35763 | 16 март 2022 | 09:36

Повече от ясно е, че щом като истината, налагана от Запада, се налага като аксиома, то истината на Русия ще бъде налагана с бомби и ракети, дотогава докато чуем и нея.

Милиони хора се питат кога ще спре войната в Украйна?

Ще Ви предложа моят отговор – когато разберем, че истината не е аксиома.

И да поясня за тези, които са забравили какво представлява аксиомата, която съществува в математиката. Това е твърдение, което се приема без да се доказва. Да, но истината за войната не е и неможе да бъде аксиома.

А ние сме свидетели именно на това как Западът се опитва да накара светът да приема неговата истина за войната като аксиома. Ето затова войната продължава.

Повече от ясно е, че щом като истината, налагана от Запада, се налага като аксиома, то истината на Русия ще бъде налагана с бомби и ракети, дотогава докато чуем и нея.

Историята недвусмислено доказва,че налагането на истината като аксиома е присъщо за диктатурите, а ние претендираме да сме демократични общества. И ако искаме да разрушим напълно демократичните устои на Стария континент, то най-краткият път към това е налагането на една истина като аксиома.

Европа просто трябва да се събуди и да се вземе в ръце. Очевидно е отминало времето, когато руската мечка бе приспана в дълбок сън и нямаше претенции за защита на своите стратегически интереси. Това вече е минало. И е повече от ясно, че Русия се е събудила и ще защитава своите интереси с цената на всичко. Ето защо е нелогично Западът да не се съобразява с новата реалност.

Колко истини може да има за една война?

Навярно много. Но тъй като живеем в 2022г то е редно всеки един човек, който е против войната и насилието да приеме, че трябва да се спазва международното право.

И тъй като става въпрос за международно право и отношения между държави, то няма как да се прескочи ООН.

Съгласно Уставът на ООН и по-специално чл.102 всеки договор и всяко международно споразумение, сключени от който и да е член на организацията, ще трябва колкото е възможно по-скоро да бъдат регистрирани в Секретариата и обнародвани в него.

Никоя страна в такъв договор или международно споразумение, нерегистрирани съобразно тази разпоредба, не ще може да се позове на този договор или споразумение пред който и да е орган на Организацията на Обединените нации.

И няма как да прескочим Резолюция №2202 от 17.05.2015 г на Съвета за сигурност. На своето 7384 поред заседание той приема упоменатата Резолюция, с която се регистрират Минските споразумения.

И истината е, че задълженията, които Украйна има съгласно тях и до днес не са изпълнени. А именно Минските споразумения гарантираха мира и териториалната цялост на Украйна.

И ако внимателно прочетем какво каза Путин преди руските войски да нападнат Украйна, то няма как да прескочим думите му, че от този момент нататък Минските споразумения неважат. Това е неговата истина.

Путин можеше да бъде обвиняван във всичко лошо, ако Украйна бе изпълнила Минските споразумения, които съгласно Устава на ООН са регистрирани.

Но днес най-голяма отговорност за украинската трагедия носят всички онези украински държавници, които вкупом отказаха да изпълнят Минските споразумения.

Голяма е отговорността и на Запада, който очевидно тласкаше украинските политици към подобно поведение. Виновна е и ООН, защото в продължение на осем години бе безмълвен наблюдател за това как не се изпълняват регистрираните съобразно нейния Устав Мински споразумения.

Въпросът, който Западът избягва е дали неизпълнението на Минските споразумения е заплаха за мира, нарушение на мира или акт на агресия, които според чл.39 от Устава на ООН са заплаха за международния мир.

Дали с тези си действия Украйна не търсеше време за подготовка на светкавично навлизане на украинската армия в Домбас и всички да бъдат поставени пред свършен факт?

Резултатът е повече от ясен – неизпълнението на Минските споразумения доведе до война.

Навярно мнозина биха определили написаното от мен като защита на Путин и Русия по повод войната в Украйна. Това е тяхно право. Но мое дълбоко убеждение е, че истината неможе да бъде налагана като аксиома, както и че всяка държава, която е член на ООН трябва да спазва международното право.

Мое право е да небъда подвластен на налаганата от Запада шизофрения. Ако имаме налагане на една истина като аксиома и това е действия на Запада, то това е демокрация. Ако това се прави от Русия, то това е диктатура.

Ако имаме военни действия от САЩ, това е мироопазваща операция.

Ако тези действия са извършени от Русия, това е агресия и война.

Ако украинската армия обстрелва с ракети жилищни територии и избива мирни граждани, то това е нелепа случайност.

Ако руската армия обстрелва военна инфраструктура, е жестока агресия.

Това раздвоение на мисленето може да ни убие като мислещи хора. И ако може да се каже, че има покушение върху цивилизацията, то това е именно убиването на правото и възможността на човек да бъде мислещо същество.

Според мен това покушение върху човешката цивилизация може да доведе само до един резултат – поредната война, която ще ни приближи до края на цивилизацията ни.

Повече от лицемерно е да си затваряме очите, когато споразумение, регистрирано съгласно Устава на ООН, не се спазва от една държава в продължение на осем години. Навярно днес всеки е разбрал, че отговорът на Русия на западното лицемерие се оказаха ракетите и бомбите. С други думи лицемерието на Запада роди грохота на войната.

И за съжаление с увеличаване на лицемерието се увеличават и бомбите и взривовете.

И все пак какво трябва да направи Европа, за да бъде прекратено страданието на украинския народ?

Европа трябва да разбере, че войната в Украйна е политика на САЩ и Русия.

Европа трябва да защити своите интереси, а те далеч не са свързани с продължаване на войната.

Европа трябва да предложи спиране на военните действия и унищожаване на политиката за налагане на една истина като аксиома. На масата на преговорите трябва да бъдат чути всички истини и анализирани. Колкото и болезнено да е за Украйна просто лицемерната Европа трябва да признае, че нейната териториалната цялост неможе да бъде запазена.

Та невижда ли Европа, че Путин изпълнява своя план и в териториите контролирани от руски войски вече се назначава нова власт? Какво може да се очаква от тук насетне?

Там където се развее руския флаг и бъде назначена нова администрация е повече от очевидно, че украинска власт няма да има. Защо тогава трябва да се заблуждаваме и войната да продължава?

Когато Путин реализира плана си ,ще прекрати военните действия. Новата власт в тези територии ще работи и просто ще има нова реалност.

Но никой няма да върне убитите, никой няма с магическа пръчка да възстанови разрушените домове.

Няма друг бърз път към мира.

Осем години Европа не положи усилия да убеди Украйна да изпълни Минските споразумения. Резултатът от това е повече от очеизваден.

Днес Европа трябва да изпълни дълга си към мира и демокрацията, а това неможе да стане с политика за война до последния украинец. Украинският народ има нужда от мир и благоденствие.

На ход е Европа, но не лицемерната Европа.

Ако Европа продължи да бъде лицемерна, след Украйна ще дойде ред и на други войни в Европа.

Огнища на напрежение има повече от достатъчно. Нека погледнем Западните Балкани. Нека погледнем Турция след управлението на Ердоган, защото рано или късно то ще свърши.

И като става въпрос за Турция нека си спомним отново лицемерния Запад, който позволи на Ердоган да ликвидира влиянието на турския прозападен генералитет.
Време е да погребем лицемерието. Погребем ли го, ще дадем шанс на мира.