вълнуващи сценарии, които да ни накарат да бленуваме светлото бъдеще там някъде, пред нас. Но те са един етап от новата политическа реалност, в която страната се намира. Отдръпването ни от този процес няма да го направи по-лек и приятен. Напротив. Намираме се в криза не на системата, а на политическото представителство. Обаче представителите ние си ги избираме. Ще имаме този шанс и в неделя. А после отново на ход са политиците..

Източник: Дневник