30411 | 31 ян. 2023 | 11:45

Любовта към носията тя е наследила от баба си, царица Йоанна Българска, която често носи широки бели ризи с народни мотиви. Големи почитателки на шевиците и на народните занаяти са също майка й, доня Маргарита, и леля й, княгиня Мария Луиза

Княгиня Калина участва в Маскарадните игри "Сурва" 2023 г. 
Дъщерята на Симеон Сакскобурготски бе придружена от съпруга си Китин Муньос.

За първи път членове на последната царска фамилия на България посещават Международния фестивал, който се състоя при огромен интерес от петък до неделя. 

Българската княгиня бе облечена в традиционна за шопския край носия, наречена сая.

Саята представлява дълга, разтворена отпред дреха, като предниците й обикновено се закопчават в областта на гърдите. Изработени са или от едноцветна (черна, бяла, зелена) или пък от пъстра на ивици домашна тъкан. Препасана винаги с престилка, саята не се отличава от сукмана. Затова и в случаите, когато е от едноцветен плат, тя е украсявана като него – главно по пазвите. 

Друга особеност на саичената носия е в престилката (скутаче) от ивична пъстра вълнена тъкан. Съшита е от два хоризонтално сложени плата с по-широки ивици, с килимени мотиви в двата края. Тази престилка е достатъчно широка да покрие цялата предница и бедрата отстрани.     

В началото на XX век женската народна носия се сдобила с нов моден детайл, който се носи на гърдите – нагръдник, наречен още преклопче. Изаботва се от копринена или памучна плат с ярък цвят – червен, жълт, син и пр. Над преклопчето се носят редове жълтици или огърлици от мъниста.    

Носиите от Шопския край са ярки и пъстроцветни. Дрехата на княгинята бе решена в червено и златно. Традиционната сая бе в черен вълнен цвят, а шевиците от Софийския край по деколтето и ръкавите й бяха везани в алено.

Златните орнаменти пък са празнични и олицетворяват позицията на омъжената жена. Те са характерни също за шопския край и по-специално за Софийското поле.

Калина е петото, най-малко, дете на Симеон Сакскобурготски и негова единствена дъщеря. Аристократката е и най-свързана с България от цялото царско потомство – има български паспорт, говори езика и се премести със семейството си у нас, избирайки за свои дом двореца в царска Бистрица.

Обожава народни носии и влага елементи от традиционната по нашите земи дреха и в ежедневните си облекла. Усетът й към стила я връща към българските корени. 

А любовта към носията е наследила от баба си, царица Йоанна Българска, която често носи широки бели ризи с народни мотиви. Големи почитателки на шевиците и на народните занаяти са също майка й, доня Маргарита, и леля й, княгиня Мария Луиза. Любовта към фолклора е семейна черта, има дори портрети, на които цар Фердинад I е облечен в шопски потури.

Оказва се, че живият огън на българщината, горящ в сърцето на Калина, донесе късмет на дружината от с. Равно поле, към която княгинята се присъедини по време на състезателното дефиле в третия ден на Международния фестила "Сурва" 2023.

Именно групата от елинпелинското село спечели в ожесточена битка с представителите на Силистра наградата на публиката в SMS гласуването по време на фестивала.

Тазгодишното издание на събитието, провеждащо се под патронажа на президента Румен Радев, е постигнало и своеобразен рекорд с присъствието на над 10 000 участници от България и чужбина по време на трите фестивални дни.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!