Киселова се обажда на Радостин Василев и му се оплаква, че я притискат да разбие групата на МЕЧ – а той, както си му е навик, записва телефонния разговор*.

Въпросната дама става за притискане, става и за записване, но това е друга тема. Вбесен от чутото, Р.В. заплашва**, че ще запали къщата на Бойко Борисов и ще поведе хората – и това ще бъде началото на сръбския и румънския вариант в България. 

Сетне, както е обичайно в нашите патила, революционният плам си остана в някакъв фризер с неизвестно местонахождение; Киселова, в опит да се изсули от бъркотията, която сама бе предизвикала, опря до Библията – било време за мълчание и съграждане; „подпалвачът“ Р.В. пък си падал по метафорите – „пожарът“ бил една постна метафора, нищо сериозно нямало да се случи. Почти всички парламентарни групи се противопоставиха на ликвидирането на групата на МЕЧ, оповестено от  Киселова, а самата тя няколко дни по-късно предложи два варианта за съхраняването й (не бива да отнемаме на нашите конституционалисти правото да имат два акъла). Цялата история се оказа „Иди ми – дойди ми“ – любимото забавление на нашите политикани.

С изключение на една подробност: кой всъщност е притискал Киселова да бастиса групата на МЕЧ? Самата тя съобщава това на лидера й. Но после твърди, че това не е вярно. Кога истината й е достъпна, в кой ден от седмицата?

С гузното си мълчание, може би подсказано й от Библията, Киселова недвусмислено насочва вниманието ни към Бойко – той е „насилникът“, още повече че и Р. В. го твърди категорично, а той няма откъде другаде да го знае, освен от телефонния разговор с Киселова. И интригата е пусната на пазара – независимо че хората на Бойко първи се противопоставиха на заличаването на групата на МЕЧ.  

Жалка работа. И тя стана още по-жалка, когато някои заговориха за „насилието“ срещу политиците – това вече наистина е отвратително словоблудство. Да говориш за насилие срещу Политическата Секта – когато голяма част от Народа ти е подложена от години на унищожително насилие, направо на прочистване – това е повече от позорно. Но у нас всичко е възможно.

Историята на Прехода ще бъде запомнена с неволно изтървани признания, подхвърлени полуистини и най-вече със сочни калташки номера. От самата душица на Прехода извира този нагон към мръсотийката - и още по-добре е, ако тя е придобита по някакъв подлярски начин, тогава обезателно ще ѝ повярват.

Вече разполагаме с цяла история на Прехода, паралелна с „официалната“, която е съставена от чутото от незаконни подслушвания, тайни записи и пр. Имаше времена, когато „първенците“ ни, включително и всесилният в онези години Бойко, не можеха да се чувстват спокойни дори в тоалетната. Вероятно все още си спомняте невероятния разговор на Бойко с министъра на земеделието – умилително наричан Мършата, и градския прокурор в съпровод с казанчето на една тоалетна в премиерската резиденция. Изпъстрена с подобни клозетни тайни, паралелната история на Прехода при всяко положение ще е по-вълнуваща, а мнозина дори могат да сметнат, че е и по-достоверна от официалната.

И понеже дебелокожието на първите ни хора е добре известно, те свикнаха да бъдат слушани и записвани и вече не обръщат внимание на посегателствата над личния им живот. И публиката също се отегчи – а и някои от историите, които й бяха поднасяни, изглеждаха толкова невъзможни, че сякаш бяха чиста измислица.

Имаше и някои комични случаи – като например един разговор на премиера Бойко с покоен вече шеф на ГДБОП. Бойко поръчал на въпросния генерал да се свърже с човек, който трябвало да бъде назначен на работа в митниците. Минало известно време и той се поинтересувал как е протекъл разговорът. Генералът, доста смутен, му признал, че никой не отговаря на телефона, който Бойко му дал. „Какъв телефон, това е егенето му!“ – ревнал Бойко. Направо да полудееш!

За жалост Преходът съвсем скъпернически ни снабдява с подобни смешки. Останалото е лъжи и мрак. И в крайна сметка мърша. Мършата Преход. Впрочем онзи тип, който беше по съвместителство с тарикатщините си и министър на земеделието, получил красивия си прякор Мършата, понеже внесъл нейде от Южна Америка тонове месо с отдавна изтекъл срок на годност и успял да го пробута на нашия пазар.

Ето това е метафора: Преходът пробутва Мърша – но все още има хора, които вярват в него. 

