9402 | 24 февр. 2023 | 00:08

Крут на войната - да стигнем до административните граници от 1991 г., всичко останало ще решаваме след това.

Запасите от артилерийски снаряди в Русия са спаднали до 30%, остатъците от ракети са почти изчерпани, а максималното руско производство е около 40 крилати ракети на месец. Всичко това принуди Москва да се откаже от амбициозните планове за завземане на Киев и да пренасочи усилията си към опит за окупиране на цялата Луганска и Донецка области.

За това, обобщавайки резултатите от годината на голямата война в Украйна, каза в интервю за Forbes ръководителят на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Минестерството на отбраната (МО) на Украйна Кирил Буданов

37-годишният Кирил Буданов е един от най-медийните военни в Украйна, дал е десетки интервюта за украински и международни медии. Разузнавачът е категоричен в отговорите си: Русия е почти изтощена, Украйна скоро ще спечели.

Подобни прогнози звучат като успокоително за уморените от войната украинци, но имат тенденция се сбъдват. Буданов беше един от малкото официални лица, които предупредиха за нахлуването на Русия в 5 часа сутринта на 24 февруари. Той прогнозира първите победи на украинските защитници при деокупацията на Харков и Херсон.

Думите на Буданов, който стана шеф на ГУР на 34-годишна възраст, имат тежест за президента.

Източници на "Форбс" от "Банкова" твърдят, че главният разузнавач е един от малкото в страната, който има пряк достъп до Зеленски.

Буданов се среща с журналисти от "Форбс" в полутъмния си офис. По стените има снимки. Те са мисията на ГУР, която евакуира хората от Афганистан по време на падането на Кабул през 2021 г., и защитниците на "Азовстал" по време на оглушителното обкръжение от руснаците. Зад Буданов вече я няма картата на Русия, разделена на части. Тя лежи сгъната на масата. "Сега я режем", шегува се шефът на ГУР.

В интервю за "Форбс" той каза дали човек трябва да се страхува от офанзива срещу Киев, откъде ГУР получава информация и колко дълго Украйна е готова да задържи Бахмут.

Руска офанзива и мобилизация

- Сега има руска офанзива по почти целия източен фронт. Това ли е голямата офанзива, за която се говори много през последните два месеца, или трябва да очакваме нещо друго от Русия през март?

 - Голямата офанзива на Русия, която те си поставиха за цел, вече е в ход. Но тя трае толкова дълго, че дори не всички я виждат – това е качеството на тази офанзива. Те имат стратегическа задача - да стигнат до административните граници на Донецка и Луганска области до 31 март.

- Смятате ли, че това е максимумът, който могат да анонсират? Анонсите обикновено са по-амбициозни от реалните възможности.

- Не мисля, знам. За това мечтаят, няма да могат да го направят.

- Западните медии активно пишеха за факта, че масовата мобилизация ще започне в Русия в края на януари или началото на февруари. Те прогнозираха цифри до 500 000 души. Сега не изглежда, че е започнала.

- И кой ви каза, че не е? Скрита е.

- Възможно ли е тайно да се наберат толкова много хора?

- В страна, в която населението е повече от 100 милиона, какъв е проблемът с набирането на 500 000.

- Какво знаем сега за мобилизацията в Русия, защото числата варират?

- По време на първата открита вълна на мобилизация те набраха малко над 316 000. Въпросът тук е: ако всичко в Русия е наред и те са призовали още 316 000, тогава защо да продължават да мобилизират? Така че, не всичко е наред. Това ще ни доведе до един прост извод: колко загуби има Руската федерация? Тази цифра е заоблачна.

- От тези 316 000, колко вече са непосредствено на фронта?

- Повече от 90% са изпратени веднага. Никой не ги е обучавал – веднага на фронта.

- Няма ли условен резерв?

- Малък процент отиде за формирането на нови подразделения, но по-голямата част отиде за възстановяване на засегнатите подразделения, всички те са на фронта.

 - Има предположение, че трябва да се вгледаме много внимателно в новините за мобилизацията. Ако Русия успее да вербува 300 000 или 500 000 души, тогава фронтовата линия ще стане твърде къса за толкова много хора на тяхна страна, а след това може да се очаква офанзива към Киев. Какво мислите за това?

- Това е съмнителна логика, не споделям това мнение. Атаката в една или друга посока по никакъв начин не е ограничена от броя на хората, които искате или можете да разположите някъде.

