Сн. Министесртво на туризма

Напоеното с историята на Априлското въстание китно градче определено има какво да предложи на туристите

Копривщица - възрожденски облик с европейски дух

2305 | 26 апр. 2021 | 12:00

Мястото е идеално за пролетната ваканция на малчуганите, тук те ще съчетаят полезното с приятното, научавайки любопитни факти от историята на България. Градът е подходящ и за отмора сред Балкана, за конен спорт и преход по еко пътека

Сн. Министесртво на туризма
-1619428234.jpgКопривщица - възрожденски облик с европейски дух-1619428194.pngКопривщица - възрожденски облик с европейски дух-1619428187.pngЦърква Св. Успение Богородично-1619428166.pngСн. Уикипедия-1619427749.pngчиталище-1619427733.pngСн. Министесртво на туризма-1619427694.jpgСн. Министесртво на туризма-1619427687.jpgСн. Министесртво на туризма
-1619427678.jpg

Копривщица е поредното възрожденско селище, което ще ви опишем в рубриката „Опознай красотите на България с Епицентър.бг”. Напоеното с историята на Априлското въстание китно градче определено има какво да предложи на туристите.

 

Копривщица се намира на 12 km от Подбалканския път, източно от София (на 110 km) и от Пирдоп (на 24 km), северно от Пловдив (90 km) и Стрелча (22 km). Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора. Мястото е идеално за уикенд приключение през пролетта, защото именно месеците април и май се отбелязват повече от подобаващо е региона на „първата гръмнала пушка” на априлци.

 

Според повечето изследователи името на града идва от коприва (или копривище). Друга хипотеза, предлагана от Васил Миков, свързва остарялата форма на името „Копришица“ с гръцкото κοπριά („обор“, „торище“).

 

Легенди за Копривщица има много и все любопитни, доказателство е и фактът, че историците все още нямат единно мнение за създаването на града.

 

Предание за Жупата

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Поради благоприятните природни условия в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. „жупа“. Те поставили началото на ново селище. С увеличаване на броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. Оттам идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

 

Болярката от Рила

Друга легенда разказва за млада жена, заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Одрин (днешна Турция), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна“, название, което след това често се използвало от турците. Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие. От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

 

Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин („арнаути“ наричали албанците и българите от прилежащите до Албания македонски области). Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

 

Всичко това гравитира в сферата на предположенията, докато събитията от 1867, когато около празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет, до избухването на Априлското въстание през 1876 г. са напълно достоверни. Както малки и големи знаят още от началните класове, тук на 20 април 1876 г. избухва най-кървавата и най-мащажба народна съпротива срещу османското иго. С това историческо събитие са свързани и повечето туристически обекти в днешна Копривщица.

 

Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият „щатен“ музеен работник.

В града и района е действала Копривщенската анархо-комунистическа чета, организирала атентата в Арабаконак, както и партизанска бригада „Георги Бенковски“.

 

Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм.

 

През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е този на Георги Бенковски.

 

Във възрожденското градче можете да разгледате 6 къщи музеи. Ето и историята на някои от тях:

 

Родният дом на известния български революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание - Георги Бенковски се намира в града. Къщата е построена от дърво през 1831 година. Музейните експонати разказват за живота и революционната дейност на свободолюбивия българин.

 

Построена през 1830 година и днес превърната в музей, родната къща на Димчо Дебелянов предизвиква жив интерес и лирично настроение сред всички посетители на града. Тук на 25.03.1887 година е роден поетът-лирик. Възстановена е семейно-битовата наредба на къщата. Музейната експозиция разказва за живота и литературната дейност на поета.

 

Комплекс от три постройки, изградени в период от 25 години, представлява къщата-музей на друг велик писател и революционер - Любен Каравелов. Сградите съответно: зимна къща - 1810 г., стопанска сграда - 1820 г., лятна къща - 1835 г., са служили за нуждите на семейството на джелепина Стойчо Каравела и съпругата му Неделя Доганова. Днес и в трите къщи е разположена музейна експозиция, посветена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови.

 

Музеят, посветен на Тодор Каблешков, е изградена през 1845 г. от копривщенски майстор. Със своята импознтна фасада, богат интериор и дърворезба тя представлява извънредно ценен паметник на възрожденската ни архитектура. Възстановената битова обстановка е такава, каквато е била в средата на XIX век. Направена е експозиция, отразяваща революционната дейност на Тодор Каблешков и Априлското въстание в Копривщица.

 

Уникален архитектурен възрожденски паметник е и музеят „Лютовата къща”. Построена е през 1854 година от пловдивски майстори. Собственикът Петко Лютов е търгувал в Египет. Къщата предизвиква интерес със своята красива архитектура и богата стенописна украса. Вътрешната наредба илюстрира обстановката на заможния копривщенски дом от средата на XIX век.

 

Разходката продължава с два паметника на културата, свързани с паметната за местните дата - 20 април:

 

Мавзолеят на парилци е изграден в памет на загиналите в освободителните борби от Априлската епопея, за да напомня за бурната и изпълнена с патриотизъм пролет на 1876 г.Построен е през 1928 г. със средства на хаджи Ненчо Палавеев. Долната част на монумента е костница, а в горната се помещава малък параклис.

 

Символът на Копривщина несъмнено е т.н. Мост на първата пушка – посветен на първия изстрел поставил началото на Априлското въстание. Паметникът е разположен до Калъчевия мост, където на 20 април 1876г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, за да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”

 

След една ползотворна и пълнокръвна историческа разходка, ви предлагаме да се насладите на уникаланата архитектура и прочут иконопис на църквите от Възраждането на територията на Копривщица.

