11560 | 9 май 2015 | 15:48

Нямам време да се фокусирам върху тежки моменти

Ненчо Балабанов и към момента е на първо място в класацията на предаването на Нова тв „Като две капки вода“. Големите го обичат заради успешните му превъплъщения в най-различни образи и особено удачните му имитации на премиера Бойко Борисов. Малките го харесват, защото е приказният дух в мюзикъла „Аладин и вълшебната лампа“, а освен това е и усмихнатият водещ на предаването „Милион и две усмивки“ по БНТ. Отстрани изглежда, че популярността му расте главоломно, но актьорът си знае труда, който стои зад нея. Новото е, че му предстоят и две премиери - този уикенд ще дебютира в мюзикъла „Грозното патенце“, а на 19 май в НДК ще го гледаме в поп операта „Рибарят и неговата душа“.

- Ненчо, вече решил ли си какво ще направиш с автомобила, ако спечелиш предаването „Като две капки вода“?
- Не съм си го представял, не съм го и мислил като крайна цел. Не обичам да слагам тигана, докато рибата е още в морето. Безспорно ще се радвам, защото основното жури във формата е публиката, на която съм й адски благодарен, че ме подкрепя. Във Фейсбук след всеки изигран образ получавам толкова мили и ласкава комплименти, че не мога да си легна до около три посред нощ, докато не благодаря на всеки за топлите думи.
- Какво любопитно се случва зад кулисите?
- Любопитно е, че много се забавляваме. Още като започнат да ни гримират, всеки тръгва да си влиза в образа и става страшен купон. В някои жълти медии излязоха твърдения, че помежду си сме врагове, а ние сме суперприятели. Атмосферата е незлоблива. Между другото целият съм в лепило. Ето, сега си говорим и продължавам да го отлепвам от себе си. Наистина много трудно пада.
- За кой образ най-много са те гримирали?
- До момента за този на певицата Прея. Трая около 5 часа и половина, които прекарах на един стол с малки почивки за цигара или кафе, и то само между отделните етапи на грима. Тогава минахме през няколко стадия. Много време отнема и лепенето на отделни фрагменти по лицата ни според персонажа, който ни се е паднал - нос, бузки, зъби се правят... Това е огромен труд за целия екип. И да знаеш, аз по-задружен и приятелски екип не бях срещал. Толкова голям, а едновременно като едно семейство. Всички са си много близки и са усмихнати, и им се работи. Ама работят и пеят! Всички! От осветителите и кабелджиите до режисьора и продуцента. Вие видяхте Маги - той също скача, свири на бас китара, прави кълбета, какво ли не. Много съм щастлив от факта, че участвам в това предаване, и то точно с тези хора.
- Този уикенд имаш премиера и в Музикалния театър. Какво играеш в „Грозното патенце“?
- Ролите ми са две. Едната е на британски гъсок със синя кръв, а другата е на едното от двете братчета на патенцето. Той е по-буйният, рапърче, биткаджия, нещо като бодигард на цялото семейство. Спектакълът разказва стандартната история за патенцето, което след като пораства, се превръща в красив бял лебед, но езикът му е такъв че „хваща“ и възрастните. Така че аз в момента просто се разчеквам между репетициите към мюзикълите, тези за „Като две капки вода“ и снимките на детското предаване по БНТ, което водя, „Милион и две усмивки“. Но пък не се уморявам, защото това са все хубави занимания и с удоволствие пътувам към тях. За мен е важно да пътувам към мястото, където ме чака дадена работа, не как да е, а с усмивка и с добро настроение. И, слава богу, през годините съм имал възможността всичките места, на които работя, да бъдат хубави.
- Атрактивно ми звучеше, че си се занимавал и с опрашване на слънчогледи.
