16820 | 26 юни 2015 | 12:05

Двете световни войни създадоха убеждение, че на победителя всичко е позволено.

В последните дни от Вашингтон и от Брюксел (главната квартира на НАТО) се чуха поредица предупреждения за бъдещето на конфликта между Съединените щати и Русия. Никой не би трябвало да очаква, че този конфликт може да спре с идването на друг президент на мястото на Владимир Путин. Не, конфликтът щял да продължи десетилетия. Не забелязах откъм Москва подобни твърдения във връзка с очакваната идната година смяна на Барак Обама в Белия дом. Но това е навярно израз на убеждението на руснаците, че дълготрайните им противоречия с Вашингтон са нещо, което се разбира от само себе си.

Все повече се говори за оръжия

Натрапва се не само внушение за изключителната продължителност на конфликта. С всяка седмица се променя и представата за очаквания и едва ли не неминуем сблъсък.

Първоначално се говореше за дипломатическо въздействие. Сетне на дневен ред излязоха икономически и разни други санкции и контрасанкции. После страните и наблюдателите започнаха да съпоставят танкове, самолети, подводници. Отначало ги брояха по десетки, сетне минаха на стотици. Сега е наред броенето в хиляди - поне що се отнася до танковете. До време се избягваше споменаването на ядрените оръжия. Не е вече така. Ясно се заявява и от едната, и от другата страна, че ядреният арсенал е в бойна готовност. Разбира се, както го изисква „добрият тон“, всяко изявление в тази област е поръсено с уверения за добри намерения, които за съжаление не срещали разбиране у противната страна.

Дуел на прага на Апокалипсис

Ако някои извънземни следят този диалог между Вашингтон и Москва, биха могли да заключат, че за човечеството в този момент няма нищо по-желано от евентуалния сблъсък между тези две сили, че тревогата е само да не би очакваните апотеозни „фойерверки“ да ни се разминат. Но наши земни съвременници виждат другояче нещата. Не митове, не пророци - повече или по-малко луди, или обсебени, а съвременната наука ни казва, че вървим към Апокалипсис.

Това става с протичащото с наше съдействие и участие променяне на климата на Земята. С напредващото - пак с наш „принос“, планетарно измиране на видове живи организми.

Става с пълзящия междуетнически, междурелигиозен, междуцивилизационен и т.н. конфликт, чиито пламъци са готови от Близкия изток да плъзнат из целия свят зад маската на тероризма. С все по-трудно овладяваните потоци от десетки милиони мигранти и бежанци.

Всеки от нас трудно си представя в неговата цялост приближаващия Апокалипсис. Но гениалният Стивън Хокинг го каза. Той губи вяра, че човекът ще успее да запази Земята като свое убежище. И затова физикът смята, че няма нищо по-важно от това да се обединят усилията, за да се търсят в Космоса пътища за продължаване на живота и въобще на одисеята на Човечеството.

Нещо над Белия дом и Кремъл

Не споделям изцяло нито песимизма на Хокинг за това, че ще загубим Земята, нито оптимизма му, че човечеството може да продължи пътя си в Космоса. Но същността на мисълта му е в призива да се обединят усилията. Да се прави онова, което е нужно, за да бъде избегнат или преживян Апокалипсисът.

Преценявано от тази гледна точка, няма как да бъдат намерени основания за подкрепа на противопоставянето и на възможния горещ конфликт между САЩ и Русия. Разбира се, различия между тях има, и то немалки. Във взаимните им упреци и сблъсъци на интереси може да се констатират редица реални проблеми. Всяка от двете големи страни има своите си причини и мотиви да действа така, както го виждаме.

И все пак нищо от гледищата и действията на Белия дом и на Кремъл, било то днес с Обама и Путин, било утре с други, не може да бъде издигнато и поставено по-високо от един планетарен императив. Той е да се обединят силите на цялото Човечество с оглед на изпитанията, пред които сме. Залогът в тези изпитания - учените са категорични - е самото съществуване на Човека.

Както и да бъде наречен - втора студена война, хибридна война, просто война - всеки конфликт между САЩ и Русия е в днешното време път за никъде. Защото би лишил усилията на човечеството от приноса на две изключително важни държави, а и би спънал обединението на потенциала на останалите страни за каквито и да било общи действия.

Слепи за очевидното?

Питам се защо онова, което, съпоставено с фактите, изглежда очевидно, не се споделя от хората на „най-важните върхове“? Откъде е тази им склонност да търсят решение на проблемите преди всичко по пътя на грубата военна сила?

Всъщност поведението и на Вашингтон, и на Москва днес не е нищо друго освен продължение на мисленето и действията на страните победителки в Първата и във Втората световна война през отминалия XX век. Тези две световни войни бяха връх в използването на военна сила за решаването на международни проблеми. И очевидно създадоха трайно убеждение, че това е най-ефикасният път и че на победителя всичко в последващия войната период е позволено.

Малко, за да не кажа никак, преживелите войните особено в страните победителки потърсиха отговор на въпроса за... минусите на военната победа - в политическо, социално, интелектуално и т.н. отношение. Например защо след победата си в Първата световна война Франция и Великобритания не стигнаха никога ранга, който имаха в света преди нея?

С какво победата във Втората световна война „помогна“ на СССР да се хвърли „да достига и задминава американците“, вместо да търси решение на своите си цивилизационни проб-леми? Или с какво победата във войната „подхлъзна“ САЩ към бездните на свръхконсумативното общество и на екстремната слободия на финансовия капитализъм с видимите днес за всички поражения в социалните отношения и в здравето на населението?
* * *
В средата на второто десетилетие на сегашния век е наложително преодоляването на остарялото мислене, на наследената от миналото склонност към употреба на сила. Това се превръща в неотменим под никакъв предлог императив. Защото досега всяка война е имала за залог позициите и ранга на една или на група държави. Сега, за първи път откак съществува човешката цивилизация, отсъствието на пълно обединение на силите на съвременните държави може да се окаже фатално за спасението и на цивилизацията, и на човечеството.

Дано всички го разберем.

И най-вече онези, които имат решаващата дума „по върховете“!