 - Но това увеличава възможностите на Русия.

- Води се открита война. Чудно ли е, че има такава възможност? Освен възможност, има и реалност. Реалността е, че те имат за цел да достигнат административните граници на Донецка и Луганска области до 31 март. Можете да усетите разликата: да превземете Киев за три дни и да стигнете някога до някои граници.

- Има разбиране колко могат да призоват не по отношение на броя на хората, а на колко могат да дадат автомати, бронирани машини, танкове?

- Автоматите ще стигнат за всякакво количество, бронираните машини не стигат и сега, но това изобщо не ги притеснява. Сега има много подразделения, формирани от нулата. Те отиват без техника, на "Урал" и "Камаз". Те вече нямат в щата си БМП или БТР. Цялата техника се снема от дългосрочно съхранение, те вече са свалили повече от 60%, остават около 35%, които могат бързо да бъдат възстановени. Производството е единично, и не покрива потребностите.

- Какво ще кажете за изявлението на Медведев за 800 танка годишно?

- 800 танка годишно те не могат да произведат не само във военно време, а в най-добрите години.

- За Бахмут

- Не за пръв път в чуждестранни медии излизат материали, където ни съветват да намалим присъствието си в Бахмут, за да запазим силите си за евентуална контраофанзива на юг, и казват, че значението на града не толкова е стратегическо, колкото политическо.
Бих искал да видя как ще бъде направено такова предложение на президента на Франция. Да кажем, че има проблем, напуснете град Марсилия, не е толкова стратегически.

- Повече политическа или военна целесъобразност има в удържането на Бахмут сега?

- Можете ли да си представите на президента на САЩ да бъде казано: "Нека временно предадем Ню Йорк, това трябва да бъде направено"?
Ако си припомним Втората световна война, на Сталин е казано, че Киев трябва да бъде изоставен. Той също е казал: "Как може човек да се отстъпи от майката на руските градове". Знаем докъде доведе това.

- Ако отидем по-далеч според вашата логика, това доведе до победата на Съветския съюз.

- Но 400 000 души бяха убити и пленени в хода на тази операция.
За мен, като патриот и военен, предаването дори на милиметър територия е катастрофа. Това е моята лична логика, можете да се съгласите с нея, можете - не. От военна гледна точка удържането на Бахмут ни дава възможност за сдържане на руснаците в района и им причинява катастрофални загуби.

- По такъв начин ние ги изтощаваме?

- Ние ги изтощаваме и защитаваме нашата територия, която в никакъв случай не може да бъде оценявана в контекста: целесъобразно или нецелесъобразно е да се напусне.

- Става дума за преразпределяне на силите, а не само за предаване на града. Може би е по-ефективно да се използват хората в други направления?

- Не съм съгласен с тази логика.

За остатъците от въоръжението на Руската федерация

- По-рано споменахте, че запасите на Русия от техника и снаряди, включително 152-калибър, съществено се изтощават. Че имат снаряди на прага на 30% от общото количество. Как с такова количество снаряди и с такова снабдяване те могат да преминат в настъпление?

- Никак. Затова тази "огромна офанзива" дори не се забелязва от всички. Що се отнася до оръжейните запаси, сега те създават масово производство на артилерийски снаряди. Това още веднъж потвърждава, че няма запаси от снаряди, те не са достатъчни.
Вече два месеца руските групировки, действащи у нас, живеят в режим на максимално пестене на боеприпаси. Повече или по-малко нормално боеприпасите сега се използват изключително в Бахмут и на Лиманското направление. Те се опитаха няколко пъти да щурмуват Угледар и ще продължат да се опитват, така че се прибави и тази локация. Във всички останали райони има режим на пестене на боеприпаси.

- Колко от тях се произвеждат в Русия сега?

- Те произвеждат значително по-малко, отколкото използват.

- Кога и ще могат ли да разгърнат достатъчно продукция за провеждане на артилерийска война?

- Никога няма да стане. Русия не е Съветският съюз. Те вече са го усетили и разбрали, това е факт.

- Но снарядът не е дрон, не е необходимо да се внася електроника.

- Не е толкова лесно, нужни са много индустрии, които са били унищожени за 30 години. В продължение на 30 години Русия, подобно на много други страни от постсъветското пространство, продаваше резерви.