- Да, беше много приятно. Бяхме още дечурлига - с късите ръкавки, късите гащи, забавлявахме се на въздух, разказвахме си вицове, ходехме и опрашвахме слънчоглед. Ей така, между другото. Тупахме фронтално мъжката и женската пита една в друга, за да се опрашат. Това беше една от летните ми работи - за удоволствие, развитие, за дисциплина и джобни. Тези лета много ми помогнаха да се възпитам като работещ човек. Защото някои си мислят, че артистите само си пеят и играят по сцената, и общо взето си гледат кефа. Малко хора си дават сметка за стреса, за умората, дори и за чисто физическото натоварване, което носи тази професия. Една репетиция така може да те изпоти, че да смъкнеш 5 кг. Когато репетирах „Аладин“ и малко по-късно снимах филма с Антонио Бандерас, от тези две дейности, комбинирани една след друга, свалих 15 кг.
- Как се стигна до участието ти във филма с него „Живи машини“?
- Станимир Гъмов ми каза, че в „Бояна“ се провежда кастинг за куклени актьори с английски език. И въпреки че бях много зает, реших да се явя. Та дадоха ни за задача да водим един от роботите във филма, като накрая от около над 100 явили се кандидати одобриха 10. Задачата във филма беше да оживяваме машините. Закачиха ни този 20-килограмов робот отпред. Завързаха ни краката за неговите и всяко наше движение се предаваше и на машината. Отзад имахме сложена една противотежест от 8 кг и с всяка крачка сваляхме по около 100 г тегло. Но пък филмът стана интересен, екипът беше хубав и въпреки чисто физическите усилия, които положихме, купонът беше нонстоп. Вталихме се всички, но пък го направихме с усмивка.
- Добро ли беше отношението към вас?
- В началото имаше едно малко разделение на актьори в жив план и актьори, които водят куклите, но бързо го парирахме. Освен това Бандерас още в началото показа възхищението си от начина, по който работим с роботите, и буквално всички ни свалиха шапки. Едно време, докато учех в НАТФИЗ, имаше такъв лаф: „Ти какво учиш, актьорско майсторство или кукли?“ А истината е, че едната специалност се води „Актьорско майсторство за драматичен театър“, а другата „Актьорство майсторство за куклен театър“. Тоест и двете са майсторства.
- Разкажи някоя случка с Бандерас.
- Невероятен човек е! Със земен характер, приятелски настроен към всички, със страхотно чувство за хумор. Никога няма да забравя, снимахме с една жена, която беше претърпяла инцидент и имаше изкуствени крака и ръце. Тя притежаваше железен дух, дойде и снима цял ден с нас, изправена почти през цялото време. И в един момент просто капна. Седна на един стол и каза: „Нямам повече сили да продължа, ще се прибера и друг ден ще дойда пак.“ От екипа обаче бяха предвидили само този ден за снимки с нея. Тогава, в мига, в който Антонио я видя седнала и разбра колко й е трудно, отиде, коленичи пред нея - ама буквално й падна в краката - и я помоли да издържи само още 10-15 минути. Първо естествено я похвали за усилията и за това колко е добра като актриса. Милваше я по главата, галеше я и й обясняваше, че ще й е безкрайно признателен, ако издържи още съвсем, съвсем малко. Мила картина беше, запечатала ми се е в съзнанието. И постъпката му вдъхна на тази жена такава вяра и й вля толкова сила, че тя стана и беше готова да играе още поне минимум 2 часа!
- Освен в киното и в тетаъра ти озвучаваш и много анимации. Имаш ли любим от всичките си герои?
- Като че ли зебрата Марти от „Мадагаскар 1“. Сещам се за него, защото е много игрив, див и нахилен през цялото време. Шегува се с всичко и с всеки. Приема и по-тъжните неща в живота с усмивка. Държи се по модела на испанското кино, което аз харесвам точно заради това. Че и в най-драматичните моменти има място за надежда, което е важно. Защото животът не е нито само рози, нито само сълзи.
- Ти как минаваш през твоите тежки моменти?
- Нямам много време да се фокусирам върху тях. Всеки е бил обезверен в някакъв момент от живота си, но всичко минава. Човек трябва да се опита да бъде оптимист и след като е счел, че ще остане да живее в тази държава, вместо да мрънка и да се оплаква, да работи това, което обича, и да върви напред. Друг избор няма.
- Ти стана много популярен с имитациите си на Бойко Борисов. Не те ли е страх, че завинаги ще вържеш образа си с неговия?
