8402 | 10 септ. 2025 | 11:50

Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

На 10 септември 1948 г. на 87 години умира Фердинанд I, надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България.

След капитулацията на България цар Фердинанд I абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І, да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си.

Приживе старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски и след смъртта на сина му Борис.

На смъртния си одър Фердинанд I  пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?", а последната му воля е да бъде погребан някога в "любимата му България". Затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му.

На 29 май 2024 г. тленните останки на цар Фердинанд I бяха положени в семейната крипта в двореца "Врана", след като военен самолет ги пренесе у нас от Германия.

Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 г. в столицата на Австрийската империя Виена.

Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа – Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България.

Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
Именно тя насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франка за модернизацията на България.

Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините.

Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5.

През 1887 г. княз Фердинанд застава начело на България. Това е един много труден период, в който руската пропаганда срещу него е много силна, а западните сили не искат да влизат в конфликт с Русия. Кризи, конфликти, убийства, режимът на Стамболов - всичко това няма как да не рефлектира върху младия княз.

Признанието от Русия идва едва в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната вяра, а за негов кръстник е избран руският император Николай II.

Тогава Фердинанд пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис, като издава манифест за православното му кръщение.

Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата „Света Неделя“ от българския Екзарх Йосиф I.

Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

Но цар Фердинанд I е преди всичко модернизатор, който има желание да издигне България в Европа не само с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.

Страната ни изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.

Това е равносметката от четвърт век управление, който се отбелязва през 1912 г., когато избухва Първата балканска война и България с малки прекъсвания воюва за националното си обединение до края на 1918 г., когато претърпява поражение в Първата световна война.

Авантюрата от 1913 г. и последвалото поражение в Голямата война ще зачеркнат всичките му постижения. И за един дълъг период от време монархът ще бъде виновен за всички беди на България.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната независимост. От друга страна, Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в град Кобург, Германия, където живее до смъртта си.

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца - цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда.

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860 – 1917), от която няма деца.

Третият му брак е с Алжбета Брезакова, неговата словашка камериерка.

След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
През 30-40-те години на 20 век Фердинанд I често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Цар Фердинанд умира в Кобург на 10 септември 1948 г. Точно 4 години след 9 септември, когато България е окупирана от Съветския съюз, гробът на сина му е взривен, а другият му син е разстрелян в яма до гробищата.

Преживял е всичката възможна човешка тъга и целия мислим владетелски крах на света. Изгубил е първо войната, после трона си, после страната си, двамата си сина, а делото на живота му - независимостта, която именно той е провъзгласил 40 години по-рано, е потъпкана под чужд ботуш.
Последното му желание е някой ден да бъде погребан в България. Поискал го е в пълно съзнание и е отказал да бъде зазидан в гробницата на предците си.

Ето как кн. Евдокия в писмо до Царица Иоанна, от 17септември 1948 г. описва последните мигове от живота на монарха:

“...почина през нощта на 9 срещу 10 [септември] в 00 и 47 мин., след почти двудневна агония, страда ужасно и до последния момент беше в пълно съзнание. Причината за смъртта му е скоротечна туберкулоза, която според лекарите се е развила за около два месеца. Ние се грижихме, доколкото можахме за него, и най-вече се молихме на Господ да съкрати предсмъртните му мъки. Получи в пълно съзнание последно причастие и дори благодари на свещеника. През онези безкрайни часове изключително здравото му сърце се бореше с ужасните пристъпи на задух и той отлично си даваше сметка за това. В по-спокойните моменти говореше за “България, моето мило Отечество” и “детето Симеон”, което толкова му се искаше да види. Имахме чувството, че се разделяше с всичко, което беше обичал най-много на този свят. По време на молитвата се опитваше да се прекръсти и да целуне лика на Светото сърце, оставен му от Майка ни, който беше поискал да държи в ръце!

Горкият Монарх – с него свършва цяла една както историческа, така и наша семейна епоха. Целият персонал, бедният стар [генерал] Жеков, ние тримата и свещеника бяхме до него до края! Беше трагично да видиш как възрастният генерал не искаше да се отдели от своя господар, въпреки че едва се държеше на краката си и гледаше безнадежно как гаснеше миналото, на което и той самият принадлежеше.

Няма да описвам повече, трябваше да го балсамират, после го облякохме с помощта на монахините от католическата църква и превърнахме големия салон в параклис за поклонение... пълен със саксии цветя и море от букети и венци, донесени от жителите на Кобург, които оказаха трогателно внимание на този, който в продължение на три десетилетия е правил само добрини на този град. Последното му желание беше да не е облечен в униформа, а изцяло в черно и само с миниатюрата на Златното руно с брилянти - така приличаше на средновековен испански благородник. На 12-ти, в неделя вечер, заедно със свещениците го пренесохме в “Св. Августин”, а в понеделник на 13-ти след вечернята отслужена от всички свещеници от околностите и един прекрасен реквием, го положихме до родителите му. За да избегнем някой гаф, помолихме да няма речи, така че церемонията беше само църковна и изключително достойна. Църквата беше препълнена, американският военен губернатор донесе венец и присъства на опелото, така както и представители на всички местни организации...”

Опят, но непогребан, положен в дървен преносен ковчег, оставен на пода... Така остава до 29 май 2024 г, когато тленните останки на цар Фердинанд I бяха положени в семейната крипта в двореца "Врана".
Така най-дълго управлявалият владетел от Третото българско царство намери покой в България 75 години след кончината си.