5439 | 19 ноем. 2025 | 10:06

TJS е цялостна китайска военна екосистема за наблюдение и контракосмическо взаимодействие в геозона

Китай е решен да се конкурира със Съединените щати за господство в космоса – особено в стратегическите орбити около Земята. Тези орбити са необходими не само за успешни сателитни операции (които могат да бъдат използвани за засилване на проекцията на силата на дадена нация върху Земята), но са и ключови за контрола върху цялата стратегическа система Земя-Луна, пише The National , цитира "труд".

В този случай Китай управлява съзвездието от спътници Tongxin Jishu Shiyan (TJS) . Тази система включва мистериозната флотилия на Китай в геостационарна орбита (GEO), която е най-високата орбита около Земята.

Тази мрежа от китайски сателити в геозона е истинско разочарование за американците, тъй като те не могат да потвърдят за какво точно китайците използват тези сателити.

Официално Пекин описва своята съзвездие от JTS просто като „комуникационни спътници“. Но Китай отдавна е усвоил изкуството на „военно-гражданското сливане“ (MCF) . Това, което може да се използва в гражданско време като комуникационен спътник, лесно може да се превърне във военно оръжие по време на конфликт на Земята. Нещо повече, Китай е водещ в света в разработването на коорбитални спътници – спътници, унищожаващи спътници – под прикритието на нормално разработване на граждански спътници.

Много западни анализатори, които са наблюдавали или проследявали елементи от съзвездието JTS в орбита, смятат, че TJS всъщност е прикрито наименование за няколко отделни военни космически програми на геостационарни орбити, предприети от китайските въоръжени сили. Тези анализатори са наблюдавали поне три отделни програми в орбита:

Повечето отворени източници оценяват, че сателитите Qianshao-3 за ELINT/SIGINT в геолокационна зона (TJS-1, -4, -9 и вероятно -15) са натоварени със задачата да следят отблизо ключови морски пътища, както и американски и съюзнически бази в Индийския океан и Западния Тихи океан.

Сателитите TJS, които работят под името Qianshao-3, носят много големи мрежести рефлекторни антени за събиране на радиочестотни (RF) сигнали (което е класическо поведение при събиране на сигнално разузнаване), според Skyrocket Space.

Програмата TJS не е това, което изглежда

Пекин първоначално твърдеше, че тези сателити просто тестват широколентови комуникации в Ka-диапазона. Наблюдаваното последващо поведение от тези сателити, заедно с големите рефлектори, е много по-съвместимо с ELINT/SIGINT върху военни излъчватели. Някои западни анализатори теоретизират, че има доказателства за експерименти с инфрачервено ранно предупреждение с тази група сателити под лиценза Qianshao-3.

След това са действителните експериментални спътници за ранно предупреждение за ракети от подгрупата Huoyan-1 в съзвездието TJS. Този набор от спътници включва TJS-2, -5, -6 и вероятно -13. „Next Spaceflight“ подчертава как Пекин официално обяви, че тези спътници са „високоскоростни, многочестотни широколентови комуникационни тестове“.

И все пак, много експерти по военно-космическо пространство подчертават, че много геолокационни спътници с орбити и модели на разполагане, съответстващи на широкообхватно инфрачервено покритие над вероятните зони за изстрелване на ракети, всъщност са системи за ранно предупреждение за ракети.

Ето още по-тревожен елемент. Сателитите, принадлежащи на Huoyan-1, биха могли да бъдат част от наскоро обявената национална мрежа за противоракетна отбрана на Китай (която е предназначена да конкурира системата за противоракетна отбрана „Златен купол“ на президента Доналд Тръмп).
Използвайки тези системи за сигнализиране за прехващачи в средата на траекторията на полета, Пекин може тайно да укрепва собствените си възможности за противоракетна отбрана.

Америка трябва да помисли за космическа война с Китай

Един от по-заплашителните аспекти на този спътник от съзвездието е TJS-3. Изстрелян през 2018 г., два обекта бяха проследени, влизайки в геозона: основният спътник и по-малък обект, който не се държеше като космически отломки (което Пекин искаше светът да приеме като такова).

Всъщност, по-късно, вторичният обект е извършил маневри и операции в близост, които предполагат мисия за среща и инспекция (RPO) , осведоменост за космическата ситуация или дори възможности за коорбитална сателитна атака.

С други думи, TJS-3 е космическо оръжие, предназначено да атакува чувствителни спътници на други държави, които използват геокосмически орбити (GEO).

TJS-17 беше най-скоро изстреляният и се смята, че и той е носил „черен“ полезен товар към геозона (GEO), тъй като наблюдателите отбелязаха, че TJS-17 е изстрелял подсателит към гезонзона.

Така че, съзвездието TJS не е отделна сателитна мрежа сама по себе си. Вместо това, това е цялостна китайска военна екосистема за наблюдение и контракосмическо взаимодействие в геозона, предназначена както за утвърждаване на китайското господство в този регион на космоса, така и за осигуряване на цялостно наблюдение на китайските военни в критичните области на Индийския и Тихия океан.

За автора: Брандън Дж. Вайхерт

Брандън Дж. Вайхерт е старши редактор по националната сигурност в The National Interest. Наскоро Вайхерт стана водещ на „Часът за националната сигурност“ по America Outloud News и iHeartRadio, където обсъжда политиката за национална сигурност всяка сряда от 20:00 ч. източно време. Той е и сътрудник в Popular Mechanics и редовно се е консултирал с различни правителствени институции и частни организации по геополитически въпроси. Статии на Вайхерт са публикувани в множество издания, включително The Washington Times , National Review , The American Spectator, MSN и Asia Times. Книгите му включват „Winning Space: How America Remains a Superpower“ , „ Biohacked: China's Race to Control Life“ и „The Shadow War: Iran's Quest for Supremacy “. Най-новата му книга „ A Disaster of Our Own Making: How the West Lost Ukraine“ е достъпна за закупуване навсякъде, където се продават книги.