Разгорещен дебат предизвика първото заседание на временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за намеса на Русия и Турция във вътрешната политика на България.
Основното разделение между депутатите бе дали да остане тя да съществува, но с друго име, или да бъде прекратена дейността й както бе заложено и в дневния ред. След дълги спорове, все пак бе решено тя да продължи да съществува. За обсъждане в пленарна зала ще бъде изпратен доклад от днешното заседание и ще бъдат предложени за гласуване три предложения. Първото е за закриване на комисията, второто е за закриване на тази комисия и създаване на нова с друго наименование и третото предложение е да се смени само името на комисията.
Още в самото начало на работата на комисията, която дори не е избрала дневния ред за работата си, бяха разменени двете единствени точки, защото саморазпускането на комисията би обезсмислило приемането на устав.
Красимир Каракачанов поиска комисията да не се саморазпуска, а да се преименува и да продължи работа, защото, според него мотивите за създаването на комисията не са се променили и продължават да са в сила. Освен това той поиска да се предложи в Народното събрание за гласуване не преждевременното прекратяване на дейността на комисията, а да се предложи за гласуване само нейното преименуване на Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на трети страни във вътрешната политика на Република България.
Магдалена Ташева от „Атака” посочи, че очевидна намеса във вътрешната политика на страната ни има и предложението за прекратяване го доказвало. По-големият проблем за страната ни обаче било това, че страната ни нямала добър министър на външните работи. Ташева заяви, че пасивността на МВнР и неговата несигурност какво е изпратено (покана или нота) на турския посланик Сюлейман Гьокче, показва само слабостта на българската страна.
Според Светослав Белемезов от АБВ аргументите, с които е създадена самата комисия, са безпредметни и затова и продължаването на работата на тази комисия е безсмислено. Проблемите, които комисията разглежда, са част от работата на премиера, на министъра на външните работи и на службите, а не на такава комисия. Белемезов заяви, че е бил любопитен как е щяла да функционира и как ще работи тази комисия при положение, че е безпредметно да съществува и работата й е от прерогативите на премиера, министъра на външните работи и специализираните служби.
Ташева също смята, че съществуването на такава комисия не може да продължава, защото с нея задължения на изпълнителната власт се прехвърлят към работата на законодателната власт, което е неправилно. Така неусетно се стигна до дебата изобщо за съществуването на комисията, като се изрази и съмнение защо се създава комисията като се иска закриването й. Атанас Зафиров от БСП, подкрепи предложението на Каракачанов да се смени името и да се запази съществуването на комисията. В крайна сметка се реши да бъде прекратена работата на тази комисия и да се предложи на Народното събрание да се създаде временна комисия със същия предмет на работа, но с различно заглавие.
След половинчасов спор това юридически издържано ли е или не, се реши да не се гласува нищо, а да се изготви само доклад, който да се изпрати в Народното събрание и да се гласува в пленарна зала да бъде закрита комисията, само да бъде преименувана или да бъде закрита и създадена нова в същия състав, но с променено име.