109620 | 14 юли 2025 | 13:20

Галиматията с Ф-16 постепенно придобива очертанията на най-срамната сделка в историята на Прехода. И изобщо не става въпрос за годността на стоката, която ни пробутаха, ами за нещо далеч по-обидно - за отношението на опекуните ни към нас

Вагоните били от времето на Хонекер – чу се и това, за да се оправдае свинщината в БДЖ. И да се изтика напред източногерманският лидер Хонекер, а оттам и целия ебан соц – с който не престанаха вече 36

години да се оправдават некадърниците, които на талази обяздват Прехода. И нямат свършване.

А проблемът изобщо не е във вагоните, колкото и скапани да са те - а в скапаняците, които са ги избрали и купили. На тях и японски влакове стрели Шинкансен да им дадеш - пак ще се осерат, до каквото и да се допрат, все такъв ще е резултата. Държавата е продънена изцяло и окончателно – и властниците вече дори не си правят труда да крият това. Нещо повече, изобщо не се притесняват, когато ни занимават с някои нетърпимо срамни подробности на пропадането.

Тия дни телевизиите в централните си новинарски емисии тържествено ни съобщиха, че климатикът на един хонекер се повредил, понеже пътниците били задръстили тоалетната му - голямо изхвърляне ще е било, та чак до задръстване да се стигне. Дали и в тази драма не трябва да открием някакво скрито внушение, например - за разлика от съвсем пестеливото изхвърляне при соца, днес нашенецът толкова се е оял, че сам трябва да направи своя избор: да ползва услугите на БДЖ полусварен или да отлага колкото се може по-дълго процедурата на изхвърлянето. Задръж – и климатикът може и да те пожали донейде в жегата; изхвърли – и ще се сдобиеш с ново познание за коварните номера на соца – със специалното участие на един хонекер.
И тази дилема се анализира публично и съвсем сериозно от съответните власти. Карайте така и скоро официално ще ни обявят за задръстения кенеф на Европа. Ще надуваме бузи, че сме в еврозоната - и ще задръстваме наред.

Многострадалният народец отдавна се е примирил с всичко това – той е наясно, че ще бъде унижаван до самия свършек на света, всичко, за което се сетите, го унижава, всичко. И няма как да е иначе, когато държавата си се рее безметежно и безсмислено в някаква измислица, без никаква връзка с реалния Живот. И никакъв „контекст“ не може да я подбере и прибере в себе си – тя се е превърнала в образец на изтървана държава. В крайно редките случаи пък, когато се натъкваме на някаква „свързаност“, това се е случило по някакъв направо налуден начин, ето - запушваш клозета и се опитваш да оцелееш при 50 градуса в хонекерите, които по някакво чудо все още не са се превърнали в подвижни крематориуми…

Имахме и един такъв – истински, край Червен бряг, когато бяха изпепелени девет души. Научихме ли нещо от това варварство? Не, разбира се – оттогава та до днес ние просто се опитваме да забравим онова изтребление, да го изтласкаме от Паметта си. Защото, за разлика от разумните общества, ние не полагаме никакви усилия да упражняваме паметта си, независимо че тя е останала единственият ни съюзник в битката за оцеляването ни. Напротив – гледаме да я смачкаме и заличим.
Това е и причината нашите клетници да приемат, че единствено им се полага живот в унижения, примирили са се да бъдат използвани и за нуждите на един коварен експеримент, който трябва да установи колко издръжлив всъщност е българинът - и дали някога ще успее да възстанови, поне в паметта си, себеуважението си.

И каквато и свинщина да се случи, ние все я виждаме като частен случай, изтикваме я към частното, надявайки се да я изолираме по този начин - и да си караме някак и с тази заблуда. Завираме се в частното, завираме се дори в кенефите - защото иначе трябва да питаме, кой е купил примерно хонекерите. Според Росен Желязков, като транспортен министър той заварил вече сключена сделката за десетте хонекери и не било удобно да не се довери на предшественика си. Е, да, по-удобно е да се навираме в задръстените клозети, така излиза.

И няма защо да се чудим, че сме се превърнали в едно сметище, където всеки изхвърля, каквото му се иска – и го прави без никакви задръжки. Хонекерите са ясни - ами фамозните Ф-16 - два засега, но повече не ни и трябват, защото изобщо няма да ни вършат работа, ако и те са с годността на досега доставените.

Радев /цитат/: „Ф-16 е прекрасен самолет с огромни бойни възможности. Но за да могат на практика да бъдат реализирани тези възможности, трябва да има солидна техническа поддръжка и регулярна летателна дейност, а това означава да има пълен пакет наземно оборудване, резервни части, консумативи, техническа реализация – този пакет обаче е бил драстично орязан при сключването на договора, затова ще има значителни трудности в експлоатацията на самолета… Липсва договор за логистична поддръжка, за да може този самолет наистина да лети. Скоро няма да имаме подготвени летци, които да позволят да носим изцяло бойно дежурство с Ф-16. В следващите години, когато Ф-16 започне да носи някакво дежурство, то ще е за малка част от времето. По-голяма част от това дежурство ще го носи МИГ-29“ /край на цитата/.

Иначе казано – свързвайте Ф-16 с някой клозет - в никакъв случай не бива да е задръстен! - и всичко ще е наред.
Галиматията с Ф-16 постепенно придобива очертанията на най-срамната сделка в историята на Прехода. И изобщо не става въпрос за годността на стоката, която ни пробутаха, ами за нещо далеч по-обидно - за отношението на опекуните ни към нас. Може и да са прави, щом си имат работа с държава, в която климатиците са свързани и функционират по волята на клозети.

Ами бутафорията с пожароизвестителните кули? Би Ти Ви посвети немалка част от емисията си на 28 юни на тази далавера, която на свой ред също ни напомня, че сме си Голямото Сметище, нищо повече. Не бива да изоставят тази тема - могат дори да изчислят колко струват щетите от пожарите край тези паметници на държавническата немощ. Само за миналата година в Хасковска област пожарите са нанесли щети на 200 хиляди декара – все в обсега на десетте пожароизвестителни кули, купени, внесени и монтирани още през 2014 година – от тях обаче работи в някаква степен само една.

Пожарите са любим сюжет на репортерите, те изпитват садистична наслада да се навират с камерите си в напълно съкрушени хора. Гигантските кули, които са могли да предпазят тия нещастници от Крушението, обаче ги оставят напълно безучастни. Сложно е – трябва да ги свържат с незадръстени клозети.
Превърнали сме се неусетно в някаква Хавра – и нищо вече не може да озапти Произвола на Глупостта. Накъдето и да погледне човек, все това вижда.

***
По-горе стана дума, че паметта трябва да се упражнява, за да не залинее. Преди няколко вечери и БНТ ни подсети за това със следната автореклама: „По повод 175 години от рождението на писателя Иван Вазов БНТ ще излъчи филма „Под игото“.
Писателят Вазов? Вече не е „патриархът“ – и как ще продължи тази деградация?
Пожари тлеят навсякъде. За много от тях нямаме очи.

">