222041 | 11 февр. 2025 | 12:03

Американците никога не са разбирали и никога няма да проумеят особеностите на нашите хора. Нито една от пропагандните им акции през последните четири години не им донесе някакъв дори мижав успех. Изсипали са тук 431 милиона долара, неизвестно за какво

След като Илон Мъск проучи набързо скандалните практики на Американската агенция за международно развитие, Тръмп я закри, като междувременно обяви, че тя е похарчила 100 милиона долара за презервативи, предназначени за Хамас. Да се надяваме, че презервативите поне са били с подходящ размер.

Въпросното щедро дарение ме подсети за един забавен факт от Втората световна война: американската помощ за Съветите наистина е била всестранна, руснаците поискали да им доставят дори презервативи. Но настоявали те да бъдат поне 30 см дълги – за да комплексират „каубоите“. Те пък изпълнили поръчката, но на опаковките на презервативите било написано: “Размер - среден”.

„Модерната“ историография все още не се е сетила да открие, че победоносният марш на Червената армия до Берлин се дължи и на въпросните американски презервативи. Но скоро и това ще се случи. Преди няколко дни една тукашна телевизия излъчи английския филм „Операция: Дезинформация“ – за най-знаменитата във военната история манипулация, осъществена по идея на Чърчил. Тя успява да заблуди германците, че англичаните ще дебаркират в Гърция, а не в Сицилия, където обаче в крайна сметка се случва това. Хубав филм – само дето финалното внушение е арогантно фалшиво: тази операция предрешила изхода на войната.

Истинско изтезание са подобни „открития“, но те се множат непрекъснато и се превръщат в непоносим товар за Историята. Впрочем, Чърчил нарича американската помощ по време на Втората война „най-користната сделка в историята”.

И ние сме кярили от закритата агенция – 431 милиона долара за четири години. Колко от тях са за презервативи, не се съобщава. Вероятно няма такъв разход, защото повечето от хората, които правят американската пропаганда тук, самите те са си едни кондоми, нищо повече, предназначението им е да предпазват, доколкото могат, от срамни издънвания и въобще от неприятности чорбаджиите си. Никой от тях сега няма да излезе крачка напред и да се похвали, че е свършил нещо свястно, това са безталантни хорица, а и плашливи. Същите са и ония, които ги подбират и им се доверяват.

Американците никога не са разбирали и никога няма да проумеят особеностите на нашите хора.

Нито една от пропагандните им акции през последните четири години не им донесе някакъв дори мижав успех. Изсипали са тук 431 милиона долара, неизвестно за какво. Но да не ги жалим излишно. В тефтера им сигурно е отбелязано, че ние пък сме им изсипали около един милиард, също неизвестно защо – с една несмислена сделка за самолети.

И те, и ние харчим като луди в една държава, която отдавна не може да скрие, че е невнятна в много отношения.

431 милиона - и нищо, нищичко насреща, никакъв ефект - до степен, че не смеят едно проучване да направят, как са се променили нагласите на местните аборигени към Велика Америка.

Един Соломон, с отвратителното му ругателство по адрес на православието, и днес е афиширан като „американофил“ и в червата. Хора като него нанасят непоправими щети на Америка – неговото изстъпление сигурно е струвало на закритата Агенция далеч повече от милионите за презервативите на Хамас.

Винаги, когато става дума за величието на Америка, се сещам за една трогателна история, свързана с 31-ия американски президент Хърбърт Хувър /1929 – 1933 г/. Когато започва Първата световна война, бъдещият президент и съпругата му Лу Хенри живеят в Лондон. Ето какво пише за тях Маргарет Труман в книгата си „Първите дами на Америка”: „Двамата заедно помагат на 120 хиляди американци да избягат от зоната на бойните действия в Съединените щати. Общо заемите, които те дават от собствения си джоб на тези често обезумели от страх бежанци, са в размер на 1,5 милиона долара – днешни 100 милиона. Всички те освен 300 долара са върнати! Което завинаги ги убеждава, както Хувър обичал да казва, в изначалната честност на обикновените американци”.

Тази история днес изглежда като някаква нереална, дори ненужна приказка. Обикновените американци отдавна се чувстват изоставени – това пролича особено по времето на кризата от 2008 година, когато държавата – по думите на един автор – се оказа равнодушна пред „злодеянията на частния финансов сектор“.

И в практиката на закритата Агенция за развитие нерядко думата „развитие“ е синоним на „корист“, понякога и на „подкуп“.

Все пак американското кино показа, че е съхранило някаква честност – направен бе филмът „Вице“ за престъпленията, извършени от вицепрезидента Дик Чейни. Но това не спря „развитието“, тоест – развалата. Войната в Украйна ни помогна да проумеем това по-ясно – макар че и подхвърлените ни 431 милиона долара са достатъчно показателни.

Сега Зеленски пищи, че не знае къде са 200 милиарда долара от американските помощи, които, разбира се, в следващият кръг от „развитието“ щедро ще бъдат компенсирани от "възстановяването" на клетата му страна. А пътьом в Холивуд ще се сетят да направят филм за семейната банда Байдънови, който със сигурност ще засенчи дори прочутата гангстерска сага „Семейство Сопрано“.

Зеленски прави признанията си, едва когато примката се стяга около собственото му гърло – и дори тогава не се отказва да хитрува – сега пък направо залага 800-хилядната украинска армия, да я използват, както намерят за добре.

Тръмп ще го разкара, това е сигурно. Пак добре, ако го остави да имитира, че свири на пиано с пениса си – коронният му номер, преди да влезе в политиката.

Преди доста време цитирах някои източници, които се занимаваха с това негово упражнение и тукашните цензори ме уведомиха, че това е „факт извън контекста“.

Не ми е известно, който и да е пенис някога да е бил извън контекста, нещо повече, в повечето случаи именно той създава контекста – даже и в такава гигантска бизнес операция, каквато се оказа врътнята около Украйна.

Споменах преди време, че тази афера скоро ще се разплете и ще има чудовищни последици - и вече има.

Зеленски мрънка за кражбата на половината американски помощи, американците пък мрънкат, че пианистът продавал в Африка оръжието, което му пращали, а Тръмп направо си поиска земя от Украйна. Дали да не се намесим и ние, колкото да си заработим по-честно ония 431 милиона – и деликатно да му подскажем, че и ние бихме продали нещо от земицата си.

Това изобщо няма да е странно - къде си мислите, че е духнал рефлексът ни да се притуряме? Това е най-тягостната част и от бездруго мътното ни наследство, набито ни е в главите от османлиите, сетне се опитахме да се закачим като 16 република за Русия, а още по-сетне тази идея, без никакво колебание, се трансферира в хумореската да станем 51-ви щат. Ами, хайде, Тръмп е делови човек и е много вероятно да се е сетил за това и сам.

Във всеки случай, всеизвестно е, че ние винаги сме готови на всякакви сделки, особено, ако са губещи. Това го няма в Уикипедия, но трябва да се допише в най-скоро време.

Още за ония 431 милиона долара. Кой е тукашният „капо ди тути капи“, който разпределя кинтите – а преди това назначава баламите, които трябва да ги похарчат – максимално неефикасно?

Хайде, стига, не измъчвайте повече публиката – кой местен цървул избрахте за тази роля?

И още: за 431 милиона долара може ли да си спретнете тук една „дълбока“ държава?

Дълбока държава в дънна държава – как ви изглежда това?

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо
общо с мен.

***