Камелията е красиво вечнозелено растение с големи нежни цветове. В Европа е пренесена от моравския свещеник Георг Йозеф Камелиус, който я намерил на Филипините през ХVIII век. На него е и кръстена. Камелиус я подарил на испанския крал, който толкова много я харесал, че искал да я запази само за себе си. В продължение на много години не разрешавал на никого да я изнася от кралския двор. Чак век по-късно клонка от нея била подарена на австрийската императрица Мария Терезия. Оттам цветето се озовало при съпругата на Наполеон - Жозефина, и продължило пътя си из Европа.
Има два типа камелии - декоративна и чаена. Първият вид произхожда от Япония и има над 2000 хибрида. Чаената идва от Китай, връхчетата на младите листенца и пъпките се използват за направата на зелен и черен чай.
Много любители градинари също се изкушават да отглеждат камелии в домашни условия, но у нас растението има слава на капризна хубавица.
Според Антония Василева от Ботаническата градина на БАН обаче това въобще не е вярно. Наистина, в стая растението не може да разкрие пълните си възможности. В природата се срещат камелии от 15 метра височина, но ако полагате правилните грижи, тя
може да достигне 2-3 метра
и в дома ви. Достатъчно е да спазвате няколко правила.
Цветето вирее най-добре в Япония и Китай, където въздухът и почвата са по-влажни. Затова никога не го оставяйте до парното или на слънце. Иначе листата ще пожълтеят. Поставете саксията на сянка, но не на твърде сумрачно място. Почвата трябва да е влажна, но никога не оставяйте вода в чинийката под саксията. Това е най-честата причина корените да загниват. Ако вечер пръскате листата с вода с пулверизатор, любимката ви ще се чувства като в природата. Признак на добро здраве е ако листата са зелени, лъскави и кожести.
Почвата трябва да е лека. Обикновено субстратът, в който се продават камелиите, е много богат на торф и е доста киселинен. Това е полезно за цветето, но не е достатъчно. Добре е след като то прецъфти, почвата в саксията да се смени. Торфът трябва да се разреди с градинска почва, която може да намерите в повечето цветарски магазини. Може да добавите широколистната листовка, която се прави от стари и изгнили листа и е богата на хранителни вещества. За да попива водата и да се усвоява по-добре, добавете и малко промит през сито речен пясък. Той ще осигури на растението добър дренаж. Трябва да внимавате границата между ствола и корените на растението да не бъде покрита с почва. В противен случай там също започва гниене.
Дръжте камелиите си на студено. Те издържат на много ниски температури - повечето до минус 10 градуса, а някои хибриди виреят и до минус 20. Камелията цъфти през зимата и ако се грижите правилно за нея, може да е
отрупана
с цветове
дори когато е покрита със сняг.
През юли вече е прецъфтяла и семената й са узрели. Ако искате да си посадите камелия от семе, трябва да знаете, че е много вероятно от него да не порасне същото цвете. От семената на красивите хибридни видове най-често поникват диви камелии, чиито цветове са по-малки и не толкова ярки. В случай че не обичате изненадите, е препоръчително размножаване чрез резница. Клончето се чупи на границата на зелената и вдървената част, тъй като оттам най-бързо се развиват корени и е най-малка вероятността да загние.