32609 | 14 окт. 2025 | 10:24

Причините за това са точно и ясно мотивирани на база на експертни оценки от Фискалния съвет и официални изказвания от Управителят на БНБ

Държавата трябва да поиска отлагане на еврото и Еврозоната поради висок бюджетен дефицит и прогнозна инфлация.

България не е готова и ще се наложи да се теглят непосилни заеми и/или да се повишат значително данъците.

Тази позиция изразява зам.-председателят на ВМРО Карлос Контрера и я мотивира в нарочно писмо, което е адресирано и внесено до Министерски съвет на Р България.

Причините за това са точно и ясно мотивирани на база на експертни оценки от Фискалния съвет и официални изказвания от Управителят на БНБ.

Фискалния съвет – на 19 септември, както е видно от официалната интернет страница на Фискалния съвет, е публикувано становище, че „отиваме на 4-5% дефицит в бюджета за 2025 г.“. Управителят на БНБ на 11.10.2025 г. в свое официално изявление посочва: „Ако разходите се поддържат устойчиво над 40% от БВП, ще трябва да се финансират или с дълг, или с по-високи данъци, или и с двете“. Тази оценка за тазгодишното състояние на публичните ни финанси показва непропорционално нарастване на публичните разходи спрямо приходите, които очевидно ще трябва да бъдат спешно финансирани с нов дълг. Отделно от това Управителят на БНБ посочва „ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки. Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличаване на цените на стоките и услугите“, дава примери Контрера в писмото си до МС.

Зам.-председателят на ВМРО обосновава своята позиция и с икономическата и политическа криза във Франция и Германия, които неминуемо водят до сътресения в ЕС и в Еврозоната. Той предначертава и тежкия сценарий, който би следвал за България в тази ситуация, ако държавата не  поиска отлагане на влизането ни в „клуба на богатите“.

В момента с оглед показателите за финансова дисциплина, както и с оглед прогнозите за размера на годишната инфлация, размера на бюджетния дефицит и размера на публичния дълг е напълно оправдано да бъде поискано отлагане, отсрочка, дерогация за датата за въвеждане на еврото. В противен случай е твърде вероятно да се развие следният сценарий – след 01.01.2026 г. да бъде отчетен бюджетен дефицит за 2025 г. от над 3% с тенденция да бъде и над 5%; уточнена годишна инфлация за 2025 г. над средната за страните от еврозоната, т.е. над 5%; увеличение на публичните разходи, в тази връзка и на държавния дълг като съотношение от БВП над 40%, което вече е критично. На практика при този сценарий би могло да се окаже, че България не е изпълнила и не изпълнява и трите или два от три от критерии за влизане в Еврозоната. В тази ситуация рискуваме непосредствено след влизане в Еврозоната да бъдем поставени под форма на особен надзор, което едва ли е целта на влизането на република България в Еврозоната.

Прилагаме и пълния текст на писмото на зам.-председателят на ВМРО Карлос Контрера до Министерския съвет на Р България:

ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от Карлос Контрера,

заместник-председател на ПП „ВМРО – Българско национално движение“

гр. София, ул. Пиротска 5,

електронна поща: vmro@vmro.bg

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаеми госпожи и господа министри,

Във връзка с приемането на еврото на 01.01.2026 г. считам, че не е налице готовност за същото. Затова и предлагам Министерски съвет да предприеме стъпки да заяви пред ЕК и ЕЦБ отлагане на датата за въвеждане на еврото с поне две години. Паралелно с това спешно да бъдат променени сроковете в закона за въвеждане на еврото в Република България да се отрази отлагането.

В последните седмици усилено се говори от експерти, че бюджетният дефицит ще надхвърли допустимите 3%. В тази посока направиха изказвания от Фискалния съвет – на 19 септември, както е видно от официалната интернет страница на Фискалния съвет, е публикувано становище, че „отиваме на 4-5% дефицит в бюджета за 2025 г.“. Управителят на БНБ на 11.10.2025 г. в свое официално изявление посочва: „Ако разходите се поддържат устойчиво над 40% от БВП, ще трябва да се финансират или с дълг, или с по-високи данъци, или и с двете.“ Тази оценка за тазгодишното състояние на публичните ни финанси показва непропорционално нарастване на публичните разходи спрямо приходите, които очевидно ще трябва да бъдат спешно финансирани с нов дълг. Отделно от това Управителят на БНБ посочва „"ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки. Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличаване на цените на стоките и услугите.“

Тези аргументи се чуват от официални представители на държавното управление – и Фискалния съвет, и БНБ са институции, които имат пряко отношение към управлението на държавните финанси. В този смисъл посочените изявления са от лица, представляващи официално държавни органи, това не са коментари в лично качество или на частни субекти.

На практика се оказва, че по отношения и на трите критерия за влизане в еврозоната вече има данни и прогнози, че няма да бъдат изпълнени. Това води до заключението, че нито по отношение на инфлацията, нито по отношение на размера на дълга и бюджетния дефицит България успява да покрие критериите. Много е важно да се отбележи, че критериите са свързани и с устойчивото им спазване, а не с моментно изпълнение за два-три или шест месеца.

В момента с оглед показателите за финансова дисциплина, както и с оглед прогнозите за размера на годишната инфлация, размера на бюджетния дефицит и размера на публичния дълг е напълно оправдано да бъде поискано отлагане, отсрочка, дерогация за датата за въвеждане на еврото. В противен случай е твърде вероятно да се развие следният сценарий – след 01.01.2026 г. да бъде отчетен бюджетен дефицит за 2025 г. от над 3% с тенденция да бъде и над 5%; уточнена годишна инфлация за 2025 г. над средната за страните от еврозоната, т.е. над 5%; увеличение на публичните разходи, в тази връзка и на държавния дълг като съотношение от БВП над 40%, което вече е критично. На практика при този сценарий би могло да се окаже, че България не е изпълнила и не изпълнява и трите или два от три от критерии за влизане в Еврозоната. В тази ситуация рискуваме непосредствено след влизане в Еврозоната да бъдем поставени под форма на особен надзор, което едва ли е целта на влизането на република България в Еврозоната.

Следва да отчитаме факта, че моментът за приемане на общата европейска валута е крайно неподходящ заради дълговите проблеми на Франция и рецесията в Германия – двата основни стълба на Еврозоната.

От гледна точка на държавната и институционална готовност за приемане на еврото като валута следва да се отбележи, че технически България няма готовност за въвеждане на еврото. Все още има огромен брой нормативни и административни неясноти как ще се прилага Законът за въвеждане на еврото в република България, в т.ч. и чисто формални пропуски – например редица общини все още не са изменили нормативните актове, които регламентират превалутирането.

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаеми госпожи и господа министри,

Апелирам към Вас да отчетете реалната фактическа обстановка, както и да вземете под внимание становищата на представители на фискалния съвет и управителя на БНБ. В този смисъл предлагам Министерски съвет да вземе решение за искане за отлагане на въвеждането на еврото, както и да предприеме мерки за законодателни предложения за отразяването на отлагането в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С уважение:

гр. София