- Имат ли възможност да намерят тези снаряди в Северна Корея?

- Теоретично има възможност. Транспортират ли оттам? По повод Северна Корея потвърдени случаи няма. От Иран е внесена пробна партида, сега те се опитват да внесат друга, вече не пробна партида, която е около 20 000 снаряда. Това е нищо в сравнение с използваните числа.
Ние и нашите партньори също имаме недостиг на снаряди.
Разбира се, че има. Невъзможно е да се сравни военно-промишленият комплекс на Съветския съюз, нашият и на повечето западни страни с мощностите, съществували по време на Студената война.

- Какво означава това? Ще премине ли войната от артилерийска към друга тактика?

- Всеки вижда прехода към различна тактика в Бахмут. Угледар беше отличен пример за това. В Бахмут, вълна след вълна, само пехота. Артилерията само поддържа, бронираните машини като цяло са единици. В Угледар бяха използвани бронирани машини, но те бяха унищожени в първите часове и всичко също се превърна в стрелкови битки.

- По-рано вие казвахте, че на Русия са останали ракети за три или четири залпа, а след това ще трябва да стреля от конвейера. Настъпи ли този момент?

- Остават малки проценти от общия брой. Произвеждат се по-малко, отколкото се използват в един залп, производството не успява. Русия не е Съветският съюз.

- Говорихте за техния условен максимум – да произвеждат 50 ракети на месец.

- По-малко. Общо те произвеждат понякога 20, а понякога 22 ракети "Калибър" на месец. Това са тези, които се изстрелват от морето. Около 15, понякога до 20, ракети от типа "X-101". Ето защо при всеки залп броят на ракетите намалява. Интензивността на обстрела спада. Първо, имаше масови ракетни атаки всеки понеделник, след това на всеки осем дни, сега на всеки десет дни, две седмици. Те намаляват броя на ракетите и увеличават интервала от време.

- Какво пречи на руснаците да увеличат производството на ракети?

- Нямат мощности, това е сапунен балон. Невъзможно е, ако не сте правили нищо в продължение на 30 години, в един ден, в условията на война и действието на санкциите, да направите каквото искате.

- Вносът на електроника от Китай е нараснал с 500%, шест пъти през последната година. Има компоненти, необходими за производството на ракети. От наша страна правим ли нещо и можем ли да направим нещо, за да предотвратим достигането на тези компоненти до Русия?

- Това са изключително граждански стоки и микросхеми, които могат да имат двойно приложение. Това е проблем. Ако внасяте прахосмукачка, това е прахосмукачка. Въз основа на реалностите, в които живее Русия, те трябва да купуват милиони такава техника и да я разглобяват за микросхеми.
Това е голям срам дори за руската идеология, защото те са стигнали до това да купуват перални, прахосмукачки и да ги разглобяват за микросхеми, които след това ще поставят в ракети.

- В медиите беше анонсирано за изграждането на иранско-руски завод за производство на "шахиди" в Татарстан.

- Кой анонсира?

- "Файненшъл таймс", "Ню Йорк таймс", уважавани медии.

- Ако започна да критикувам уважаваните медии, ще бъда критикуван и аз. Нямам какво да кажа. Може би просто не знам отговора.

- Нямате тази информация в момента?

- Нямам никаква потвърдена информация, че "шахед" е бил събран в Татарстан и съществува някъде. Може би просто още не съм го видял.

- Вашият заместник каза, че те имат източници сред олигарси, бизнесмени, вътрешния кръг на Путин. Ако ги имаме, защо да говорим за това?

- Той каза ли фамилия или нещо, което може да предизвика отговор? В Русия има повече от 100 олигарси, има различна степен на приближеност. Някои са близки до Патрушев, други до Бортников, някои близки до условния президент, други до Кириенко. И така, за кого говорим?
Преди 2,5 години извършихме контролирано изтичане на информация по един въпрос, като очертахме кръга, откъде е могла да постъпи такава информация. Знаете ли каква беше реакцията на руснаците? Те започнаха да проверяват всички, които попадаха в този кръг. Те го ограничиха до около 30 души. После стигнаха до това, че един от тези 30 определено трябва да бъде. Започнаха да проверяват всички на полиграф и да търсят семейни връзки.