Радостин Василев не за първи път безцеремонно предизвиква политическите си събратя. Сега с метафората си наистина прекали, но поне си призна, че понякога го налягат поетични напъни. По-трудно обаче можем да понесем напъните на някои ситуационни хуманисти, които притворно и само на думи ожалиха Бойко, но мълчаха като пукали, когато шайката на Кирчо арестува легитимния премиер на страната – същия Бойко.

Иначе, когато не се увлича с излишни метафори, Р. В. е много ефикасен - спомнете си само записа, който той направи от сборището на „Продължаваме промяната“ - признанията в него на шарлатаните биха предизвикали брутална чистка във всяка нормална държава. Не и тук - тук те бяха приети с трудно обяснимо равнодушие и не предизвикаха никакви сътресения, дори нещо повече – мнозина сигурно са отронили по едно „Евалла“ скришом, но с възхита.

Така ще я караме – ще правим паметници, напълно излишни, на хора, за които иначе правим всичко възможно да бъдат забравени. Вместо да направим веднъж - завинаги един паметник на Мършата – един, но поне с размерите на Хеопсовата пирамида.

Тъй или иначе свидетелствата от въпросния запис, чиято автентичност е невъзможно да бъде оспорвана, вече имат своето място и в официалната история на Прехода, те са неотменима част от нея. В някои случаи това не е справедливо, но е факт. Един пример: от мнозина вече се приемат за достоверни твърденията за скритите връзки на Радев с неговите „копелдаци“, които той имплантира в тукашната политика, без да подозира за тяхната изначална порочна същност.

Не е честно към Радев, но във въпросния запис има мерзки подхвърляния за ролята му във фалшифицирането на изборите - онова „ала-бала“, изречено от Шарлатанина Кирчо, но приписвано на президента. Кирчовци превърнаха като цяло политиката в „ала-бала“ - какво да очакваме тогава от Историята, освен да официализира слухове и мръсотии - и накрая да има съдбата да се чете като булеварден роман. При такива герои и това все е нещо.

Целият Преход е затънал в скверни тайни и мистерии, той не може да съществува без тях. Водещите му играчи нямат нищо против това – за тях тайната е нещо като наркотик, както казваше Едгар Хувър. Жалят наивната Киселова, която не се е опазила от Р. В., обаче изобщо не се сещат, че един Макрон ги приравни самите тях с жалки наивници, и то в очите на самата История.

Тя със сигурност ще ги анатемосва винаги, когато се сеща, как нашите мъници продадоха без никаква съпротива миналото ни в Македония – с всичката му гордост, но и безчислени страдания. Един френски лаладжия с лекота ни уреди тази позорна сделка. Това трябва да го повтаряме непрекъснато, поне този свой дълг да не забравяме.

Имаме неизкоренимата слабост да мистифицираме всичко, с което се сблъскаме. И досега си остава загадка защо Костов извърши клането на 11 свои министри в навечерието на Рождество Христово 1999 година – клане, на което би завидял и самият Ал Капоне, който организира касапницата в деня на Свети Валентин 1929 година, смятана за кулминацията на кръвожадните гангстерски войни.

Президентът, тогава Петър Стоянов, се охрабри, колкото да навърже изречението  - „Кажи си Иване, те ще те разберат“, и реши, че си е свършил работата. Иван, разбира се, нищо не каза – той с основание и досега смята, че в тукашната политика най-добре се разбира мълчанието. Желю Желев веднъж ми каза: „Костов си изигра най-добре картите“.

И беше прав, разбира се. Публиката нямаше волята, а и силата, да принуди Костов, и не само него, да участват в един откровен разговор за стореното от тях. 

А това придаде на политиката, а и изобщо на Миналото призрачен характер.  

И през всичките години, докато Мършата се угояваше, ние чухме само един честен глас, този на забравения вече Нейчо Неев: „Егати държавата, на която аз съм вицепремиер!“.

Дълго време тези негови думи се приемаха като шеговита автопреценка, вместо да бъдат преценени такива, каквито са: един наивен вопъл срещу срамните притворства, в които  сме затънали. 

*„Тя ми се обади в сряда и ми каза: „Г-н Василев, има натиск върху мен от определени групи, определени хора“, че в момента сме 9/девет души и няма група. Ако тя оспори, ще пусна запис на разговора в национален ефир.“

** „Не могат да ме спрат, могат да ме убият. Хората виждат какво се случва, когато се опълчиш на Борисов. Затова мога да кажа, че къщата му ще гори както тази на цар Киро. Идва сръбският и румънският сценарий в България и аз ще поведа хората.“