Вторачено в светещите очи на цар Самуил, т.нар. гражданско общество пропуска да забележи инсталирания в Министерството на отбраната перчем. А тъкмо за неговия демонтаж би трябвало да настоява, при това в спешен порядък. Щом с просто око разпознава бутафорията (фалшификата - от италиански), е твърде странно, че с лека крачка отминава земеделеца от Реформаторския блок. Не го ли смущават упражненията му като военен министър? Не го ли притеснява обстоятелството, че я кара само с евро-атлантическа дръзновеност? Че става дума за един сламен човек, чиято роля може да изпълнява и статуята на Самуил? Аз дори сериозно предлагам двамата да си разменят местата, за да избегнем последващи рискове за националната сигурност...
Да, не се шегувам, а и
след инцидента в Анево
няма как да ни е смешно. Докато изпитват оръжие на полигона, при взрива на 6 юни загина американски гражданин, а други трима бяха ранени. Версията, че са се обучавали как се борави с гранатомет и тествали самите гранати, бързичко потъна в конспиративни теории. Включително тази, че американците са пристигнали за сделка за реекспорт на изстрели за РПГ (боеприпаси) в посока Украйна. Уж не били търговци на оръжие, както ни заглавичкаха първоначално, но възникна логичният въпрос защо тогава са тествали боеприпасите. Впоследствие поне се разбра, че са работили по договор с военното министерство на САЩ и представляват частна фирма.
Нейното име обаче научихме едва след като на 10 юни Ройтерс съобщи, че става дума за подизпълнители на американското правителство, които са работели по военна програма за обучение и въоръжаване на умерените бунтовници в Сирия. По-късно през деня това признаха и от посолството на Съединените щати заедно с уточнението, че загиналият и тежко пострадалите са служители на фирма „Пърпъл шовъл“ (Purple Shovel), която спечелила договор с Командването на въоръжените сили на САЩ за специални операции.
На този фон реакциите на военния министър Николай Ненчев бяха повече от смайващи. Първо каза, че не се касае за обучение, а за тест за изпробване на „някакви боеприпаси“, но и той не бил наясно какви. Сетне предложи законови промени (!?), за да не се случвали толкова често инциденти при работа с оръжия и муниции. Последва чистосърдечното му признание, че не познава българската фирма „Алгънс“ ООД, която е наела полигона. А за финал дойде абсурдното оправдание че още преди три месеца издал заповед всички на подчинение на министерството да преминат допълнителен курс за работа с взривни вещества. Абсурдно, защото нямаше никаква връзка с двете частни фирми, още повече с въпроса какво точно са правили служителите на „Пърпъл шовъл“ в Анево.
Чак на 10 юни Ненчев ни зарадва с вестта, че е разпоредил на директора на служба „Военна информация“ да извърши... пълна проверка на информацията на Ройтерс. Агенцията, да повторя, съобщи, че американците са били на полигона, за да огледат оръжие
за умерената опозиция в Сирия
която се сражава срещу „Ислямска държава“. „Имаше сигнали, че там се използват български оръжия. Бих искал да зная откъде и как са попаднали там“, гласеше обяснението на министъра, от което се разбра, че изобщо не е в час.
По-лошото - разбра се, че не е в час и военното ни разузнаване, чийто предишен шеф беше уволнен, защото Николай Ненчев не можел да постигне консенсус за „кадровото развитие в службата, където 39% от ръководния състав е назначен преди 1991 г.“. То обаче няма и как да е в час, след като беше „обезглавено“, за да може делата на чуждата агентура на бившето РУМНО да бъдат предадени в Комисията по досиетата. В състояние сме и сами да се досетим какъв сигнал излъчи подобно решение към все още действащи разузнавачи, камо ли към петимните да работят за българските интереси...
