14036 | 14 февр. 2015 | 12:07
Шефът отвори бар и кого тури за барман? Мене, разбира се. Бачкам и се кефим. Друго си е, когато работата доставя удоволствие. Да знаете само как джуркам коктейлите... С такъв мерак, че шефът вика:
- Ти коктейли ли пра'иш, или джуркан боб?!
А знаете ли как се казва барът? Шефът искаше да звучи по-така, екзотично. И го кръсти бар „Егейско море“! Па като почна една посещаемост - направо ни цуна цунами...
Първите клиенти беха двама младежи: единият - синеок, другият - черноок. Загледаха се в табелата и синеокият се ухили:
- Черноочко, ама тук е като само за нас! Бар „Ееегейскоморе“!
А черноокият сеопули:
- Не разбирам обаче, Синеочко, туй „еее“ за к'во са го сложили!?
Седнаха на бара и черноокият поръча два коктейла. А синеокият знайте ли к'во ми каза?
- Много се извиняваме, господине, че не сме към вас с гръб!
Дадох им по един коктейл - все пак първи клиенти, сефте. Пък те започнаха да си гугукат.
- Представяш ли си, Черноочко, голяма работа са били древните елини! Знаеш ли как те са наричали нашата планета Земя?
- Как?
- Наричали са я Гея!
- Сериозно ли, Синеочко? Ами че тя тогава Земята такова... наобратно ли се е въртяла?
Слушах ги и си виках: леле, колко съм се почерпил... Ама такива са рисковете на професията - в бар работя, не работя в аптека! Налага ми се да пия без откъсване от производството!
Обаче знаете ли какво? Забелязал съм, че който пие на корем, после го носят на гръб! Излезе ни име и в бар „Егейско море“ взеха всякакви да идват, даже политици. Ама всичките – от едно долче вита дренки. Ама претенциозни - да съм ги възприемал такива, каквито са! И като ме заюркаха с капризите си - бе, писна ми да работя на педал... А и не подозирах, че в бара всеки ще почне да ме бара. Направо трагедия!
Та по едно време се запитах: „Маа му стара, в тая държава нормални клиенти няма ли?“
- Дай - викам му на шефа - да му сменим името на тоя бар, че вече май станахме барабар Петко с мъжете...
- Прав си – прегърна ме шефът, - много си прав!
И аз се изтуканих мирно. Щото винаги когато ми кажат, че съм прав, в ушите ми звучи химнът.
- И на мене нещо - довери ми шефът - туй „Егейско море“ не ми харесва. Не върви като за сериозен бар. По-добре да го кръстим бар „Апо...гей“! Има, ще знаеш, нещо много възвишено в „Апогей“, нещо много културно!
Така го и прекръстихме. Попроменихме интериора, ама масите се оказаха подредени в ге(й)образна форма. И клиентелата - пак същата.
Та какво впрочем му стана много възвишеното на нашия бар, много културното? Само дето някаква попфолк звезда си засне за Св. Валентин при нас клипа „Мене ме, мамо, гей люби“.
Че и мене ме показаха в клипа. И сега само се моля дано не го види и не се разплаче мойта мама...
Мобилна верси
RSS
