40048 | 30 май 2015 | 15:56

Забавно се получи с гостуването на бившия румънски министър на правосъдието и настоящ евродепутат Моника Маковей

13 юли 2013 г. По случай 30-ия ден от протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и модела „Кой?“ на жълтите павета е организиран пърформанс. За възстановката на картината „Свободата води народа“ от Йожен Дьолакроа са ангажирани младежи с костюми и шпаги. В образа на Свободата е манекенката Таня Илиева, която дефилира с разголена гръд. Датата за карнавалното шествие е избрана и по друга причина - на следващия ден е годишнина от Великата френска революция. Сценаристите на бутафорията явно възприемат картината на Дьолакроа като символ на събитията в нощта на 13 срещу 14 юли 1789 г., когато разбунтувалите се французи превземат Бастилията.

По онова време аналогията е смешна, понеже територията на ужким пробудилото се гражданско общество вече е превзета от напълно самоцелни ивенти. Лигавщините нямат нищо общо със събитията от 1789 г., нито картината на Дьолакроа е свързана с Великата френска революция. Пиарите и НПО активистите не са наясно, че тя е вдъхновена от Юлската революция от 28 юли 1830 г., която завършва с детронирането на крал Шарл Х и възкачването на престола на братовчед му Луи-Филип. През 1830 г. Дьолакроа рисува кървавата замяна на един режим с друг режим, който пък приключва така: на 24 февруари 1848 г. французите нахлуват в двореца Тюйлери, а „кралят гражданин“ Луи-Филип е принуден да абдикира. Същият Луи-Филип, когото Свободата поставя на трона, бяга панически и се дегизира, за да напусне Париж под името „г-н Смит“...

Псевдоартистичният протестърски напън беше припомнен в социалните мрежи заради Таня Илиева, чийто баща тези дни оглави агенцията по храните. За Дамян Илиев се твърди, че е професионалист и назначението не е свързано с изявите на дъщеря му - бил е заместник-директор на ведомството, а преди това и на Националната ветеринарномедицинска служба. Разголената снимка обаче моментално беше пусната като доказателство, че

на власт се издигат участници в протестите

и техни роднини.
В случая това изглежда доста несправедливо, но е и напълно оправдано, доколкото с постове бяха възнаградени немалко активисти. Трудоустрояването на борците против „статуквото“ започна още при съставянето на втория служебен кабинет и продължи с изпоназначаването на министри и съветници от средите на Реформаторския блок и „Протестна мрежа“. Човекът, който обяви: „Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е И срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление“, днес е министър на правосъдието. За образованието пък отговаря човекът, който предвеща скорошната кончина на партията: „ГЕРБ твърде е центрирана около една личност, твърде малко около идеология, това са от кол и въже събрани хора, това няма политическо бъдеще.“ Трети го играе някакъв съветник на Румяна Бъчварова, макар да се заканваше: „Обещавам ви, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов никога повече да не седне в креслото на министър-председателя.“ Четвърти също нещо засъветва министъра на вътрешните работи по въпросите на културата, пети оглави Софийската филхармония, шести стана член на правния съвет към президента, седми започна да му налива акъл за образованието. А, да не пропусна и ...найстия участник в протестите, който беше пиар на служебния кабинет, сетне говорител на външното министерство, а по-сетне и член на Съвета за електронни медии от квотата на президента!

Няма лошо, разбира се,

борили са се гражданите

Само дето впоследствие се оказа, че са се борили предимно за постове и затова в българския вариант платното на Дьолакроа би трябвало да се озаглави „Келепирът води народа“ (по журналиста Иво Христов). Неприятно е и друго: без шанс за кариерно развитие останаха десетки пиари, НПО експерти, „ранобудни студенти“ и „мрежовици“, а очевидно това ги изнервя и принуждава трескаво да напомнят за себе си. От бързане да попаднат в полезрението на трудоустрояващите активните борци дори се объркаха на кой точно Господ да се кланят, което направи маневрите им изключително забавни.

