9877 | 2 апр. 2016 | 18:10

Има две версии за фамилията на Илко Биров – че дядо му в Прилеп е имал бибария, или че идва от „бир” – едно на турски

Ралица Филипова, специално за Епицентър.бг

Бабата на Боб Дилън е казала: „Щастието не е по пътя, щастието е пътят!“. С тази  безспорна мисъл завършва срещата ни с Илко Биров – музикант, нестандартен преподавател по английски език, философ любител. Започнала е два часа по-рано в уютна стаичка в красива стара къща близо до НДК. Там се намира езиков център, в който Илко преподава английски на две три годишни деца, тийнове и възрастни хора.

„Системата ми представлява изучаване на езика чрез преподаване на други дисциплини. Учим география, правим експерименти, навлизаме естествено в езика. Най-важното е да е забавно“. А то се получава когато Илко взима китарата и заедно с учениците започват да измислят песни на английски. Подходът към всяка една възрастова група и човек Илко си е изработил сам. За основа са му послужили уменията, които е придобил в Пловдив от своя учител и ментор Кийт Кели.

„Имах късмета и удоволствието да ме наставлява и да попивам от него. Той обучава учители по цял свят и покрай него открих, че ми харесва да работя с деца. Имам вече усет да забелязват кое дете от какво има нужда.“ 

Първите си английски думи Илко научил в детска градина във Ванкувър, където родителите му принудени от промените, потърсили по-добра работа. Детството преживяно в Канада за Илко е хубав спомен. Там за първи път вижда укулеле и блок флейта, и спечелва първия си долар рисувайки Спайдърмен.

При едно от завръщанията в родния си пловдивски квартал Кючюк Париж, той получава от вуйчо си ценен подарък - електрическа китара. „Бях на 10-11 години и беше съвсем естествено като се  появи. Вуйчо ми е барабанист, а баща ми е голям любител на музиката. Започнах да се занимавам сам. Чак в 12 клас тръгнах на класическа китара.“

Днес Илко се готви да кандидатства за магистратура в Консерваторията специалност „Композиция“. Мечтата му е да започне професионално да създава песни за деца и музика за филми и игри. „Един приятел беше казал, че това, което го подтиква към писането е четенето. Това, което мен ме подтиква към композирането е самата музика. Когато чуя нещо, което много ми хареса ми се иска да го направя и изкарам по същия начин.“

Когато не преподава Илко или слуша, или пише, или изпълнява музика. Доставя му удоволствие да споделя музикалните си предпочитания и с други хора, и от време на време свири в клубове… пиратски, стари шотландски песни или каубойски балади. Текстовете ги взима от книга, в която  те са събрани. „Обичам песни, които разказват някаква история, все едно че четеш приказки.“

Четенето е другата му страст. Няма значение дали на английски или на български. Важното е книгата да е интересна, да е биографична или философска. „Една от книгите, с които съм израснал бе  с текстовете на „Доорс“. Обичах да я отварям и да пея без да знам как са звучали.“

И още нещо за Илко в няколко бързи въпроса и още по-бързи  отговора,  за да се смени ритъма:

Фамилията ти е… по линия на баща ми. Едната версия е, че дядо ми в Прилеп е имал бирария, а другата, че идва от „бир“, което на турски означава едно.

Музикалната гама, в която би описал днешния си ден  е … до мажор – основна тоналност, в която няма черни ключове.

Музиката, с която би събудил Пловдив е…  на Боб Марли, за  София…  на Боб Дилън.

Ако трябва да се изнесеш бързо ще вземеш …  всичките си китари.

Би живял в …  Япония или в Ню Йорк от 60–те години на миналия век.

Планина или море?  Град…

Топло или студено?  Студено. Действа по-пречистващо на мислите.

Дъжд или слънце?  Сняг.

Сутрин или вечер?  Малките часове на нощта…

А сега накъде?  Прибирам се и ще чета …