8886 | 6 окт. 2015 | 17:38
Първата седмица на октомври буквално изстреля Сирия до положението на най-горещаточка на световната геополитика. Четирите години на междуособици в страната се оказаха само пролог към сегашното, вече наистина, първо действие на конфликта.
Ясно е обявен залогът. Ни повече, ни по-малко - съдбата на Близкия изток. Сигурно е,че не става дума да се приеме сегашното статукво. То съществува само ден за ден. Нито ереалистично да се мисли, че някой би могъл да върне нещата към някакво, имало гопреди време, що годе стабилно положение. Целта е създаване на нова обстановка, с новоразположение на сили, с нови перспективи за развитие.
Основните съперници откриха лицата си. Те и досега бяха в играта, но или зад кулисите,или в затъмнена част на сцената. Сега е по-иначе - всички са на рампата, осветениот проже кторите. Четири са основните групи.
Най-първо - режимът на Асад и коалирани с него други и още някои местни групи.Подкрепяни са от Русия, Иран, ливанската Хизбула. В известна степен - от Ирак. Може би -в близко бъдеще - и от Китай.
Насреща - опозиционни на Асад ислямистки движения. Подкрепяни от Турция, Саудитска Арабия,емиратите от района на Персийския залив.
По-нататък - пак опозиционни на режима на Асад ислямистки движения, както и автономисткотодвижение на кюрдите. Подкрепяни от САЩ, Великобритания и други коалирани с тях държави.
И накрая - но не и по значение - екстремните джихадисти, обявили се за Ислямски халифат,воюващи сега срещу режима на Асад, но заявили претенцията си да владеят Русия, Европа ивъобще света. Никой не заявява, че ги подкрепя. Но на практика сигурно не са чак такасамотни и изолирани.
Четири групи - по една за всяка от страните на една маса за преговори? Никой обаче неговори сериозно за това. Очевидно - рано е. Първото действие - вече в ход – то е за премерване на силите. Едва след това, да се надяваме, може би ще се откриятреални условия за преговори.
Няколко са видимите проблеми и съответно рискове на периода на премерването насилите. Доколко ще се промени сега наблюдаваната конфигурация. Дали някои от противостоящитегрупи няма да обединят силите си? Дали някои от подкрепящите ги няма да нюансират позициите си? Дали ще се явят и други подкрепящи?
Ролите ще останат ли тези, които наблюдаваме сега? Например, някои от подкрепящите,дали няма да изпитат влечение да започнат открито игра от свое име и за своя сметка,без да се ограничават нито в амбиция, нито в използвани средства?
Ще се забележи ли - обявено гласно, или не - подменяне на залога? В смисъл, изходътна конфликта да се очаква вече да определи не само съдбата на Близкия изток, но взначима степен и тази на световния ред.
И разбира се - факторът време. Колкото повече конфликтът покаже тенденция да сепроточи след този октомври, толкова повече ще расте вероятността рамките и съдържаниетому да излязат извън очертанията на това, което сме в състояние днес да сипредвидим.
За добро, или за лошо.
Мобилна верси
RSS
