13810 | 25 март 2024 | 12:46

Преди три години решението на ИТН да оттегли Пламен Николов едва не доведе до конституционна криза

Кандидатът за министър-председател писмено заявява, че оттегля номинацията си. Това направи сутринта Мария Габриел от ГЕРБ, но случаят не е прецедент. И не възниква въпросът какво да се прави.

Но преди почти три години не е така - в началото на август 2021 г. решението на "Има такъв народ" да не внася проекоправителството си за гласуване в пленарната зала създаде прецедент в новата история на България и едва не доведе до конституционна криза.

Какво се случи тогава?

На 11 юли 2021 г. в България се провеждат предсрочни парламентарни избори, след като редовният парламентарен вот на 4 април с.г. не е довел до формиране на правителство. Но докато през април първа политическа сила е ГЕРБ, а втора - ИТН, през юли позициите на двете партии са се обърнали - формацията на Слави Трифонов е начело, а на Бойко Борисов - на второ място.

При такова разположение на силите на политическия терен президентът Румен Радев връчва на ИТН мандат за съставяне на правителство.

На 30 юли Пламен Николов, номиниран от ИТН за премиер, отива на "Дондуков" 2 и получава папката от държавния глава.

Първоначалната идея на ИТН бе юристът Петър Илиев да е претендентът за министър-председател, но кандидатурата му бе осуетена след скандал (Илиев се оказа плагиат и на всичкото отгоре и почетен консул на офшорната зона Барбадос - б.р.).

На 10 август обаче кандидат-премиерът Пламен Николов оттегля съгласието си да бъде избран на поста по "лични причини" и внася декларация с това съдържание в деловодството на Народното събрание. А лидерът на ИТН Слави Трифонов обявява, че партията няма да внесе проекоправителството си за гласуване в пленарната зала. Председател на парламента в онзи момент е Ива Митева - също от ИТН. "Като нямаме премиер и той се е оттеглил, не може да бъде заменен, на практика отпада необходимостта това да бъде обсъждано в парламента, няма кого да гласуваме", е становището на председателя на 46-ото Народно събрание Ива Митева.

Но не всички конституционалисти, както и парламентаристи мислят така.

И точката все пак влиза в пленарната зала. Проектът е базиран върху указа на Радев за първи мандат и заявлението на Николов, че се оттегля като кандидат за министър-председател. Подписите под проекторешението са на партиите, с които ИТН преговаря за правителство - ДБ, "Изправи се. БГ.Ние идваме!" и БСП.

Започва дебат и се завихря скандал - ИТН напускат пленарната зала, не искали да участват във фарс. Според хората на Трифонов няма нужда да се организират дебати по толкова прозрачен казус.

Ситуацията в този момент образно описва Татяна Дончева - депутат от "Изправи се. БГ.Ние идваме!".

"Налице е проблем с конституционната процедура и той беше създаден от ИТН - председателят на парламента да не се държи като болонка на някой сценарист", заявява Дончева от парламентарната трибуна. И мотивира думите си - предишния ден Ива Митева е създала внесения в парламента акт, а на следващия заявява, че няма да го подпише, но след като първо го е подписала. "Детска градина!", възкликва Дончева. В тази атмосфера на изострени страсти Росен Желязков от ГЕРБ предлага проект за решение, в което ИТН да бъдат заклеймени като виновни за създалата се ситуация. Но председателстващият заседанието Кристиан Вигенин от БСП отказва да го подложи на гласуване.

В отговор ГЕРБ напускат пленарната зала, с което провалят кворума. В опит да се намери изход се събира т.нар. председателски съвет, в който участва ръководството на парламента и лидерите на парламентарните групи. И изходът е намерен - проекторешението от сутринта отново влиза в пленарната зала. Следва гласуване - парламентът решава, че първият мандат е приключил неуспешно. Това позволява конституционната процедура да продължи.

Затова днес Румен Радев е с развързани ръце да връчва втория мандат, след като парламентът се произнесе по мандата на Габриел.

Епицентър.бг припомня - държавният глава няма срок, в който да връчи втория мандат. Но третият трябва да се връчи седмица след провала на втория.

Ако и вторият и третият мандат се провалят, Радев трябва да насрочи избори в двумесечен срок. За да има вот "2 в 1" - едновременно избори за европейски и за национален парламент, процедурата трябва да приключи до 9 април.

Защото датата на изборите за ЕП е определена - те са на 9 юни.