Няма друго място по света, където зъберите да разказват приказки както в Страната на хубавите коне (това означава Кападокия на старогръцки). Наричат каменните грамади Комините на феите, а най-луксозните хотели са вкопани в скалите. Към името си всеки от тях е добавил думата„пещерен”. Защото наистина си е така.
Можете да докоснете грапавите каменни стени на стаите си, без да се лишавате от всички удобства на цивилизацията, вкл. безжичен интернет. Кападокия е и мястото, където в Турция от векове гледат лозя и правят вино.
Еликсирът обаче има далеч по-различен вкус, след като е отлежавал в подземна изба и се пие в ресторант, чиито дивани са изсечени от камък в канарата. Закуската пък е под открито небе в градината под пъстри тенти, докато околните скални къщи надничат в кафето ви.
Хапването, както навсякъде в Турция, е опасно вкусно, но то не е най-важното, което да ви задържи в Кападокия. Тук може да бродите с дни и да не видите две еднакви природни чудесии, да влезете в две еднакви раннохристиянски църкви, да видите две еднакви писани паници при грънчарите, които усвояват занаята поне пет поколения назад.
Да не говорим за подземните градове и манастири, из чиито коридори може да бродите с часове и да се чудите как плъзгащи се камъни се превръщат в умели капани или неразбиваеми врати, как някогашните християни са се криели от враговете си, но са успявали да си изградят приличен бит с хамбари, изби, кладенци, отдушници и бани. Подземните градове понякога са на осем етажа надолу.
Кападокия е историческа област в Мала Азия, разпростряна предимно в провинция Невшехир. Тя има уникално историческо и културно наследство. Приказните "комини“ са се формирали преди 13 милиона години. Днес те са завладяващи природни скални образувания, сякаш обитавани от призраци.
В националния парк Гьореме можете да се насладите на изумителните манастири, черкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години. Там има над 30 християнски храмове с фрески от IX и XI в. Затова цялата област е вписана в съкровищницата на ЮНЕСКО.
Приличащи на японски вишни сакура дървета, се оказват„овошки на желанията” – всеки връзва книжка или парцалче на клоните им и си намисля нещо, което със сигурност ще се сбъдне. Съседното дръвче пък синее неистово от стъклени очи против уроки. Даваш една лира и закачаш „божествен поглед” от свое име. Магия наднича дори от обикновени неща като писаните глинените паници. Когато ги нагрееш на слънчева светлина и загасиш лампата, те светят с подобни на фосфоресциращи шарки.
Да отидеш до Кападокия и да не полетиш с балон е углавно престъпление. Въздухоплавателните средства от надуваем тип в цялата околност са общо 150 и към пет часа сутринта трафикът в небето е доста по-оживен от този на земята. Цената на един полет е между 150 и 180 евро, но си струва всеки цент. Освен това трябва да станете най-късно в 4,30, защото посрещането на изгрева е част от атракцията.
Първите слънчеви лъчи близват причудливите скални образувания,известни по цял свят като „комините на феите“, разноцветните балони се реят над тях, а всеки кадър е като пощенска картичка.
Имената на градчетата долу се търкалят в устата като турски сладкиш - Чавушин, Гьореме, Юргюп,Ортахисар, Учхисар, Аванос и Невшехир.Пилотите на балоните ту бръснат с дъното на коша скалистите зъбери, ту издигат леталото на 1000 метра височина. От там манастирите и църквите в скалите предизвикват още повече преклонение.
Романтиката гъделичка любопитството с пещерните хотели. Повечето от тях навремето са били къщи, днес предлагат всички удобства с типичен скален уют. Винената колекция на хотела отлежава под земята,а от прозорчето, изсечено в канарите можеш да видиш лозовите масиви, където събира слънце гроздето.
Скалите са образувани от лава при изригването на вулкани преди милиони години, а ерозията ги е дооформила. Образувалите се кухини са се оказали идеални за жилища. А понеже скалите не са много твърди хората лесно са успявали да ги разширят и издълбаят нови. Един от хотелите, разположен в скалите на Кападокия е съставен от 30 пещерни стаи, датиращи от 5-ти и 6-ти век и една гръцка вила от 19-ти. На друг дори рецепцията му е вкопана в скалите.
В СПА-центровете предлагат ритуали и терапии от цял свят, но как да пропуснете класическия турски хамам? При това в пещера.
Хамамът не е просто чистота на тялото, а празник на чувствата. Приятна топлина, влага, пяна,аромати, масаж... Колкото и да го наричат турска баня, всъщност хамамът води началото си от лримските терми, но се е оформил при арабските халифати. Думата на иврит означава „разпространяваща се топлина”.
Турската баня е ритуал, церемония на чистотата на духа и тялото. Тя е разделена на три помещение. Първото се нарича „джамекян” и ее нещо като съблекалня. Тук се слага т.нар. „пищимал” – превръзка около слабините, взима се натурален сапун от чис зехтин и чашка мед, с които под душа се отмива прахта на всекидневието. Следва преминаването в „харарет” – парната баня, където се прави предварителния масаж със сапун.
Интензивната топлина отворя порите и дълбоко прониква в мускулатурата.С помощта на ръкавица от козя вълна телякът смъква мъртвите клетки (а понякога и доста живо). Така съединителните тъкани се насищат с кръв. Процедурата преминава с чести обливания с топла вода. Тава порите се отварят още повече и се подобрява дишането на кожата. След свирепия пилинг тя става гладка и еластична.
Следващият масаж е отново със сапунена пяна, редуван с водни процедури, които са апреход към последното помещение „согуклюк” –място за почивка, кротко полягване, охлаждане след изпотяването и чаша чай за възстановяване на водния баланс.
Обстановката в хамамите е разкошна още от времето, когато пророкът Мохамед е прогласил „Чистотата е половин вяра”. Той също е бил убеден, че топлината на хамама увеличава плодовитостта, а от там и количеството последователи на исляма. В Ориента турската баня винаги се е смятала за източник на истинска наслада.
Може би причината е в поносимо високата температура, която се колебае между35 и 55 градуса, за разлика от сауната. В Турция никога няма да срещнете смесен хамам. Дори и в петзвездните хотели се редуват мъжкото и женското посещаване или просто имат два. Градските турски бани пък определят четно-неченто число за двата пола.
За турските жени ходенето на хамам е специален ритуал,част от обществения живот, място, където да поклюкарстват на спокойствие, да обсъдят новините, да се срещнат с приятелки. Всеки съпруг е длъжен да пусне жена си на баня. А за нея това е вид празник – облича най-хубавите си дрехи,приготвя сладкиши. В хамама дамите пият кафе, разкрасяват се и понякога изкарват цял ден сред ароматни облаци пара и сплетни.