Впрочем „българските“ не е най-точната дума, защото, да потретя, става дума за военна програма на САЩ за обучение и въоръжаване на умерената опозиция в Сирия. Единственото „българско“ в случая е фактът, че българските власти са разрешили обучението и въоръжаването, рискувайки да бъдем въвлечени в съвсем не-български конфликт. Абсолютно немислимо е това да е станало без знанието на военния министър, а оттам и на правителството, и на президента. На полигона в Анево не са работили просто две частни фирми, а се е изпълнявала, да почетвъртя, военна програма. Там очевидно са били тествани гранатомети от предназначено количество за продажба, а Междуведомственият съвет по военнопромишления комплекс е дал
зелена светлина за сделката
„Това означава, че много добре се знае имало ли е такава, за какво и с кого“, обясни директорът на Центъра за стратегически изследвания Симеон Николов пред БГНЕС. Според него представителят на МО в Междуведомствения съвет, а значи и министърът задължително трябва да са наясно какво са одобрили. Николов допуска и друг, не по-малко скандален вариант: „Министерството на отбраната, респективно „Търговия и снабдяване“, е продавало боеприпаси за утилизация. Защо тогава се използва такъв боеприпас за стрелба? Използването му съвсем не е „човешка грешка“, а престъпление. Делът на изправните боеприпаси, предлагани за продажба, е изключително малък и едва ли вече дори се продават такива. Може само да направим допускането, че въпреки това е продадено неизвестно количество на българска фирма посредник и след провалена сделка с чуждестранен контрагент е останало у нея. Това предположение се засилва от факта, че „Алгънс“ действително е изнасяла оръжия и боеприпаси за Азия и Африка.“
И чак сега министър Ненчев щял да се поинтересува откъде и как българско оръжие е попаднало „там“? Страхотно!
Нито се знае къде е това „там“, нито се знае какво е. Не се знае и кой мери една опозиция, за да я нарече „умерена“, особено когато става дума за „там“. Картината в Сирия е доста по-сложна от противопоставянето власт - бунтовници, след като през декември 2013 г. Сирийската свободна армия беше почти ликвидирана след настъпление на „Ислямска държава“. „Важно е да се разбере, че Свободната сирийска армия всъщност не съществува. След като декларира, че целта на американската политика е да „отслаби и в крайна сметка да унищожи“ „Ислямска държава“, Барак Обама сега е под натиск да разшири военните действия в Сирия. Това е път към провала“, написа телевизионният водещ Фарид Закария в анализ за в. „Вашингтон пост“. Само преди дни пък лично американският президент призна че страната му все още „няма пълна стратегия“ за борба с халифата, но въпреки това обяви плановете на САЩ за нова военна база. Тя ще е в размирната иракска провинция Анбар, големи части от която също са под контрола на „Ислямска държава“.
Няма причина България доброволно да се превръща в мишена, освен сервилното желание на т.нар. политически елит да бъде потупан по рамото. То и затова бутафорията „Ненчев“ е изключително удобна - плямпа за „кремълската агресия“ и щедро ръси клишета, докато го командарят. С такъв министър на отбраната (как звучи само!) е направо кеф да си тестваш оръжия по нашите полигони.
Ако не се беше случил инцидентът
в Анево, нямаше и да разберем. При такъв слугинаж, който с непрозрачните си и прикрити решения завлича страната в истинско тресавище, тепърва има да разбираме какви още подлости са извъртени зад стените на МО. И не само там, разбира се...
Ама на цар Самуил му светели очите, пищят родните естети, при положение че националната сигурност е истински застрашена. При това не толкова отвън, колкото отвътре, защото става дума за взривоопасно съчетание между некомпетентност, амбицията на слугата да бъде забелязан и откровена глупост. Овластената халтура взема решения за живота ни, без въобще да съзнава последствията от тях. Действа на своя глава, но същата тази глава не може да роди нищо друго освен поредната баналност за „евро-атлантическите ценности“. Ако измерим IQ-то на статуята на Самуил, нищо чудно коефициентът Ӝ на интелигентност да се окаже доста по-висок.
Е, шегувам се, но не съвсем, не съвсем. Когато бутафорията стане опасна, наистина няма място за смях.