 

През 1817 г., на мястото на изгорения от кърджалиите храм, смолски и мирковски майстори съграждат нова църква – църквата „Успение Богородично”. Историята разказва, че е построена за около 11 дни. Тя представлява вкопана в земята ниска постройка, слабо осветена, боядисана от вън, така че да прилича на къща и да не привлича внимание върху себе си. Забележителен е иконостасът, творение на един от големите български резбари – хаджи Георги от Видин, представител на Тетевенската школа. Завършен е 4 год. след построяването на църквата. В него като във фина дървена паяжина са вплетени библейски мотиви, красиви растения и животни. Иконописите също са дело на известни художници и зографи като Захари Зограф, Иван Николов Образописов, Иван Спасковски и копривщенския художник Христо Енчев.

 

След всеобщото събрание, през 1839 г., копривщенци решават в града да бъде построена и втора църква. Неофит Рилски документира това решение с протокол за бъдещото строителство. Повече от 600 души дават своята лепта, за да бъде изграден новият храм, наречен на Св. Никола.  Строежът започва през 1842 г. и трае 2 години. Архитектурно, храмът е смесица от турска и ренесансова стилистика. Построен е изцяло от каменни блокове. Иконостасът е създаден от рамки в бледо синьо, в които са поставени иконите изографисани от Йоан Попович, Александър Димитров и Христо Енчев.

 

За да се насладите и на природата около Копривщица, ще ви предложим и три туристически маршрута:

 

Първият носи емблематичното заглавие „По пътя на Кървавото писмо”

(Копривщица – м. Равна поляна – вр. Бич – м. Каравелова поляна – Копривщица)

Минавате покрай моста Първата пушка, срещу течението на Бяла река. По черен път през борова гора стигате до м. Равна поляна. След отклонение на юг, през букова гора, стигате до подножието на вр. Поп – открита местност с обзор към вр. Богдан, вр. Буная и Централен Балкан. В западна посока минавате по вододела и през букова гора (малък заслон) стигате до вр. Бич. Оттук до х. Павел Делирадев разстоянието е 1 час пеша, а до Панагюрски колонии – 2 часа и половина пеша. Връщането е в обратна посока до м. Равна поляна. След оградата вдясно маршрутът се отклонява през букова гора за м. Каравелова поляна, която носи името на великия син на Копривщица – Любен Каравелов (малък заслон). В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала (чешма), през м. Гергьовден и вр. Св. Дух се връщате в Копривщица.

 

Вторият е наречен звучно „По хайдушките пътеки”

(Копривщица – вр. Св. Димитър – вр. Св. Лука – Хайдушки кладенец

м. Равна поляна – Бяла река – Копривщица)

Маршрутът минава покрай моста Първата пушка, пресича Бяла река, завива надясно и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец. По горски път, през борова и букова гора, и през открита местност се стига до отклонението за вр. Св. Лука. Продължавате наляво, на югозапад по стръмен път през букова гора, който ви отвежда до Хайдушкия кладенец (заслон). Преминавате през открита местност и стигате до Вододела (Билото) между Копривщица и с. Душанци (беседка). Маршрутът продължава на юг в посока м. Равна поляна. Спускате се през борова гора и по долината на Бяла река се връщате в Копривщица.

 

И не на последно място маршрутът, носещ названието на химна на града – „Хубава си, моя горо”

(Копривщица – р. Райново дере – вр. Поп – м. Каравелова поляна – Копривщица)

Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча. След бензиностанцията пресичате Райново дере при Ненчова чешма. Изкачвате се по горска пътека до Телевизионнната кула. Продължавате през борова гора, по северния склон на вр. Попадия и стигате до равна местност зад вр. Поп (заслон). Оттук се открива красива гледка към вр. Богдан, вр. Буная, Централен Балкан и околностите на Копривщица. В западна посока, през вековна букова гора, се спускате до м. Равна поляна. След оградата вдясно, по пътека през букова гора, стигате до м. Каравелова поляна (малък заслон). В Копривщица се връщате през борова гора, която отвежда до м. Гергьовден и вр. Св. Дух, намиращи се в околностите на града.

 

Историята ще ви плени, легендите ще ви омаят, а природата ще ви очарова – всеки, посетил веднъж Копривщица, се връща отново. Мястото е идеално за пролетната ваканция на малчуганите, тук те ще съчетаят полезното с приятното, научавайки любопитни факти от историята на България. Градът е подходящ и за отмора сред Балкана, за конен спорт и преход по еко пътека. Копривщица има какво да предложи на всеки, независимо от неговите интереси, възраст или хоби.


Намери своята история

От категорията

Испания и Полша поделиха точките след здрава битка в Севиля

Снимка: Туитър-1624137401.jpg

Алваро Мората изведе "Ла Фуриа Роха" напред в резултата през първата ...

20 юни 2021 | 00:16

Германия срази Португалия с 4:2

Снимка: Туитър-1624128900.jpg

Португалците започнаха силно с гол на Роналдо, но Бундестимът събра сили и ...

19 юни 2021 | 21:54

Унгария измъкна точка от световните шампиони от Франция

Снимка: Туитър-1624115844.jpg

"Маджарите" реализираха в много ключов момент от мача, в ...

19 юни 2021 | 18:17

115-ото най-старо дерби между Англия и Шотландия остана без победител - 0:0

Снимка: Туитър-1624085968.jpg

След поделените точки в британската битка начело в потока остава Чехия с 4 ...

19 юни 2021 | 09:58