25871 | 3 септ. 2023 | 16:16

Никога няма да станем нормална държава и нормални граждани – защото останахме неми, докато стотици възрастни жени бяха ограбвани и насилвани в подивелите ни села – заради някакви стотинки

Не е прилично да използваш думата мурва – но колкото си щеш
можеш да се държиш като мурва.
Така е в нашенската политика.

Ако разсъждаваме спокойно, „мурва“ не бива да бъде санкционирана толкова сурово – и по начало, влезе ли една дума в някой език, тя вече би трябвало да е недосегаема.
Такъв е, например, и случаят с думата „перераст“ – опитите тя да бъде затулвана и пренебрегвана са несправедливи.
Колкото и да наричаш някого „мей“, той си остава и перераст и в това няма нищо лошо.

Това уточнение е необходима за успокоение на ония персони, които – изнервени от някакъв личностен сърбеж - навсякъде търсят „език на омразата“.

Но пък, напълно очаквано, винаги предвидливо избягват да споменават за издевателствата на Властта, която обичайно най-активно продуцира въпросния „език“ с постоянните си и понякога дори абсурдни лъжи. Защото именно Лъжата е най-чистият израз на презрението на Властта към обикновените хора.
Можем да се доверим и на думите на един писател, че в самата основа на всяко Насилие винаги се крие ненавистта към Истината.

Добре, можем да заменим обсъжданата дума „мурва“ с „такава“ – тя звучи доста сухо, неизразително, изчезва цялото очарование на специфичните наклонности на някои особи, но с толкова несправедливости се сблъскваме всеки ден, че ще преглътнем и тази.

Но тази замяна няма да реши проблема ни.
А той е, че ние се хващаме за една дума - и губим смисъла на онова, което протича пред очите ни.
Сякаш Животът е някаква евтина „такава“, която не заслужава никакво внимание.
И колкото повече се втренчваме в излишното, толкова повече губим умението да огледаме Важното.
Затова винаги закъсняваме за срещата с него.

И никога не сме съвсем наясно за причините, които пораждат едно или друго Зло, енергията ни отива в одумването му, а не толкова в преборването му.
Затова често една дума се оказва по-важна за нас от всичко друго, и понякога дори от Насилието.

Подмятаме една или друга дума, докато я опарцалим – така „мутра“ и „мафия“ вече звучат почти миловидно.
И това е причината да чуваме - ако сме по-чувствителни - режещият кикот на насилниците от всякакъв калибър и естество, това е нашето наказание.

Никога няма да станем нормална държава и нормални граждани – защото останахме неми, докато стотици възрастни жени бяха ограбвани и насилвани в подивелите ни села – заради някакви стотинки.
Този грях никога няма да ни бъдем простен – защото Животът е злопаметен и отмъстителен.
Дори една дума не се сетихме да измислим за този геноцид.

Ретроспекция: щеше ли да има същият отзвук фразата на Вежди, ако той беше уточнил, че политиците ни също са „мурви“?
Най-вероятно, тя нямаше изобщо да бъде забелязана, никой нямаше да й обърне внимание.

Което означава само едно: публиката е наясно, че политиците са „такива“ и колкото са по-напористи, толкова са по-„такива“.
Никой не се съмнява, че политиците практикуват „такава“ професия, че се държат като „такива“ и сякаш не е възможно да правят политика, ако не са „такива“.
Простолюдието е убедено, че политиката е „такава“ работа.
Край - това е ясно, има всенародно съгласие по този въпрос.

Затова няма да има протести.

Но това, всъщност, означава едно: че Главните Насилници са изначално амнистирани - следователно и острастяването по тях, колкото и временно да е, минава за нещо нормално.
Тази тенденция на оневиняване е също толкова отровна, колкото и либералната истерия на заличаването.

***
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***