14186 | 7 юли 2016 | 20:12

Младият български драматург представи България в Гьотеборг

Младият български драматург Кирил Буховски се завърна преди дни от Гъотеборг, Швеция, където представи България на най-престижния форум за драматургично изкуство в Европа Europe Interplay.

Тази година Кирил Буховски беше номиниран за Наградата за полет в изкуството "Стоян Камбарев", която бе връчена за седми пореден път и се утвърди като най-чаканото и елитно отличие за млади български таланти. Мисията на Фондация „Стоян Камбарев” е изключително благородна, защото освен материалните награди, всеки един от петимата млади творци получава специална награда, а именно осъществяването на конкретен проект. А признание за писателската дарба на Кирил бе селекционирането и участието му като представител на България в Europe Interplay.

Кирил Буховски е всестранно развит артист - рисува прекрасно, занимава се със сценография и с актьорско майсторство, но бе забелязан от членовете на Фондацията преди всичко заради първия си драматургичен текст “Ние сме вечни”, който спечели първа награда и реализация на сцената на Театър „София“ под режисурата на Василена Радева. Кирил вече е готов и с втората си пиеса, която е за живота на емигрантите ни в Лондон, с което доказа, че интересът му към драматургията не е случаен и точно заради това, Фондация „Стоян Камбарев” реши да го изпрати на този международен творчески едноседмичен уъркшоп в Швеция.

"Europe Interplay e с над 20-годишна история и е най-сериозната платформа в Европа за срещи на млади автори и драматурзи. От фестивала са тръгнали световни имена в театъра от ранга на Сара Кейн. Международният форум се провжда веднъж на две години в различни европейски страни.

Фондация „Стоян Камбарев” си партнира изключително успешно от години с Europe Interplay, благодарение на режисьора и продуцент Петър Тодоров, който е негов официален селекционер за България.

Досега, Фондацията изпрати на фестивала трима млади и много успешни свои открития. През 2012 година, едва 17 годишният Стефан Прохоров отиде в Испания, през 2014 година писателят, поет и драматург Иван Димитров обмени опит в Германия, а през тази година Кирил Буховски замина за Швеция отново с Иван Димитров, но този път вече в ролята на ментор на по-младите си колеги. Фондация „Стоян Камбарев” специално благодари на туристическия лидер Premier Tours, който пое пътните разноски на двамата драматурзи.


Ето какво сподели Кирил Буховски за вълнуващото си преживяваневе:

„Възможно е миналата седмица да се окаже от доста силно значение за моята кариера на драматург, защото я прекарах в живописното шведско градче Юнгскиле, близо до Гьотеборг, където се проведе тазгодишното издание на големия драматургичен фестивал INTERPLAY, който има за цел да събере млади хора, занимаващи се с писане за театър от цяла Европа и вече от години системно успява да изгради сериозни професионални връзки между автори и преподаватели от Стария континент.
Красивата сграда, в която бяхме настанени, е ситуирана близо до брега на залив, заобиколен с планини, гъсто обрасли с високи букови и борови дървета. Докато се разхождах из областта тя ми изглеждаше като по-студен и изчистен северняшки вариант на любимото ми Лаго ди Комо, и съм сигурен, че опитите ми в името на дискретността да прикрия радостта си, че съм там, са били неуспешни.

Участието си във фестивала дължа изцяло на благородната и щедра Фондация “Стоян Камбарев”, която, също като INTERPLAY, се е нагърбила с тежката задача да помага на млади работливи и талантливи хора.

Това значи, че фестивалът не е една безкрайна бледа панделка от разходки из горите, пътувания с лодка по залез слънце из залива и неизчерпаеми шведски маси (без шведски тройки, за съжаление), а точно обратното, той се фокусира върху запознаването на участниците с различните театрални традиции на Европа, получаването на адекватен и разнообразен фийдбак за техни собствени пиеси и изграждането на мостове между различните държави, чрез които ще се осъществят бъдещи професионални колаборации.

Това са мостове, от които отчаяно се нуждаем в тези наши времена на страх и разделение, особено в последните две седмици, които има опасността да се окажат началото на печалния край на нестабилното единение в Европа.

Беше тежко за всички ни, когато след поредния сладък ден на усилена работа върху пиесите ни, нашите двама колеги от Турция получиха новини за терористичния атентат на истанбулското летище Ататюрк. В този момент ние бяхме свързани не само чрез интересите ни и радостта ни че сме на фестивала, но и чрез болката ни, болка, която се надявам да рефлектира по потентен начин на работата и отношенията ни.

Изненадващо доказателство за развитието на тези връзки, базирани на човешката болка и тъга, бе фактът, че един от преподавателите ми от INTERPLAY, холандеца Дон Дюинс, се оказа и авторът на пиесата “Тунелджии”, поставена в България от режисьора Василена Радева през 2009 година, която през 2011 спечели голямата награда на Фондация “Стоян Камбарев”, а няколко години по-късно режисира и моята дебютна пиеса “Ние сме вечни!” в театър “София”. Мисля че INTERPLAY и Фондация “Стоян Камбарев” постигат значителен успех.

В редките моменти на усамотение, които имах на фестивала, се чувствах странно. Независимо дали ходех сам из коридорите на къщата ни, по пътеките сред горите или по хладния бряг на залива, усещах странно присъствие, което караше тила ми да настръхва. Може би липсата ми на сън заради белите нощи си казваше думата… Когато се обръщах, за да погледна зад себе си, очаквах да видя многопластовия сив призрак на Ингмар Бергман, но вместо това, виждах празнота, която може би бе по-притеснителна и от присъствието на фантом.

Тази празнота ме плаши, защото вероятността тя да се влее в моето и чуждо творчество нараства, главно поради все по-налагащата се политическа коректност във всички аспекти от съществуването в западна Европа.

Политическата коректност е задължителна за животите ни, но убийствена за изкуството. Театърът е свещен, но за него няма нищо свещено. Надявам се театърът на Запад да не се погуби от желанието си да бъде твърде внимателен и възпитан с темите, които разглежда, но и се надявам театърът на Изток да успее да се култивира и да премахне цензурата, която сам си налага.

Всички се нуждаем от отдушник и не бива да запушваме единствения, който имаме. Ницше казва, че ние имаме изкуството, за да не умрем от истината. Към нормално- депресиращите екзистенциални проблеми на ежедневието ни вече е прибавен един постоянен страх и неспокойствие. Ние биваме взривявани по летища и обстрелвани в ресторанти и театри. Мисля че в тази обстановка е естествено и даже здравословно да си позволим да бъдем по-луди, смели и дори безмилостни когато пишем, рисуваме, свирим или правим театър.

Вярвам че моята настояща и бъдеща работа ще отговаря на тези критерии, които сам си поставям, като това до голяма степен ще дължа на всичките разнообразни и прекрасни автори и преподаватели, с които завързах приятелства на INTERPLAY и от които почерпих ценни опит и топлота.”