- Не, защо. Има хора, които играят роли, които много им отиват, и си ги играят цял живот. Те разбира се, се опитват да демонстрират и други свои възможности. Ако им се получат добре - страхотно. Аз освен образа на премиера, особено в „Като две капки вода“, показах най-различни лица, надявам се и до края на предаването да ми се падат любопитни персонажи. Така че не се притеснявам, че хората ще решат, че образът на Бойко Борисов е най-хубавото, което правя. Не съм етикетен човек. Аз се занимавам със 120 неща, развивам се във всяко от тях, никога не се оставям само на една работа или на едно поприще. Стискам си палци никога да ме възприемат като стандартен типаж.
- Изведнъж стана много известен. Идва ли ти в повече вниманието, което се изсипва върху теб, или все още му се радваш?
- Второто, разбира се. За мен е страшно удовлетворяващо, че 98% от коментарите на хората, които ми пишат, звънят или ме срещат по улиците и ме поздравяват, са супер позитивни. Това съм го виждал единствено когато арията от „Аладин“, която с Поли Генова пеем, а Васко Василев свири цигулка, излезе в неговия профил във Фейсбук. Само тогава видях 2200 коментара, в които нямаше един негативен. Само едно младо момиче беше написало: „Каква е тази тъпа песен?“ Една! От 2200! Всичко останало беше „браво на вас“, „страхотни сте“, „върнахте ме в детството“... Прекрасни думи, които много зареждат. Нещо подобно сега се случва и в моя Фейсбуйк, което ме радва. Добре е да не се плюем един друг и да не търсим под вола теле, когато на някого нещо му се получава добре, а да го похвалим и да му дадем тласък да върви напред.
- Жълтите медии започнаха ли вече да пишат за теб?
- Започнаха, но аз гледам да не им се връзвам много. Не отказвам и коментари, затова предпочитам да ми звъннат и да ме попитат директно това, което ги вълнува, отколкото да си измислят глупости.
- Беше ли ти неприятно, когато в „Папараци“ показаха как се целуваш с певицата Йоана. Дълго отричахте да имате взаимоотношения помежду си.
- Безумно е да се ровиш така в личния живот на хората. Смятам го за нередно. Да следиш къде отиват с колите си, да ги снимаш как поливат по гащи цветята на балкона си... Всеки има право на лично пространство. Това, което мога да кажа за себе си, е, че в момента съм страшно фокусиран върху нещата, с които се занимавам професионално. Като се видя малко по-спокоен и като се освободя от напрежението на всички 120 задължения, които имам в момента, ако с Йоана искаме да споделим нещо, ще го направим. В момента акцентът ми е друг.
- Би ли се оженил отново някой ден?
- Може би, да, може би не. Съвсем скоро приключих един брак, за да мисля за втори. Имам си прекрасен син, който вече е на девет години, да ми е жив и здрав. С нетърпение очаквам да му дойде лятната ваканция, когато ще можем да бъдем по-често заедно. Той хем е много артистичен, хем е много разсъдливо момче и, слава богу, разбира защо с майка му не живеем заедно. Толерантен е и към двамата, усеща любовта, която получава и от двете страни, и се чувства добре. Ние с него си говорим за всичко - за песни, музика, за отношенията между хората, какво ли още не. Само момичетата още не сме обсъждали. Той е във възрастта, в която като го питаш „Имаш ли си гадже?“, отговаря: „Ооо, не, не, не. Не, глупости!“ Ами в трети клас е.
- Къде ще почиташ през лятото?
- Много ми се иска да отида на остров, за да чувам само птички, вълни и тишинка. Аз дори и в Сливен като си отида, за да се видя с родителите си, брат ми Георги ми организира почасова програма. „Тук си на корта, брат. Тук искат интервюта от шест места, тук ще се видим с приятели, трябва да раздадеш малко автографи...“ И се оказва, че аз се прибирам уж да си почина, а той като мой мениджър ми е подготвил стройна програма, в която всичко е през 15 минути. Мило е, разбира се, но съм го помолил следващия път да ми остави поне 2-3 часа почивка.