15596 | 6 дек. 2022 | 15:35

Кирил Петков кога успя да изгради толкова доверителни отношения с някой европейски премиер, та той да му каже, че 10 години Борисов ги е лъгал за Шенген

Откакто няколко авторитетни западни медии написаха и пуснаха репортажи как български граничари стрелят по мигранти, опитващи се пресекат нашата граница, която е и външна граница на Европейския съюз, се чудя – нашите граничари стрелят ли по мигрантите или ги пропускат срещу 50 евро? Защото последното твърдение има още по-авторитетен източник – премиерът на Нидерландия Марк Рюте.

И защото нито съм ловец, нито съм ходила в казармата, няма да се опитвам да анализирам как изглежда огнестрелна рана от боен патрон. Но не може и на лаиците да не направи впечатление фактът, че репортажите от югоизточната българска граница се появяват в западноевропейски медии в навечерието на гласуването по Шенген, а България вече е нарочената страна.

На 8 декември Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи предстои да гласува разширяването на зоната за свободно движение. И ефектът от репортажите плюс впечатлението, което е оставил Рюте, очаквано ще насложат у заетия с всекидневието си среден западноевропейски гражданин виждането, че България „не е правилна държава“, че в нея има корупция и не се уважават правата на човека.

Което може и да е целта, защото в политиката отдавна опорните точки заместиха политическите тези и истинския анализ. Опорните точки не е задължително да се базират на факти, още по-малко – на идеология, основана на обществени отношения. Те не са дело на стратегически мислители и идеолози, а на политтехнолози и медийни експерти. Докато политическата теза би трябвало да пусне корен в програмата на една партия, да води началото си от нейната идеология, а не от всекидневието. Опорките са реактивни и целят да създадат впечатление в момента.
Другото вече е старомодно.

В противен случай бихме ли чели следното: „Борисов командва президента и му казва какво да прави и какво да говори.“ Думите са на Грети Стефанова от „Демократична България“.
Освен че са откровена глупост, думите  на г-жа Стефанова нямат връзка с реалността. Представяте ли си как някой командва президента Радев? Та чак му казва какво да говори. Нали неговите грешки в политиката често идват именно от разбирането му, че е с най-висок пагон и другите трябва да стоят в стойка „мирно“ и да козируват, когато говори, а не да оспорват и да коментират. Особено пък Борисов да го командва? Разпространителите на тази опорка забравиха ли онзи юмрук? Юмрукът беше срещу Борисов. Ако на даден етап интересите на Радев и Борисов съвпадат, това въобще не означава, че единият командва другия и че съгласуват действията си.

Разпространението на опорки разчита на късата памет, липсата на достатъчно познания, нежеланието да се задълбочиш по темата (все едно защо – в масовия случай защото не те интересува особено) или пък сляпата вяра, че „нашите“ винаги са прави.

В случая с репортажите за българо-турската граница средният зрител смътно си представя къде се намира България (затова му обясняват) и това, което става в тази балканска страна хич не го интересува, стига да не го засяга пряко.

Но видяното директно засяга самочувствието му, че живее в свободен свят, където свободата и човешкото достойнство не просто се зачитат, те са на пиедестал. Та тези тъмни балкански субекти не заслужават въобще да са в ЕС!

Изявата на Грети Стефанова пък „говори“ на тези симпатизанти на ДБ, които са забравили, че Радев бе избран за президент и с техни гласове на втория тур. Както и, че техните активисти бяха ядрото на митингите срещу ГЕРБ и Борисов, които Радев подкрепи с вдигнатия си юмрук.

Спирам се на горните два случая, защото са от днес. Иначе може да се припомня надълго и нашироко как политиците говорят откровени измислици, но измислици, които им вършат работа и са казани в подходящия момент.
Така за Борисов „Белене“ първо беше „гьол“, а после – проект, който трябва да се довърши. Радев едно време беше „льотчик“, сега „говори правилно“.
В БСП преди две години твърдяха, че машините и само машините ще решат проблема с честността на изборите, днес защитават хартията и тезата, че трябва да се даде на хората да избират как да гласуват – с хартиена бюлетина или с машина.

Да не говорим пък за Кирил Петков, бившия премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“. „Европейски лидери ми признаха, че 10 години Борисов ги е лъгал за Шенген“, каза неотдавна той в национален ефир. Петков е политик от две години, а премиер беше едва седем месеца. Партията му още не е структурирана и не членува в нито едно от политическите семейства – не я взеха нито в ЕНП, нито в АЛДЕ, съответно не участва в техните форуми и сбирки. Тогава кога и как е развил такива доверителни отношения с колегите си в Европейския съвет (в който влизат премиерите на държавите от ЕС), та някой от тях да му сподели такова нещо за Борисов?

Но, тъй ще е тя, както казваше моята баба. Едно време „фактите бяха упорито нещо“, но днес живеем в света на „алтернативните факти“. Политиците все повече ще говорят това, което им е изгодно в момента, без да държат сметка на такива неща като истината. И разбира се, ще въвличат медиите в това свое прегрешение (Не лъжи!, казва Господ), защото те отразяват думите им. И след това ще се чудят защо доверието в политическото пада и повечето българи не искат да гласуват. Напомням, на последните парламентарни избори активността бе под 40%.

Опорките създават една фалшива реалност, в която създателите им искат ние, наблюдателите, да живеем. В тази фалшива реалност партиите и политиците възложители излъчват солидност, правилност, сила. И очакват създадената картина да поражда у зрителя желание да ги следва.

В България обаче сме закоравели скептици, свикнали винаги да имат едно наум за това, което им говорят от телевизора. А и през годините тези от екрана не са се потрудили да създадат у публиката устойчиво впечатление, че са солидни хора, на които може да се вярва.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!