В резултат на това всички 30 души попаднаха под "раздача" - определен брой бяха уволнени, а определен брой вкараха в затвора. Тъй като всеки от тях имаше родствени връзки в Украйна, така се е получило, че нашите страни са тясно свързани. Ако следват същата логика, целият свят ще ръкопляска.

Русия сякаш води тази война онлайн, става едва ли не анонсиране на военните операции. Руската федерация преди като че ли така не е воювала.
Това е информационна война. Как Русия правеше това през цялото време? Дори да вземем за пример Бахмут. Ако четете официалните източници на Руската федерация, не говоря за неофициалните, те вече са го превзели 10 пъти от юни. Февруари е, а те казват: още малко.

- Изглежда странно да анонсират офанзивите си.

- Ако говорим за тази страна, трябва да помним, че няма предел за глупостите на руснаците. Освен това, не забравяйте, въпреки че Русия е максиламно вертикално ориентирана структура, едва ли може да се нарече държава, там преди всичко има две кули. Две кули на Кремъл, които се сблъскват помежду си, която победи, и анонсира предварително.

- Помагат украинците в Русия?

- Защо само украинци? Бих казал следното: парите правят чудеса.

 - Имате репутация в Украйна като главен и добър прогностик. Човек, чиито прогнози се сбъдват по-често, отколкото не се сбъдват.

- Не съм прогностик и никога не съм бил. Правим изводи, а не прогнози, това са различни неща.

- Вашите изводи за боевете до края на пролетта и края на годината.

- Нищо не се е променило. От средата до края на пролетта ще има решителни битки.

- Ще решат ли съдбата на войната?

- Да, това е преломен момент.

- Ако наложите футболна аналогия на 12 месеца голяма война. Какъв е резултатът сега и коя минута от мача?

- Резултатът е 1-1, а минутата е 70-та. Това е субективно виждане.

- Три причини, поради които успяхме да оцелеем.

- Ако кажа, че Бог е с нас, ще приемете ли отговора? (Смее се, намеквайки за наратива на руската пропаганда – ред.). Второто е, че защитаваме земята си, това помага. По-лесно е да играеш на собствен терен. Третата причина е, че целият цивилизован свят се бори заедно с нас, ние не сме сами.

- А ако вземем трите най-големи победи и поражения?

- Аз ще говоря субективно. Първото голямо поражение е временното поражение на Украйна в района на Северодонецк. Второто е първият период на войната, когато линията в района на Волноваха беше пробита. И третото, това ще бъде общ отговор – това е, че допуснахме през 2014 г. временната окупация на Донецка и Луганска област, Автономна република Крим. Ето трите ни най-големи поражения, но всички те са поправими.

- А победите?

- Победите са - отхвърлянето на врага от Киевското направление, действията в Харковското направление и връщането на контрола над град Херсон.

- Да поговорим за бъдещето. Да си представим ситуацията, че в близко бъдеще сме освободили окупираните територии, успели сме да освободим Крим и да стигнем до границата с Русия. Ще продължим ли?

- Това е въпрос изключително към върховния главнокомандващ, а не към мен. Според мен трябва да създадем условия за зона за сигурност около нашата граница. Как да постигнем това, има много възможности. Зона от 100 км е оправдана, но 40 км ще бъдат повече или по-малко нормално.

За да разберете правилно логиката ми. Дали трябва да продължим нататък не е въпрос към мен, но създаването на зона за сигурност около границата е неободимост. Има много варианти как да се постигне тази цел.

- Как трябва да изглежда тази зона?

- Демилитаризирана зона, без никакви оръжия, с нормален контрол. За да имаме винаги време за реагиране.

- Ето, достигнали сме границите от 1991 г., и в обществото има усещане, че това е краят на войната. Но това не е факт. Какво ще принуди Русия да сложи край на войната?

- Абсолютно сте прави, това може да означава край, може да не означава край. Може да прехвърли войната в съвсем различен формат, може да премине към непроменяща се отбранителна операция. Добър пример е Израел, който постоянно живее в състояние на война, провежда отбранителна операция по границите си. Най-вероятно това ще ни доведе до решаването на вътрешните в окупираните преди това територии, това е огромен блок от въпроси.

- Какво може да сложи край на войната? Какви са условията за това и от двете страни?

- Имаме едно условие - да стигнем до административните граници от 1991 г., всичко останало ще решаваме след това.



Катерина Рещук, Борис Давиденко, Forbes
Източник: Meduza.io