409805 | 22 дек. 2024 | 23:01

Как се превърнахме в толкова търпелива рая, и то сред всеобщата слободия? В какво истински вярваме - и това вече никой не може да каже. Бутафорията е пълна.

 Те самия Живот оглупиха - та ще пожалят политиката. Никой няма да излезе невредим от тази игра, всички до един накрая ще изглеждат като завършени глупаци. Наивниците, които все още се интересуват от тукашната политика, вече са на път - и това е най-срамната съдба - окончателно да заприличат на политиците си.

Те пък продължават да внушават, че Народът е виновен за всичко, че именно Народът произвежда все по-големи некадърници. Само заради тази грозна лъжа, хората би трябвало да грабнат - как беше - „дървье“-то. Но това няма да се случи - липсва „плам в душите“. Затова ние сме готови да се прекръстим и пред тази лъжа. Впрочем, въпросният „плам“ ли караше хората да трамбоват ухилени на соц-манифестациите по разни празници? И ако е така, дори пламът да е бил изкуствен - дали това не е за предпочитане пред липсата на всякакъв плам?

Ние сме шампионите измежду най-задръстените нации и скоро няма да отстъпим тази титла. Как се превърнахме в толкова търпелива рая, и то сред всеобщата слободия? В какво истински вярваме - и това вече никой не може да каже. Бутафорията е пълна. „Възстановяваха“ старините ни с техни подобия от стиропор - и полека-лека сякаш и немалка част от Народа замениха с манекени от стиропор.

Някой трябва да проучи, как бе унищожена Вярата - и бе заменена със сплетни и лъжи. Никой вече не се нуждае от доказателства, всеки третокласен хитрец може да ни завърти главата.

Все повече хора почитат мълвата, тя се превръща в тяхната „вяра“, в тяхното Божество - и накрая те ще бъдат отхвърлени, изритани отвсякъде. Както казваше един писател, ако носиш фланелка с надпис „Ритни ме“, накрая все някой ще те ритне.

Никой не очаква политиката да произвежда ангели, но пък чак такъв боклук едва ли някой е предполагал, че може да се сервира дори на най-доверчивите аборигени. Абсолютно неспасяеми типове претендират да им поверят държавата. Но ние се примиряваме и с това - остава само да се досетим, че всъщност неспасяемите сме ние.

Духовни голтаци ни докараха дотам. Трябва да си го кажем: ония 70 процента, които не гласуват, са все още оцелелите - останалите 30 процента са превзетите, предалите се на некадърници.

Прочетох някъде, че Мрежата здраво се забавлявала след последното телевизионно самоубийство на ПростоКирчо по Нова телевизия - и реших да хвърля едно око. Каква забава, по дяволите - то си е мрак, истински мрак.

А Мракът съвсем не е безопасен. Бяхме свикнали с мисълта, че глупостта вирее на горните етажи - тя беше едно от измамните ни утешения, за да не забелязваме как стремително оглупява и почти всичко останало наоколо.

Но не сме си и представяли, че чак до такава степен ще се изоставим.

Остава ни да се залъгваме с думите на един автор, че в някои хора нищо не може да разпръсне мрака - остава ти само да чакаш да се развидели наоколо. Но виждате ли признаци за това? А и имаме ли изобщо представа, какво е развиделяване? Наивниците, които все още се влачат зад политиците, са се отказали да го дочакат, сами са се изоставили на Мрака.

Нищо не можеш да постигнеш и сто часа да разговаряш с такъв като Кирчо. Единственото решение е да обърнеш масата върху него и да избягаш от собственото си студио. Това е фантазия, разбира се, водещият трябва да е напълно изперкал, за да го направи - пък и семейство храни, та ще се примири някак, че Мрака ще си остане непокътнат.

И защо да се хаби човек с хора като ПростоКирчо. Него и сто пъти да го питаш, какво мисли за Закона, той сто пъти ще ти каже, че го уважава - и хиляда пъти да го питаш, пак ще ти сервира същото. И ще бъде напълно искрен - и през ум дори няма да му мине, че самият той е най-видният закононарушител, най-талантливият тепегьоз, който е поругал самата Конституция с фалшива декларация - но това не беше пречка да бъде изстрелян да ни се плези от самия връх на Властта.

