Каква е тайната на дългол ети ето ? Възможно ли е да се открие средство животът на хората да продължава средно до 100-150 години? Науката все още търси отговор на този вълнуващ всички въпрос.
През 1955 г. в съветския печат е публикувано съобщение за колхозник, който на 144-годишна възраст бил изработил 256 трудодни за година. Достоверността обаче е доста съмнителна. Официално доказаният засега рекорд е на французойката Жан Калман, починала на 122 години. Не е известно сред съвременниците ни някой да е надхвърлил 116 лета.
По какво столетниците се отличават от обикновените простосмъртни? Жан Калман например твърдяла, че не е прибягвала до никакви специални способи да удължи живота си. Нещо повече - пийвала си е алкохол и е пушела. Наложило й се да откаже цигарите на 117 години, когато преживяла операция. Това, разбира се, не означава, че вредните навици укрепват здравето. Но случаят с французойката доказва, че нещата далеч не са еднозначни. Руското електронно издание „Здоровье“ анализира някои от възможните обяснения на дълголетието:
Общителните хора
живеят повече
Продължителността на живота несъмнено е едновременно биологичен и социален феномен. Свързана е с генетичните особености на индивида, с условията на живот, но и с неговия характер.
С такъв вид нагласа са подходили авторите на изследване, публикувано през 2013 г. в сп. Frontiers in Genetics. Те са обхванали 583 американски и датски семейства, в които имало дълголетници. Освен генетичните тестове били направени и подробни анкети с членовете на семействата. Оказало се, че огромната част от хората, надхвърлили 90 години, са екстраверти и че онези, които не обичат да общуват с околните и таят горчивините в себе си, рядко доживяват тази възраст. Подобни данни са получавани и от други изследвания, които доказват също така и че прагът на невротичност и враждебност у дълголетниците е относително по-нисък. Това всъщност обяснява склонността им да бъдат по-доверчиви и открити към другите.
Жителите на Окинава се
радват на „полезни“ гени
От основно значение за продължителността на живота безспорно е генетичната предразположеност. Този факт е потвърден с конкретни проучвания. Сред любопитните изследвания е това на жителите на японския остров Окинава, който се слави с най-голямата концентрация на дълголетници и с най-високата в света продължителност на живота:
92 години на жените и 88 на мъжете. В икономически план изолираният остров никога не е бил особено успешен, а това значи, че обяснението за достолепната възраст е не в благоприятните условия, а главно в наследствеността.
Резултатите от генетичните изследвания се оказали много любопитни за специалистите. Установено било, че в генома на местните жители често са налице „полезни“ комбинации на гени, вследствие на които се усилва възприемането на хормона инсулин, но се снижава синтезът на интерлевкин – нискомолекулни клетъчни хормони (наричани молекули на възпалението), които са основни компоненти във възникването и развитието на възпалителни реакции. Тези дадености предпоставят правилната обмяна на веществата и предпазват от болести.
Прекалено притеснителните хора не живеят дълго. Това обаче се отнася и за прекалените непукисти, които често се излагат на непремерени рискове. Залогът за дълъг и щастлив живот е умереното реагиране спрямо стрес, което позволява да се щадим от опасни въздействия, но и да не се терзаем за глупости. Това твърдение се потвърждава от скорошни изследвания, които доказват, че реакциите на нервната система влияят на синтеза на инсулина и ред други хормони, свързани с обмяната на веществата. Сиреч на пълноценното усвояване на храната, която поемаме. Е да, но устойчивостта на силните стресове, които може да са от всякакво естество, също така се оказала генетично обусловена - подходящите генетични комбинации били открити отново у жителите на Окинава.
Бързият метаболизъм
е противопоказен
Отделен въпрос е, че умерено неблагоприятните въздействия може да се окажат полезни. Експеримент с животни например доказва, че възможността да се похапва до насита води не само до сдобиване с наднормено тегло, но и повишава честотата на дишане и скоростта на метаболизма. А при ограничаване на порциона с 10% под стандартния става тъкмо обратното - тези показатели се снижават. Получава се така, че умереният недостиг на храна принуждава организма да изразходва енергия по-икономично и тази реакция се свързва с дълголетието.
Аналогично стоят нещата и с пребиваването на по-хладно. Неотдавнашен експеримент с кръгли червеи показал, че те живеят по-дълго, поставени в среда с температура с 2-3 градуса по-ниска от оптималната. Учените обясняват този факт с понижаването на скоростта на метаболизма. Излиза, че бързата обмяна на веществата е противопоказна за продължителността на живота.
Правят експерименти
с лекарства за
трансплантирани
Известно е, че съществуват всевъзможни препарати, които противодействат на различните прояви на старостта - подобряват паметта или състоянието на костите, предпазват от загубата на мускулна маса. На пазара цари изобилие и от биологично активни хранителни добавки, съдържащи витамини, минерали и други вещества, които често не можем да си набавим с храната. Те също помагат да се чувстваме по-добре и да стареем по-бавно.
Универсална таблетка против старост все още няма, но пък се работи да бъде създадена. Крайно любопитни експерименти вече се правят, но засега все още върху примитивни организми. Неотдавна например учени пробваха да удължат живота на дрожди. За целта те използваха два известни медикамента, които потискат имунната система и се предписват на пациенти с присадени органи.
Оказа се, че ако течност с разтворени в нея в определени пропорции такива медикаменти се добави към колонията дрожди, те живеят по-дълго, по-устойчиви са на стрес и по-дълго остават млади. На този етап няма начин имуносупресорите да бъдат обявени за лекарства против старост - подобни тестове все още не са правени дори върху мишки. Но усилията на учените продължават.