Стоян Заимов е пълководец, а неговият брат Владимир е художник.“
Така смятат част от тийнейджърите в елитна плевенска гимназия, участвали в анонимна анкета с въпроса „Знаете ли кои са Стоян и Владимир Заимови?“. Допитването бе направено по идея на в. „Преса“ в два абитуриентски класа. От 62-ма анкетирани 34 са върнали празни листове - не знаят нищо за двамата българи, оставили дълбоки следи в историята ни. Повечето от останалите са създали бисери от рода: „Стоян Заимов е направил нещо, с което заслужил да кръстят на него училище в Плевен.“ „Двамата са участвали в освобождението на града“ и прочие. Само един абитуриент е дал приличен отговор и е добавил, че бащата и синът Заимови са погребани в Плевен - в Скобелевия парк край къщата музей на тяхно име.
„Откъде младите да знаят кои са двамата - биографиите им
не се изучават
в часовете по история
В Плевен само хората от средната възраст си спомнят, че някога са посещавали музея на Заимови“, обяснява учител от същата гимназия. Музеят на баща и син Заимови е на 50 метра от Костницата в Скобелевия парк. Сградата е встрани от главната алея и ако човек не знае каква е, просто ще я подмине. Отдалече изглежда белосана. От близо обаче гледката е тъжна. Вратите и кепенците на
прозорците са залостени здраво
Главният вход е затворен с метална решетка. Кръглите прозорци на мазето са закрити с ламарина - на един от тях личат следи от неуспешен опит да бъде отворен. Стените са послужили за нечии любовни обяснения с помощта на спрей и за нелепи изяви на пишман художници. Гробовете, в които са положени бащата и синът Заимови, са видимо поддържани. Алеята до тях, макар и обрасла с храсти отстрани, също има приличен вид.
В топлите месеци районът около къщата се „посещава“ предимно от наркомани, които използват гъстата растителност, за да се друсат необезпокоявани.
Къщата не е включена в съвременните туристически проспекти на Плевен - авторите им явно са преценили, че тя няма да предизвика интереса на гостите на града. А нейната историческа стойност е голяма.
Като председател на националния комитет „Цар Освободител Александър II“ Стоян Заимов е основният двигател в изграждането на стотиците паметници на признателност към русите, донесли свободата на България, включително и в Плевен. На 15 август 1908 г. с царски указ е създадена плевенската Дирекция на военноисторическите музеи. Заимов-старши е първият j директор. Сградата, в която той е живял и работил, след смъртта му през 1932 г. е превърната в негов музей. След 9 септември 1944 г. в нейната експозиция е отделен кът и за сина му - ген. Владимир Заимов.
„В началото на 90-те години на миналия век я затворихме окончателно, след като крадци вандали я разбиваха многократно и задигнаха всичко ценно от нея. Дори ордените и медалите на ген. Заимов взели - решили, че са изработени от благородни метали“, спомнят си служители на Военноисторическите музеи (ВИМ). Каквото останало след наглите апаши, е
прибрано
във фондовете
на музеите. Къщата била ремонтирана, а после на практика е блиндирана, за да не бъде унищожена окончателно.
Музейната експозиция „Заимови“ изпаднала в немилост и по „идеологически“ причини.
След демократичните промени у нас ген. Заимов се оказа един от многото антифашисти, заклеймени като предатели и комунистически слуги. За новоизлюпените демократи няма значение, че артилеристът Владимир Заимов е участвал в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, и е раняван два пъти. За тях той е само шпионин на Съветския съюз.
В червената сграда на центъра на Плевен през последния четвърт век кметуват градоначалници от различни политически цветове. Нито един от тях не направил необходимото, за да се възстанови музеят на двамата Заимови.
Преди десетина години местен обществен комитет, създаден предимно от бивши офицери и историци, предложил на плевенската управа решение на проблема. Според авторите на идеята, за да се избегнат политическите пристрастия, ще е най-добре експозицията да се раздели на две.
В сградата на някогашната дирекция на ВИМ да останат само експонатите, свързани с живота на Стоян Заимов. А музейната сбирка за ген. Заимов да бъде подредена в съседна постройка, която е свободна. Предложението останало без отговор.
Въпреки че не е роден в Плевен, Стоян Заимов е направил за много за града. Той е инициаторът за изграждането на мавзолея „Св. Геори Победоносец“, на Скобелевия парк, къщи музеи от Руско-турската война и десетките паметници на воини, загинали в Плевенската епопея преди 137 г.
В последните години обаче историческата памет на плевенчани към Заимов явно е изпаднала в амнезия.
Близо 50 000 лв. трябват за възстановяване на експозицията
Поне 50 000 лв. ще трябват, за да се възстанови в нормален вид музеят на Заимови. Това твърди директорът на плевенските Военноисторически музеи доц. Милко Аспарухов.
Според него е невъзможно и ненужно да се върне старият вид на експозицията в къщата, защото тя няма да предизвика туристически интерес.
„Преди няколко години предложих на предишното ръководство на общината да възстанови интериора, който къщата е имала като Дирекция на военноисторическите музеи. В една от стаите да се направи кът на Стоян Заимов като революционер, книжовник и първи директор на плевенските ВИМ. Тя можеше да се превърне в една изнесена приемна на плевенския кмет - в нея да се посрещат чуждестранни делегации. Имаме изготвен тематичен план за такъв музей, но няма откъде да вземем необходимите средства. За експозиция на ген. Владимир Зимов отдавна има построена отделна сграда, която може да се използва и сега. Той е не само герой на Съветския съюз, а и герой от войните“, твърди доц. Аспарухов.