Назрява нова драма за животновъдите. След производителите на мляко, сега ще пропищят и овцевъдите.
Кошарите ни са пълни с агнета над 25 килограма, а пазар няма и няма, оплакаха се пред Епицентър.бг собственици на овцеферми от Южна България. Те не помнят подобно нещо от години насам.
Вярно е, няма пазар за нашите агнета, каза Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация (НОА). Преди дни в организацията дошло запитване за 200 000 – 300 000 агнета на цени 4,50 – 4,80 лв. за килограм живо тегло. Това е нелепо ниска цена, тя трябва да е между 5,50 и 6 лв. за килограм, коментира Чилингиров.
В същото време той е получил информация, че в последните дни в страната са вкарани големи количества дълбоко замразено агнешко месо, внесено от държави, които са чистили военно временните си запаси. Това месо ще бъде пуснато в магазинната мрежа в края на април за двата празника – Великден и Гергьовден на цени над 11 лева за килограм. Толкова струва и охраденото месо от току що заклани животни.
Дълбоко замразеното е купено на безценица и не бива да е повече от 5-6 лв. на дребно. Всеки може да си представи за какви грандиозни печалби са се подготвили търговците, твърди браншовикът.
У нас тази години има 1,280 млн. овце и 1,5 млн. агнета. През миналата те бяха само 800 000, защото стадата пострадаха от безпрецедентното разпространение на болестта син език.
За Великден традиционно вътрешният пазар поема до 400 000.
Въпреки увеличението на животните сега, пак не може да се говори за свръхпроизводство. За сравнение, през 1990 г. у нас са отглеждани 8 млн. овце. България е правила много сериозен износ. 6 млн. агнета са заминавали за Либия, Сирия, Египет, Иран, Йордания.
Истината е, че сме загубили много от пазарите си, а и не можем да си ги възстановим.
През 2012 година Турция пусна кепенците след скандалния износ на нискокачествени румънски агнета с подменени български ушни марки. По това време земеделието се управляваше от ветеринарния лекар Мирослав Найденов.
Въпреки многократните обезщание, че ситуацията ще се промени, комшиите не вдигат блокадата. Всъщност, така им е по-изгодно, защото увеличиха стадата си и гледат първо да пласират собствената си стока.
Има промяна и на италианския пазар, доскоро традиционна дестинация за нашите по-леки агнета. Но през тази година не можем да продаваме и там, защото ни изместват румънците. Техните животни не са толкова качествени, но пък цената им е по-ниска с 1 лев на килограм.
Въпреки няколкократните совалки до Арабския свят и обратно, въпреки многобройните разговори и планове, до този момент проектът „Български агнета за Катар“ е все още на трупчета. При него проблемът е, че битката кой да води бащита дружина не може да излъчи победител.
Няма пазар, потриват ръце търговците и ще чакат до последния възможен момент фермерите да свалят цената. В края на краищата това е търговия и такива са правилата, би казал либералният икономист.
Така е, но и не съвсем. Защото Европейският съюз, в т.ч. и България дава живи пари, за да се отворят пазари за една или друга стока.
Така например в последните години бяха одобрени две програми за над 8 млн. евро за промоция на овче месо и сирене. Целта на едната програма е да разширява пазара в Германия, Хърватска и Гърция, а другата – в Обединените арабски емирства, Казахстан и Йордания. Изпълнител и на двете програми е Нaциoнaлнa acoциaция зa paзвъждaнe нa cинтeтичнa пoпyлaция бългapcкa млeчнa с председател Симеон Караколев.
Впрочем, когато от различни браншове – млекопреработка, консервна индустрия, плодове, зеленчуци, яйца и т.н. кажат, че нямат пазари, е добре да се погледне колко пари – европейски и национални, са похарчени за промоции и в търсене на нови пазарни ниши.
Само в края на миналата година български сдружения в земеделието защитиха четири програми за реклама на родни продуктите в страни извън Европейския съюз с общ бюджет над 20 млн. евро.