Неспасяем е, наистина. И колко от ония трийсетина процента похитени мислят като него? За тях е сигурно поне това, че приемат безропотно всеки случайник, когото накичат с някакъв властнически пост. Ние сме в ерата, в което случайното доминира - забавлявахме се до насита с Плевнелиев, президентът-случайник - посочен и натрапен, имахме и премиер-случайник.

Сега, покрай самонатрапването на Киселова за премиер, в Мрежата се чуха и гласове, че на хора като нея трябва да им се даде време - нещо като предварителна амнистия - в което те да се поочупят, да понаучат едно-друго, да се шлифоват някак си. Българското Време е на свършване - а някои предлагат то да се разпилява в обгрижването на поредните случайници, които, отгоре на всичко, са си просто едни подставени лица/сламени кукли на истинските властови центрове.

Вече изглежда неспасяема и самата Система - тя се намира в едно порочно равновесие, което трудно може да се проумее, защото няма никакви нормални основания изобщо да съществува.

Виждаме го всеки ден: хора, които изпитват неподправена погнуса един от друг, правят всичко възможно да опазят системата, за да опазят и себе си. Тяхната омраза един към друг е нечовешка, те и не крият това. В същото време, настояват заедно да стопанисват държавата или поне онова, което е останало от нея.

Всъщност, единствената им цел е да u придадат някаква минимална устойчивост, да я държат в будна кома, те не се тревожат от факта, че тя вегетира в насипно състояние, което те безсрамно наричат „предизборно“ - защото то не включва в себе си никаква алтернативност, никаква изборност. Отстрани изглежда, сякаш те не си дават сметка, че трябва да спасяват неспасяемото. Удавници-Спасители трябва да спасяват Задръстеняци, които пък не искат да бъдат спасявани.

Според издателство „Оксфорд“, „Дума на 2024 година“ била „Brain rot“/„Мозъчно гниене“ - състояние, предизвикано от насищането на човешкия мозък с нискокачествено съдържание, придобито предимно от социалните мрежи. От издателството се изразяват пределно ясно: „гниенето“ се дължи „на постоянното преглеждане на безкрайно и затъпяващо съдържание, например, в ТикТок“. Това гниене ни засяга по-малко, като се има предвид количеството на компютърния парк у нас, делът на възрастното население, от което едва петнайсетина процента използват компютри и пр. Нашите клетници си гният и без достъп до интернет, по съвсем други причини, които са добре известни. А иначе, в Оксфорд изглежда са забравили поговорката: „Няма защо да затваряш вратата на конюшната, когато конят вече е навън“.

И Речникът на Кеймбридж направи своя избор - това е думата „Манифест“. Тук нещата стават по-интересни - и може би по-полезни за нас, тъй като ни дават възможност да отсрочим за известен период гниенето или поне да си внушим, че това е възможно. И така, научаваме, че днес „манифест“ означава нещо съвсем различно и несвързано с досега познатия ни смисъл на тази дума, а именно - цитирам: „Думата вече описва позитивното мислене, което сбъдва желания, и убеждението, че можеш със силата на мисълта да предизвикаш нещо в реалността, което много искаш.“

Според д-р Сандер ван дер Линден, авторка на книгата „Психология на дезинформацията“ и професор по социална психология в университета на Кеймбридж, „Манифестирането днес е това, което психолозите наричат „магическо мислене“ или общата илюзия, че определени умствени ритуали могат да променят света около нас“. Наистина, професорката предупреждава, че идеята за положително мислене за привличане на успех няма научна обосновка.

Но фактът си е факт: в края на 2024 година се докарахме до пълна реабилитация на Кашпировски, чиито сеанси пълнеха многохилядни зали - тогава „магическото мислене“ и изобщо „силата на мисълта“ трябваше да направи по-приемлив „соца“.

А какво се случва сега, какво ни казват два свръхавторитетни източника?

Единият/Оксфорд: Скоро няма да можем да разчитаме на мозъка си.

Другият: спасението е да спрем това с мисълта си.

А ние сме се загрижили, заради щуротиите на нашите дребни шарлатани. Само си повтаряйте „Всичко е наред“ - и това ще бъде достатъчно.

Специално за “Труд news”