„ВСЯКА НЕДЕЛЯ“ ВЪВ ФОТОСИ
Това са малки истории, събудени от фотоси.
ТОДОР И ИВО
Тодор Колев и Иво Папазов/Ибряма импровизират на живо
върху музикалния сигнал на „Всяка неделя“/средата на 80-те
години.
Получи се нещо много забавно.
През 2003 година „Дийп Зоун Проджект“ направиха нова,
изключително въздействаща версия на музикалния сигнал,
която завладя дискотеките.
…
Понякога и носът на Ибряма влиза в действие.
***
ГЕОРГИ МАМАЛЕВ
Георги Мамалев в „Думи на Мамалев“, „Всяка неделя“,
2002-2005 година.
Зад гърба му: декор с героите на „Всяка неделя“, художник
Борис Димовски.
Декорът възпроизвежда стенопис от „Клуб „Всяка неделя“ в
НДК.
***
ВАСИЛ НАЙДЕНОВ
Любовни послания красят входната врата на дома на
Васко Кеца – едва ли някой друг е бил удостояван с тази чест.
Този фотос е използван по време на разговор с певеца в
„Събеседник по желание“ – в компанията на Братя Аргирови
и Росица Кирилова/18 януари 1987 година.
…
Посланията вероятно отдавна са заличени – но с любовта на
публиката все още всичко е наред.
***
ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ
Генерал-полковник Владимир Стойчев е командир на Първа
българска армия, която участва в разгрома на Хитлеристка
Германия, дългогодишен председател на Българския
олимпийски комитет и член на Международния олимпийски
комитет, „Маестро на конния спорт“, участник в олимпиадите
в Париж/1924 година и Амстердам/1928 година. Последното
му участие във „Всяка неделя“ бе през месец март 1989
година. Интервюто бе взето в дома му - понеже
генералът сериозно беше пострадал при битов инцидент.
То продължи близо един час, бях се увлякъл и го прекъснах,
едва когато Стойчев прошепна: „Болките са непоносими“.
Участието на генерала предизвика гнева на партийните
бонзи, защото той си позволи да критикува прекалената
„десталинизация“ – и това се случи точно на 5 март, денят на
смъртта на диктатора.
…
Две истории, които научих от ген. Владимир Стойчев.
Свако му бил адютант на император Франц Йосиф. Отива
бъдещият генерал да учи във военната академия във Виена,
настанява се в дома на свако си и вижда там в една витрина
две бели ръкавици. И двете десни.
Веднъж се осмелява и пита. И свако му казва, че за цялото
време, докато е бил адютант на императора, онзи се е
ръкувал само два пъти с него и той пази тези ръкавици.
Другата история я потвърждава и писателят Антон Антонов-
Тонич.
В навечерието на една олимпиада, докладвали на генерала за
нашата делегация – и той проявил интерес към отбора по
водна топка.
„Не са съвсем подготвени, нямат шансове за медал“ – рекъл
плахо един спортен началник.
„Не ви питам за медали, а има ли опасност някой да се удави!“
– сопнал се Стойчев.
***
БОЯН РАДЕВ
Боян Радев като събеседник по желание през 1980 година.
Тогава той изръси нещо, което днес изглежда банално и дори
напълно безопасно - каза, че е един „прост каруцар от
Мошино”.
Това обаче беше истинска сензация. Тогава, когато властите в
доста случаи изкуствено извисяваха първенците си, Боян
реши да им каже, че всички идват от низината, а някои и
никога няма да я напуснат.
Автографът на Боян гласи:
„В името на голямата цел, човек може да се прави и на
глупак“.
***
Фотосите са дело на младия Атанас Кънчев, днес професор в
НАТФИЗ.
Още тогава обаче обективът му търсеше душата на героите
му.
***
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други
страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и
мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***
СПЕЦИАЛНО УТОЧНЕНИЕ!
Нямам нищо общо и с „Личен блог на Кеворк Кеворкян“ –
независимо, че той е илюстриран с корица на моя книга и се
твърди, че е списван от мои фенове.
Това за сведение и на онези 106 хиляди души, които са
последователи на въпросния продукт.
За повече подробности вижте публикацията ми
„Фалшификат“ от 4 януари 2021 година.
40099 | 28 септ. 2024 | 09:55




Мобилна верси
RSS
