Тези дни от МВР съобщиха, че на граничните пунктове няма случаи на недопуснати чужденци, които се нуждаят от закрила. Те обаче не дават никакво обяснение кой от тези чужденци и как - ей така на място - се нуждае от получаване на статут за бежанец, а не е просто икономически имигрант.
Българската държава изгражда охранителна бариера на турската граница, за да се спре напливът на хиляди имигранти. Онези обаче, които успеят да минат границата, остават в страната ни на държавна издръжка.
Всички чуждестранни лица, попаднали в Турция, би следвало, преди да се отправят към българските гранични пунктове, да подадат молби за закрила в българските консулства. И едва след като бъдат благоприятно разгледани от Българската агенция за бежанците, да бъдат пропуснати през нашите гранични пунктове. Възникват въпроси като този доколко е длъжна нашата страна да предоставя статут, хуманитарен или на бежанци, на такива лица. По отношение на сирийските имигранти например съгласно турското законодателство те са длъжни да се отправят, регистрират и настаняват в изградените лагери в провинцията Хатей, недалеч от границата със Сирия. Само че е ясно, че много от тях директно се отправят за границата с България.
Съществува и международен принцип за т.нар. първа страна на убежище. Според него кандидатът за бежански статут следва да го поиска в първата страна след пресичането на границата, в случая Турция. Съществува още и международният принцип за т.нар. сигурна трета държава, в която съгласно Женевската конвенция за бежанците на ООН от 1951 г. и Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС „сигурна трета държава“ е такава, в която кандидатът за бежанец не се страхува от преследване в своята страна заради раса, религия, националност, политически убеждения, членство в социална група. Турция отговаря за критериите на такава държава. Всъщност това положение е залегнало и в Закона за бежанците.
Напливът в Европа на лица от Азия и Африка е огромен. И поради това, че и преобладаващата част от тях са икономически емигранти, никоя европейска страна не е отворила широко граничните си пунктове за тях. Една богата страна като Великобритания даже е инсталирала свой пункт на френска територия - на гарата в Кале за влаковете под Ламанша, за да се подсигури, в случай че френските гранични власти допуснат до влаковете лица без документи и без виза. А най-бедната държава в Европа, която не може да осигури прилично препитание, здравеопазване и други насъщни нужди на своето население, широко разтваря врати за имигранти. За голямата част от тях отдавна е ясно, че издръжката им ще легне на гърба на българския данъкоплатец.