13491 | 11 юни 2015 | 13:13

Интервю на Мариела Балева за промените в основния закон и каква съдебна реформа е нужна

- Проф. Герджиков, трябва ли да се правят сега конституционни реформи и може ли те да станат по по-безболезнен начин?
- Отново се появява тази стара наша слабост каквато е работата на парче. И сега това парче е съдебната реформа. Казва се - щом ще има реформа - дайте да променим конституцията. Следващите управляващи ще видят следващото парче, което ще се нарича здравеопазване, образование, Народно събрание, президентска институция и каквото решат, че ще е актуално за тогава. Ще минат още 2-3 години, ще дойдат други управляващи, те пък ще си измислят нещо друго за приоритет... Ето с това категорично не съм съгласен. След като ще се променя основният закон на страната, това трябва да се огледа внимателно от всички страни.
- Но дали е адекватна на съвременните обществено-икономически условия нашата конституция?
- Конституцията ни наистина изигра положителна роля за периода на прехода. Но е истина, че тя в някакво отношение вече не е в съзвучие на днешните условия в страна членка на Евросъюза. Затова трябва да погледнем по-глобално. Само дето глобалният поглед категорично липсва на управляващите. Нямаше го през годините, няма го и сега. Преди няколко години, за да не изпуснем историческата цел - да станем част от ЕС, се наложи три пъти да ремонтираме основния закон.
- А сега няма ли конкретна цел за промените?
- Сега не е така. Тъй като от Брюксел обърнаха внимание на съдебната ни система, макар че за мен това не е най-голямата болка на България, ние веднага отвърнахме - да се промени конституцията в тая посока. А защо не се помисли за друго, което напоследък също се говори, включително и от премиера - че броят на депутатите сега вече не е този, който трябва да бъде. Когато през 1991-ва приехме те да са 240, ние бяхме почти 9 милиона. А сега сме едва 7 милиона. Новото представителство в НС може да се редуцира например на 180 души. Затова казвам, че конституцията трябва да се огледа глобално, не на парче. Ето това е болката ми.
- Настоятелно се говори за радикална, а не фасадна съдебна реформа - нужна ли е хирургия със скалпел до кокал, казано образно, или трябва да се пипа с ръкавици?
- Очевидно е, че е необходима сериозна съдебна реформа. Но каквато и да е реформата, във всички случаи ще се наложи промяна в конституцията. Но онова прословуто конституционно решение - №3 от 2003 г., доста връзва ръцете на обикновеното Народно събрание. Затова, ако искаме нещо по-радикално, за щастие или за съжаление, сериозното пипане на основния закон няма да мине без Велико НС. Това обаче на сегашните управляващи не им се иска, защото не се връзва с плановете им, и затова искат да го избегнат. Ето това са големите проблеми.
Вярно е, че Конституционният съд (КС) може да бъде запитан предварително да направи известна ревизия на тогавашното си становище. Но ако искаме да бъдем правова държава, ние трябва да съблюдаваме решенията на КС, защото това е органът, който казва как трябва да се тълкува конституцията.
- Ще спечели ли прокуратурата от разделението на Висшия съдебен съвет?
- В това има рационално зърно, то е залегнало и в стратегията, в която като цяло има положителни неща. Според мен разграничаването на двете колегии (съдийска и прокурорско-следователска) е добра стъпка и не бива да се търсят кусури на това разделение. Друг въпрос е доколко може да бъде извършено по тоя начин. С оглед на промяната на конституцията това го оставям настрани.
- Наскоро в България беше румънката Моника Маковей - може би най-известният съдебен реформатор в бившия Източен блок. Права ли е тя, като казва, че няма такава законодателна промяна, която автоматично да ни гарантира работеща съдебна система?
- Това е вярно. Има една стара приказка, която много харесвам: и най-доброто лекарство, предписано от най-добрия лекар, не може да помогне на пациент, който отказва да го взема. Така че дори да имаме най-съвършените закони, ако не бъде осигурено спазването им, няма никаква полза от тях. Ние не сме силни в изпълнението на законите, защото не умеем да създаваме контролни механизми. В това отношение действаме като самодейци.
- Силни и тежки думи казвате. Но защо наричате действията самодейни?
- Защото у нас липсва управленска култура. Много години - 45, живяхме в друга система на една тоталитарна държава. Там беше съвършено различно. Демокрацията изисква друго мислене, други кадри. Тези кадри се създават с години, не става от днес за утре. Вярно, че минаха вече 25 години от промяната през 1989-а, но още не можем да преодолеем нашия си национален манталитет, да започнем да мислим по по-друг начин.
- Съдебната система обаче е изключително консервативна и резките движения може да имат обратен ефект, не мислите ли?