Снимката на Таня Илиева, например, беше докладвана на администраторите на Фейсбук тъкмо от протестъри, които винаги са декларирали особена привързаност към свободата на словото. По ирония аргументът им, че тя е с порнографско съдържание, представляваше и оценка за съществото на конкретния пърформанс, както и за самите протести. За това, че протестите ще се превърнат в „пълна порнография“, беше съвършено ясно, след като върху гражданската енергия

се накачулиха
куп бутафорковци и тарикати

Но друго си е същите тези да го признаят, опитвайки се пътем да избягат от отговорността за последствията.

Още по-забавно се получи с гостуването на бившия румънски министър на правосъдието и настоящ евродепутат Моника Маковей, смятана за символ на борбата с корупцията по високите етажи на властта. Посещението й се превърна в чудовищна издънка за организаторите от „Протестна мрежа“, които се снимаха с нея и я обявиха за свой почетен член. След като Маковей „нарита“ промените в конституцията, обявявайки ги за абсолютна имитация, и се изказа в прав текст за липсата на воля да се справим с корупцията, дори се наложи печално известна пиарка от времената на протестите да ни убеждава, че нито сме видели, нито чули това, което сме видели и чули. Идеше реч за шеметна глупост, съчетана хем с амбицията на „Протестна мрежа“ да се прелегитимира, хем със страх да не разсърди управляващите. Добре, че Бойко Борисов прояви разбиране към цялата нелепост и сам извади протестърите от неловкото положение, изразявайки пълно съгласие с Маковей за необходимостта от политическа воля...

Няма съмнение, че тези псевдопоборници, псевдокритици и въобще псевдо всякакви,

скоро пак ще измислят някоя щуротия

колкото да се обозначат. Чудя се даже как още не са решили да прекратят мъките си, като предложат спешна реформа по отношение на гражданското общество. При това тя може да е само в три стъпки: признаване на статут на активни борци на протестиралите през 2013 г.; категоризация според заслугите им, която ще улесни реда на назначаването; въвеждане на привилегии, за да няма недоволни. Бързо, лесно, пък и за реформата има готов образец, който неотдавна лансирах в сп. „Тема“:
На конгрес през октомври 1947 г. е учреден Съюз на борците против фашизма и капитализма. На него се приема, че активен борец (АБПФК) е лице, участвало или подпомагало дейността на Българската комунистическа партия до 1945 г. По-късно борците са разделени в четири категории: партизани повече от една година, участници в партизанското движение повече от шест месеца, политзатворници и ятаци. За одобрение на кандидатура се изискват двама гаранти - „свидетели на дейността“. Оттам нататък

щастливците вземат предимство

при кандидатстване във ВУЗ и при назначаване на работа; надбавка към заплатата и народна пенсия; безплатни почивни станции, градски транспорт и карта за баня; еднократно предимство за жилище и покупка на лек автомобил. Постепенно привилегиите се прехвърлят и върху наследниците и внуците, в резултат на което в края на 80-те години АБПФК са вече около 240 000 души.

Та идеята ми, както сами разбирате, е по същия начин активните борци против олигархията, задкулисието и „модела #Кой?“, наречени за по-кратко „АБПОЗМК?“, да бъдат разделени на най-заслужили, по-малко заслужили и просто заслужили. Логично е отговорната задача по категоризирането им да се възложи на „Протестна мрежа“, а Народното събрание да приеме закон, в който техните привилегии да са надлежно описани. Нека, да речем, безплатните почивки в „Евксиноград“ и по-ранното пенсиониране да важат за всички. Същевременно обаче трябва да е ясно, че с предимство при трудоустрояване на държавна служба ще се ползват лица, които са излезли с художествено оформен плакат, купили са розова свирка, участвали са в пърформанс, ритнали са метално заграждение пред безучастния поглед на полицай и редовно са водили децата си да рисуват с тебешири „Оставка!“
Воля за такава реформа, струва ми се, има. Дори ни идва малко в повече...