38909 | 24 март 2025 | 11:41

В политиката няма място за съвест, още по-малко за чувства – примерно, за вина. Опитните политици винаги се придържат към правилото „Ще се тревожим, когато му дойде времето“. А то никога не идва

Войната свърши – ще се влачи, разбира се, още известно време с дребни сблъсъци, които ще бъдат наричани „недоразумения“. Арбитрите ще изтърпят и истеричните пристъпи на Зеленски, за да съхранят в някаква степен гордостта му. Ние пък ще се молим да не направи някоя щуротия за сбогом. Беше казано, ако някой още не е разбрал, че Тръмп и Путин имат „специална отговорност за сигурността на света“. Тези двамата.

Другите ще плашат гаргите - като онзи петльо Макрон, който се изпъчи тия дни, че Франция ще разположи ядрени оръжия на границата с Германия. Това ще се случи през … 2035 година, след десет години – но човекът трябва да изкукурига нещо.

Още с нелепата среща в Овалния кабинет Тръмп даде да се разбере, че няма намерение да жали украинеца. Той е омръзнал на мнозина с безкрайните си претенции. Веднага след телефонния разговор на Тръмп с Путин някои припомниха една фраза, която била известна в дипломатическите среди: „Ако не си на масата, значи си в менюто“. Зеленски, естествено не се сдържа и веднага отговори, че властта в Киев не е салата или компот, за да присъства в някакво меню. Отговор на изнервен човек. Така ще бъде отсега нататък – това винаги се случва, рано или късно, когато един лидер пропусне да забележи, че се появява пукнатина между каузите – тази на държавата и неговата лична кауза.

Впрочем автор на въпросната фраза е Глен Бек, тя е от популярната му книга „Залезът на демокрацията“: „Ако не си се подредил около масата, значи си част от менюто“. И далеч по-малко честолюбив от Зеленски човек с основание ще се засегне. Но той няма да бъде пожален – колективният провал на „Запада“ в Украйна налага да се потърси подходяща жертва, и то възможно най-бързо.

В книгата има и две други фрази, които са също подходящи за случая. Първата: „Посланието не носи никакъв смисъл, ако не си избрал правилния посланик“. Втората е цитат от Томас Соуел: „Основният въпрос не е кое е най-доброто, а кой ще определи кое е то“. И двете фрази ни подсещат за едно име: Тръмп. За него са най-подходящи думите на един писател: „Той е човек, дошъл на този свят с желанието да победи в състезание, известно само на него“.

Джон льо Каре пък беше казал за един от героите си, че има „тефлонова кожа и съвест на мъртвец“. Това - за съвестта - изглежда прекалено за Тръмп. Обаче друг автор ни предупреждава, че в никакъв случай не бива да се подценява „разтегливата същност“ на съвестта на САЩ. Някой беше казал нещо подобно, но доста по-категорично за Русия – че съвестта има място единствено в сънищата ѝ. В политиката няма място за съвест, още по-малко за чувства – примерно, за вина. Опитните политици винаги се придържат към правилото „Ще се тревожим, когато му дойде времето“. А то никога не идва.

Да вметна тук една история, споделена от човек от екипа на Тръмп за кампанията за първия му мандат. Бъдещият президент отказва да инвестира свои пари в кампанията – накрая склонява да даде заем от 10 милиона, при условие че ще си ги получи обратно, веднага щом бъдат набрани средства от неговите поддръжници.

Днес извън ролята си на наставник, която умело си присвои, Тръмп има и друга една отговорност: светът да научи какво всъщност се случи в Украйна и защо се случи, каква е ролята на Макрон, Борис Джонсън, германците и особено тази на Спящия Джо/Байдън. Колкото и да насилва човек въображението си, не може да ги види тези лица другояче освен като редови политици, лишени от прозорливостта и блясъка на големите личности на следвоенната европейска политика. На нито един от тях не може безусловно да се вярва, както и на съучастниците им от върхушката в Брюксел.

Всъщност всички те още отсега са забравени. Историята ще си разчисти сметките с тях рано или късно, но Истината трябва да бъде изговорена навреме. Няма кой друг – освен Тръмп - да я достави, макар че и тя няма да промени нищо. Но поне ще потвърди добре известната слабост на днешните политици, които все се опитват да представят Истината като някакво алиби за собствената си немощ. Това е една от най-коварните злоупотреби с нея. Някой беше казал, че ако един политик се проваля, трябва да го направи, прегърнал Истината. Нещо, което е невъзможно да бъде видяно днес. Всички предпочитат да се прегръщат с Лъжата.

Войната свърши, а какво се случи с политиканите ни - жалките самодейци, които не спряха да мелят с големите си усти, без никой да ги пита. И, както винаги, Истината изобщо не ги интересуваше – това никога няма да се промени. За сетен път пропуснаха възможността да се държат премерено, въздържано, както се полага на малчовци като тях. Макар че, както и да се държат, никой няма да им обърне внимание. Реномето им е непоклатимо – на завършени подлизурковци и на още по-завършени съглашатели. Войната ни отмина, пожали ни, беше жестока като всяка друга, но и по-нелогична от всяка друга, защото изпепели отношенията между два близки народа. Затова трябваше да бъде изговорена далеч по-внимателно. Но не се случи.

Остава ни да очакваме последиците - от менюто на онези, които „специално“ отговарят за световната сигурност. Поне единият от тях няма да ни забрави. Търпеливостта на Мечката не бива да се приема за Великодушие.

Сега медиите и особено телевизиите трябва да разчекнат с въпроси бившия военен министър Тагарев, неогласеният публично баш ястреб измежду тукашните русофоби. И, разбира се, руски кадър, както се полага - от 1986 г. до 1989 г. защитава дисертация на тема „Теория на управлението и приложенията ѝ“ във Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ в Москва (СССР).

Заради такива като него българите няма да престанат да се удивяват на зловещите превращения, които претърпяват тия типове. Те още подскачат казачок насън нощем, когато са най-близо до същността си. Но денем – о, денем са свирепи поборници с руското „зло“.

Същият Тагарев, московският професор, твърдеше по телевизията, че украинската армия е най-добрата в света – и то тогава, когато украинците вече губеха войната. Това, освен че е глупаво, е още и подла измама, насилване на Истината – и ако властниците ни, между които има немалко наивници, както и доста чистокръвни главанаци, му се бяха доверили, можеше да вземат някое решение, по-глупаво от обичайните. Имаме достатъчно опит в това отношение – кървав.

Тагарев обаче не престана да настоява, че трябва да се готвим за война – естествено, като послушен съюзник на най-добрата армия в света. Видяхме какво се случи с нея – московският професор е бил наясно с това още от първия ден на войната, но предвидливо мълчеше, мълчи и сега.

Добре е да се сетим и за друга една война, резултатите от която властниците също упорито крият - Злото Ковид. България – със своите около 40 хиляди жертви - се оказа на второ място в света по брой на смъртните случаи на един милион жители. Но за този погром и думица вече не се обелва.

Що се отнася до Менюто, ние отдавна фигурираме в него – остава да се уточни, за какво и как ще бъдем употребявани, чий апетит ще засищаме и други подобни дреболии.

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***