- Резки движения, с които промяната да дойде буквално от днес за утре, няма как да станат. Възможно е да се получи срив в системата.
- Политиците не искат ли да се даде изключителна власт на правилните хора? И всъщност кой решава кои са правилните хора, какво ще стане, ако се даде извънредна власт на неправилните?
- Това е най-страшното, разбира се. Едно нещо не мога да си обясня - в конституцията например е казано, че КС е независим от законодателната, изпълнителната и всякаква друга власт. Обаче в същото време има квота на парламента за конституционни съдии. Та това е вътрешно противоречие! Как ще бъдеш независим, след като те избират от един политически орган? Искаме независимост, а ги поставяме в зависимост. По същия начин и кадровият орган на съдебната система ВСС е с квота на парламента. А той е политически орган, който се доминира от управляващо мнозинство. Ето как всички тези неща водят до зависимости и тези зависимости трябва да бъдат избегнати.
- Как може да се спре политическото влияние вътре във ВСС?
- Като не се дава възможност на политиците да избират членове на ВСС и те да ги отзовават. Това трябва да бъде правомощие на юридическата гилдия - да се избират съответните кадрови органи, които да бъдат органи на съдебната система. Само по този начин може да се спази принципът за независимост на съдебната система.
- Трябва ли да се дава възможност, както е записано в бъдещите конституционни промени, редовите съдии да могат да сезират КС, когато те преценят, че законите противоречат на конституцията?
- Малко е прекомерно всеки редови съдия да може да прави това. Сега в момента това право имат само председателите на ВКС и ВАС. Може да се свали до шефовете на по-ниските съдилища. Но всеки редови съдия - а те са стотици у нас, да може да сезира КС - за това имам резерви. Както и към индивидуалната конституционна жалба. Да, в някои държави това го има прието, но там пък си посипват главата с пепел, че са го допуснали. Както в Германия, например. У нас това би станало тройно по-голям проблем, защото българинът много обича да се жалва. Тогава КС трябва да направи цял щаб с персонал от стотици хора, които да разглеждат и отсяват жалбите...
- Кое според вас е най-смущаващо, кое най-много пречи на съдебната реформа да проработи?
- Тя не трябва да зависи от волята на политиците. Оттам идват лошото и всички изкривявания. Политиците са тези, които се опитват да моделират всичките обществени процеси, но през собствената си призма.
- Наблюдавайки макар и отстрани НС, смятате ли за възможно да се съберат 180 гласа за конституционната реформа?
- Всичко е въпрос на пазарлъци. Не трябва обаче да се забравя и друго - в политиката не може без компромиси. Те задължително влизат в арсенала и който не е склонен да прави компромиси, той не е израсъл за политик. Но трябва да има граница и тя не бива да бъде преминавана.
- Когато се правят сериозни реформи, винаги се говори и за по-широко съгласие, но при нас често и един глас в повече е достатъчен - значи всичко е наред. Достатъчен ли е един глас в повече?
- Винаги съм смятал, че точно широкото съгласие липсва на България. Когато се слагат на дневен ред сериозни промени, както сега са замислени конституционните, и то в тази толкова важна област - съдебната, това не трябва да се затваря в тесните кръгове на управляващите политици.
Трябва да се търси широкият форум. Да се правят кръгли маси, дискусии, да се чуят хора - юрис­ти, социолози, политолози, общественици. Да се чуят различни гледни точки и това да бъде в течение на месеци, за да може обществото да узрее какво се подготвя, да се направят съответните стиковки, баланси. А не всичко да бъде кампанийно, както правим от 25 години. Затова при нас няма качество и законите, които се приемат, не са добри.
- А как процедират в развитите европейски страни?
- Ще ви кажа как е в Германия, например. Най-напред се създава изключително стройна организация. Знае се кой какво прави и защо го прави. Създават се работни групи, намира се максимален сравнителен материал във всички развити страни кое как е уредено, с емпиричен материал кое как работи, кое как би работило в такива условия. Правят дискусии, прецизират всеки текст, всяка дума и буква. Оставя се и след това пак се преглежда. Това са процеси, които траят много дълго време.
- А гледната точка на партиите къде е, кога се чува тя?
- Каква партийна гледна точка?! Там на почит е професионалната гледна точка, истинско удоволствие е да се работи по този начин. Не участват никакви партийни лица. Търсят се професионалисти от висока класа. И когато се направи един закон, той влиза в сила след три и дори след 5 години.
Конституцията е основен закон. Тя не е днес едно нещо да направим, утре - друго, вдругиден - трето. Това са неща, които трябва да се мислят спокойно и глобално. И да се знае - конституцията е законът на моята държава, а не на моята партия.