- Г-н Стойчев, президентът заяви, че “най-малкото имаме полза от нови избори, защото инфлацията ще бъде чудовищна“. Изказването поражда серия от въпроси. Изненадващо ли е то на фона на очакванията, че отношенията на президента с правителството ще се влошат? Ще има ли поредно издание на "Боянски ливади" или сваляне на доверието от правителството, както през 2020 година?
- Няма никаква гаранция, че едни нови избори ще доведат до по-добро управление. В страната все още няма добре изявена алтернатива и може би това има предвид президентът. Но по принцип изборите са единственият легитимен начин за промяна и те могат да станат актуални по всяко време. Не бива обаче винаги да свързваме критиката към управлението със смяната му.
- Трупат се проблеми и заради войната, и заради влошаващите се икономически перспективи. В същото време именно войната прави нови избори нежелани. Къде са границите на това сложно управление?
- Спекулация е, че войната прави невъзможни едни нови избори.
Няма такава пряка връзка, а и тежестта на България е твърде малка, за да има влияние вътрешната ни политическа бъркотия върху световните дела.
Икономическото напрежение расте с всеки изминал ден навред в Европа, а и не само. Но у нас то е значително по-голямо поради тежка управленческа неразбория и високомерие. Ето и конкретика - средната инфлация в ЕС се движи около 8% и тя е “вносният” елемент, който едва ли бихме могли да избегнем. Но останалите 4-5% инфлация над тази средна за Европа си е изцяло “заслуга” на местна гениалност. Тоест така добре се управлява, че сме 50% по-зле. Честито!
- Диалогът на кабинета с превозвачите претърпя пълен провал. Не са ли много фронтовете, които си отвори властта?
- Тук възможностите действително са големи и винаги може да се създават повече и повече врагове. Разбира се, една сериозна власт не бива да е популистка и да задоволява всякакви прищявки. Но е длъжна да води диалог, а не “да бие дузпи”.
- Христо Иванов също даде предупредителен знак в червено. Втвърдява ли се и десницата и защо?
- Кое точно е десница у нас не бих искал да разчепквам. Но Христо Иванов е прав да предупреждава - той го прави внимателно и отговорно, със загриженост и затова думите му тежат.
- Как си обяснявате подема на „Възраждане“?
- С фактически функциониращата цензура в страната и в ЕС. Огромната трагедия да имаме война в Европа се представя едностранно и като че ли всички ние нямаме вина. Не, вина че мрат вече над сто хиляди души близко до нас и близки до нас - защото и украйнците, и руснаците са наши европейски братя - имаме и всички ние, европейците, и особено скопените ни представители в Брюксел. Войната далеч не бе неизбежна - напротив, беше лесно избежна и никакви помощи и санкции няма да скрият суровата историческа присъда, която Европа ще понесе. Имам предвид - ние всички ще понесем.
Приказките за лошия хулиган, който се бие в квартала,
по никакъв начин не оневиняват управата на квартала . Ако видим на улицата умопомрачен човек, който истерясва, по-добре е да му помогнем, отколкото да го загърбим.
- При нови избори може ли да очакваме връщане на ГЕРБ на власт?
- На власт в смисъл те да карат влака - не. Но във властта, като част от коалиция - да. Всъщност демократичното махало има свойството да пречиства - престояваш в опозиция и се връщаш като изпран. Е, не съвсем и не буквално, но все пак реално. И невинаги веднага - може и по-дълго да почакаш. Колко точно - зависи от “продуктите” на политическия пазар…
- Социолозите претегляте ли вече шансовете на партията на Стефан Янев?
- Не сме в предизборна ситуация, за да мерим количествено. Но отчетливо регистрираме търсене на ново водачество сред избирателите.
- И в други европейски столици имаше митинги и протести с различна насоченост в Деня на победата 9 май. У нас обаче разделението достигна сякаш пикови стойности. Може ли разделена и воюваща помежду си нация да премине през кризите? Каква е адекватната позиция в този момент?
- Слава Богу, не сме воюваща помежду си нация. А разделението невинаги е лошо. Обединени в тъпотия е по-лошо.
- 9 май показа, че Кремъл е в изолация. Войната консолидира ли Запада и къде е България на картата между Изтока и Запада като гледате бушуващите страсти и полюсните позиции?
- За съжаление, консолидацията на Европа е конюнктурна и някак по линията на “кенсъл кълчър”.
Сериозни анализатори твърдят, че истинската война още не е почнала и ако са прави, то тепърва ще видим обединен ли ни е съюзът или не. А колкото до България, ние винаги сме били на самата граница между Изтока и Запада, което от една страна ни дава много, но в моменти на изпитание ни напряга в по-голяма степен. Такава ни е съдбата - от географията не можем да избягаме. А и не трябва, защото може би единственото правилно решение на наш водач е това на хан Аспарух за мястото.
- Виждате ли риск от пропукване на българската позиция за Северна Македония?
- Българската позиция няма как да се пропука. Може някой или някои политически натегачи да се пропукат, но българският народ здраво и веднага ще ги подпука.
- Ако правителството падне след евентуално вдигане на ветото, кой ще има повод да празнува? Чия ще бъде победата?
- Тъпотията и безродието нито водят към победа, нито към празнуване.
- Защо Брюксел натиска София за ветото, а не Скопие, което не изпълнява договорените отношения?
- Защото търпим лицемерна и безотговорна клика да се гаври с нас. Още преди 30 години при конфликта на Гърция с Македония ЕК трябваше да заеме категорична позиция в полза на своя член Гърция и нещата щяха да се решат за дни и седмици. Същото е и сега - вместо на шепата промити мозъци в Скопие ясно да се каже “но пасаран!”, България е част от приемащото ви семейство и ще се съобразявате с нея, натискана бива България. Това е рушене, а не изграждане на Европа.