44129 | 31 ян. 2026 | 22:06

Разстреляни са и тримата премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Третият регент - ген. Никола Михов, също е сред зверски умъртвените. Между осъдените на смърт са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници.

На 1 февруари се навършват 81 години от кървавия ден, когато се произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история.

Тогава през 1945-а Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд изпращат на разстрел около 150 души от българския политически и военен елит. Сред екзекутираните са трима царски регенти, трима министър-председатели, депутати, висши военни и царски съветници.

За периода 20 декември 1944 г. - 2 април 1945 г. съдилищата на Народния съд издават общо 2816 смъртни присъди. За по-малко от четири месеца са арестувани 28 630 души (това са официални данни, а според изследователи те са много повече).

Обвинения са повдигнати на близо 11 000 души, а на 9155 от тях са произнесени присъди. Военният, политическият и част от интелектуалния елит на нацията отпреди войната фактически е унищожен.

По време на Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди. 

Сред убитите е братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава цар Симеон II.

Разстреляни са и тримата премиери - Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент - генерал Никола Михов, също е сред зверски умъртвените. 

Между осъдените на смърт са и 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други. 

С право наричат Народния съд неизживяната трагедия на българския народ. Той започва да действа, след като на 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Още в този ден председателят на Народния комитет на Отечествения фронт (ОФ) Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ, и се подкрепя от широки обществени среди.

В началото на октомври 1944 г. ОФ започва да изпраща следователи по места за провеждане на дознанията във връзка с Народния съд. Те са одобрени предварително от ЦК на Българската работническа партия (комунисти).

Някои изследователи посочват най-малко 18 000 жертви на комунистическия терор - убити и безследно изчезнали - в първите месеци на режима. Управлението тогава всъщност използва извънредната съдебна процедура за разправа с противниците на съветизацията и комунизацията на страната.

Създадени са 13 върховни съдебни състава (всеки с 13 членове) и 69 областни (петчленни). Съставите, обвиняемите и присъдите се определят на практика от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От „народните съдии“ не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Адвокати масово отказват от страх да поемат защитата на арестуваните. За главен народен обвинител е определен Георги Петров. Започва „законна чистка“ във всички учреждения.

На практика с Народния съд властта на Отечествения фронт узаконява започналите веднага след преврата на 9 септември 1944 г. масови убийства без съд и присъдa.

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. край Орландовци, извън Централните софийски гробища, в изровена от бомбардировките над столицата яма се дава началото на това, което в България е известно като "Кървавият четвъртък" - изпълнени са първите официални смъртни присъди, произнесени от Народния съд, и започва избиването на голяма част от тогавашния елит на нацията. 

Официално присъдата на осъдените се чете в късния следобед на 1 февруари около 16.30 ч. Излъчва се по радиото, но много от роднините на арестуваните вече са изселени из страната, където радиото в ония години е било лукс, а достъпът до съдебната зала е бил строго ограничен. Вестниците излизат със закъснение на следващия ден - 2 февруари. Тогава присъдите отново са прочетени по радиото - когато регентите, министрите и депутатите са вече разстреляни. 

Оцелява само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с преврата на 9 септември. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г. 

Навързани на вериги, осъдените на смърт са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор и свещеник. 

Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Александър Станишев, прочут кардиолог и бивш министър на здравето, моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната много бързо след зловещата нощ из София се разнася истината за избиването на държавниците на България. 

През следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище. 

Царица Йоанна пише в спомените си: „Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур…“ 

Преди екзекуцията в ЦК на БКП има спор как да бъдат убити осъдените. Един от лидерите на БКП и бъдещ премиер Вълко Червенков настоява за класическия начин "чрез обесване". Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага екзекуцията да се проведе по болшевишки - с пистолетен изстрел в тила. 

За целта е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски - бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви - палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от болшевишкото НКВД, и Лев Главинчев - садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те отговарят присъдите да се изпълнят с нужната жестокост, бързина и потайност. 

Мястото в софийските гробища, определено за екзекуцията, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на осъдените, а труповете падат в яма. 

След разстрелите палачите започват да обират жертвите си - взимат от тях всичко ценно - пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите дори събува ботушите на убития княз Кирил. 

След 10 ноември 1989 г. историците публикуваха телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 г. до април 1945 г. с разпореждания до ЦК на комунистическата партия, сред които се открояват две забележителни „препоръки“: „Никой не трябва да бъде оправдан“ (21 декември 1944 г., написана на руски!)“ и „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“ (януари 1945 г.). 

След повече от 50 години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година. 

Част от разстреляните на 1 срещу 2 февруари 1945 г. държавници и военни: 

Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III 
Проф. д-р Богдан Филов - историк, археолог, регент, бивш министър-председател 
Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и военен министър 
Проф. Александър Станишев - български хирург, лекар и учен със световна известност, министър на здравето 
Димитър Шишманов - дипломат, министър на външните работи 
Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста „За храброст“ и орден „Австрийски орел“. 
Д-р Иван Бешков - брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст“, депутат, министър на земеделието. 
Александър Сталийски - виден юрист, министър на правосъдието 
Д-р Борис Йоцов - учен, министър на просвещението 
Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите 
Павел Груев - началник на дворцовата канцелария 
Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро 
Генерал-лейтенант Руси Русев - военен министър 
Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен инспектор на войската и началник на щаба 
Генерал-лейтенант Никола Стойчев - командир на Трета българска армия 
Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - командир на Четвърта българска армия 
Генерал-лейтенант Никола Наков - командир на Първа българска армия 
Генерал Никола Жеков - командващ българската армия през 1915-1918 г. 
Генерал-лейтенант Димитър Айранов - командир на ВВС 
Контраадмирал Асен Тошев - командир на Морските войски 
Ген. Борис Димитров - герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г.

"Т.нар. Народен съд се провежда в противоречие с тогавашната Конституция на България. След края на войната се провеждат трибунали и в другите страни. Ако направим справка, ще видим, че българският Народен съд осъжда на смърт и екзекутира 150 членове на висшето държавно и военно ръководство на страната. А международният съд в Нюрнберг - 11 нацистки функционери. Осъдените в Япония са девет, докато Народният съд убива общо 2816 българи. Знаете ли, че една от клаузите на обвинението е антисемитизъм. И такова обвинение получава дори Димитър Пешев - човека, направил толкова много за спасяването на българските евреи",  казва изследователят Стоян Райчевски. 

"Съдебните състави са много странни. Ако чуем главния обвинител как анализира критиката, която му е отправена, че не е достатъчно голям броят на осъдените, той казва - „обърнете внимание на качеството, вижте какви качествени хора осъдихме“. Ето това е признанието му за осъдените. Всички са осъдени по презумпция за виновност, нямали са право на обжалване, докато в съда в Нюрнберг е обратно", подчертава Райчевски.