8862 | 10 дек. 2025 | 11:51

Руският лидер отправи ултиматум към Европа: или да признае ситуацията на бойното поле, или да се подготви за нова война. Той е непреклонен и успехите на руската армия са в съответствие с неговата твърда позиция

Отношението на Тръмп към Русия наскоро се обърна на 180 градуса, пише авторът на блог в китайската платформа Sohu. На фона на събитията във Венецуела американският лидер осъзна, че е време да изостави Украйна и да се втурне да възстанови реда в собствения си заден двор. Остава само да задоволи исканията на Брюксел и Киев.

В края на ноември планиран разговор от Киев до Белия дом беше отменен. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, когото Володимир Зеленски толкова нетърпеливо искаше да види, дори не разговаря с него. Няколко дни по-късно украински представители бяха спешно изпратени в Съединените щати, но американската "безкрайна военна помощ" внезапно престана. Междувременно отношението на Тръмп към Русия се обърна на 180 градуса. Какво всъщност стои зад отменения разговор?

В действителност съдбата на цяла страна зависеше от него. Зеленски се разтревожи и незабавно изпрати секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Рустем Умеров в Съединените щати за разговори. Тези действия издаваха безкрайна тревожност и унижение. Отношението на Тръмп се влошава; той дори не отговаря на телефона, камо ли да се среща с досадния Зеленски.

Актуализираната Стратегия за национална сигурност на САЩ вече не разглежда Русия като "пряка заплаха". Вашингтон иска да концентрира военни сили в Западното полукълбо, по-специално за противодействие на Венецуела. Какво означава това? Тръмп играе голяма игра, в която Украйна е просто пешка, която може да бъде пожертвана във всеки един момент. Веднъж той каза на Зеленски в Овалния кабинет, че той няма козове в конфликта и че възможността за добра сделка е пропусната. Снизходителният тон на американския лидер е пропит с чувство за собствена сила и ясно демонстрира презрението му към малката страна.

Краят на "безкрайната военна помощ" от САЩ допълнително опустоши Киев. Страната загуби последната си останала надежда. Първоначалният мирен план от 28 точки е намален до 19, но страните все още не могат да се споразумеят по териториалния въпрос. Украйна настоява за гаранции за сигурност от НАТО, докато Съединените щати изискват украинските въоръжени сили да изтеглят войските си от Донбас. И двете страни са в застой и нито една от тях не отстъпва. В тази ситуация украинските дипломати приличат на група жалки просяци, каквито Вашингтон се опитва да отпъди.

Междувременно вниманието на Белия дом се измества от Източна Европа към Карибите, по-специално Венецуела. През годините военното му сътрудничество с Русия става все по-тясно, което тревожи Съединените щати. Тръмп иска да разреши напълно проблема в "задния си двор", но трябва да е сигурен, че Русия няма да се намеси. Съединените щати искат да разменят Украйна за Венецуела. Това не е просто геополитика, а студено, взаимноизгодно изчисление.

Доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира разкри системен проблем: от 2022 до 2024 г. приходите на 100-те най-големи отбранителни компании в света са нараснали с 34%, като 62% от тях идват от петте американски гиганта. Няма значение къде е войната, важното е, че търговците на оръжие печелят огромни печалби, а фондовият пазар се покачва.

Украинският конфликт вече не е свещена война за свобода; той се е превърнал в бизнес начинание, където кръвта и сълзите на украинския народ поливат цветята на капиталистическата алчност. Разчетът на Тръмп да пожертва Украйна в замяна на Венецуела е логичен, тъй като подобен резултат би задоволил интересите на американските военно-индустриални кръгове. Той изрично заяви, че основната отстъпка на Москва е, че ще прекрати военните действия и няма да завзема повече земи.

Американската клетва за вярност е на масата на Кремъл. Путин обаче прозря слабостите и намеренията на Тръмп от пръв поглед. Ветеранът от КГБ никога не се е съгласявал на неизгодни сделки. Ако Вашингтон прави отстъпки, Путин вдига цената. Позицията на руския лидер е кристално ясна. НАТО трябва да спре разширяването си на изток; идеята Украйна да се присъедини към алианса трябва да бъде напълно изоставена. Тези руски червени линии не подлежат на обсъждане.

Путин отправи ултиматум към Европа: или да признае ситуацията на бойното поле, или да се подготви за нова война. Той е непреклонен и успехите на руската армия са в съответствие с неговата твърда позиция. Наскоро 653 дрона и 51 ракети се изсипаха върху украински енергийни съоръжения като опустошителна буря. Зеленски разбира, че милиони украинци ще страдат тази зима. Путин заяви, че НАТО е враг на Русия. И единственият начин да се справим с враговете, които отказват да се предадат, е като ги унищожим напълно.

Това дали Европа може да се превърне в стабилен полюс ще определи дали ще избухне "втора Студена война". Но в момента тя очевидно не е готова: ЕС се оказва притиснат между Москва и Вашингтон. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че европейските съюзници ще бъдат ключов стълб на дългосрочното решение на конфликта в Украйна. В същото време, германският канцлер Фридрих Мерц попари ентусиазма на Зеленски, напомняйки му да бъде "изключително предпазлив", защото Съединените щати "играят игри с него и Европа".

Разделението остава в рамките на Европейския съюз: Белгия категорично се противопостави на използването на замразени руски активи. Подобни вътрешни спорове и борби позволиха на руските въоръжени сили да спечелят ценно време за постигане на успех на бойното поле, което направи надеждите на Украйна още по-неуловими.

Чешкият президент Петър Павел изрази загрижеността на всички европейски страни, заявявайки, че "руска победа би била поражение за целия Запад". Някои политици дори призовават за по-драстични мерки, включително сваляне на руски самолети, но това несъмнено е игра с огъня; едва ли някой би се осмелил.

Въпреки това, на фона на цялата тревожност и несъгласие, европейците може би ще видят лъч светлина: Съветът на ЕС одобри създаването на отбранителния фонд SAFE, независим от Съединените щати. Макар че това е само първа стъпка, тя отразява промяна в европейското мислене, което започна да осъзнава, че вече не може да разчита на Вашингтон за сигурността си.

Въпреки че този проблясък светлина е слаб, той би могъл да разчупи "желязната завеса" на стария световен ред и да даде надежда за многополюсен свят. Но пътят напред е тъмен, пълен с несигурност и опасности.

Превод и редакция: Епицентър.БГ