29799 | 25 ян. 2022 | 18:02
"В Скопие не заведоха българския премиер Кирил Петков да положи цветя на паметника на Гоце Делчев, което си е гаф. Днес пък Кирил Петков не заведе македонския премиер Димитър Ковачевски на паметника на Самуил! Колкото и да не искат днешните управляващи да не се занимават с историята, тя ще извира от всяка пора на нашите отношения със Скопие".
Това казва известният журналист Коста Филипов пред Епицентър.бг
- Днес чухме доста общи приказки след съвместното заседание на правителствата на РСМ и България, но не стана ясно в разговорите засегнати ли са дискриминацията и нарушаването на правата на българите в РСМ. Вие какво разбрахте, г-н Филипов?
- Мисля, че такъв въпрос беше зададен от българска журналистка и премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски се опита да обясни, но доколкото аз разбрах, той очерта разликата между законодателството по правата на човека в РСМакедония и България, като каза, че там индивидуалните права се защитават по колективен начин. Така е записано в преамбюла на тяхната конституция, където фигурират други народи и където ние бихме искали да бъдат записани българите. Но доколкото успях да схвана от Ковачевски, той вижда решаването на този въпрос като един дълготраен процес, дори може би след приемането на РСМ в ЕС. Доколкото си спомням, такава беше идеята на бившия премиер Зоран Заев, който е патронът на Ковачевски.
- Това обаче е едно от условията на България, за да отвори вратите на ЕС за северна Македония! Тогава?
- Да, въпросът остава. Оставам с впечатлението, че този въпрос не е бил засегнат и на съвместното заседание на двете правителства, и на разговорите на четири очи между премиерите. Има оправдание, че този проблем е в обсега на онези „4 плюс 1“ въпроси, които има да решава България с РСМакедония и които, както беше подчертано, са в дейността на министерствата на външните работи на двете държави. Но така или иначе, въпросът остава. Имам впечатлението, че не само той, но и други въпроси с политически характер, които досега спъваха развитието на отношенията и са част от българските претенции към РСМакедония, не бяха споменати. Може пък не е бил такъв и характерът на днешната среща. Акцентът беше поставен върху други сфери – инфраструктури, икономика, взаимна свързаност, развитие на културата и образованието, европейската перспектива. Тези теми са важни, но българската общественост очакваше други проблеми да бъдат изведени на преден план в двустранните ни отношения и да бъдат поставени на масата, да бъде разговаряно по тях, да се вземат решения.
- Защо правителството се страхува да задава тези въпроси?
- Не знам, може би поради недостатъчна подготвеност по темата, недостатъчно познаване на проблематиката, което е напълно възможно. От друга страна, казвам го като хипотеза, може би има разпределение на ролите между премиера Кирил Петков и президента Румен Радев. Той поставя този въпрос за правата на българите и тяхното вписване в конституцията на РСМ като приоритетна тема. Надявам се, както беше съобщено, скоро да видим президента на РСМакедония Стево Пендаровски в София и в разговор с Румен Радев да решават тези въпроси. Защото Стево Пендаровски е човекът, който има позиция, на която държи, точно по тази тематика.
Преди седмица, само час, след като премиерът Кирил Петков беше заминал от Скопие, в телевизионно интервю, което аз гледах три пъти, за да се уверя, че точно това чувам, Стево Пендаровски каза, че искането на София българите да бъдат записани в тяхната конституция, е намеса във вътрешните работи на тяхната държава. Тази позиция усложнява евентуалните бъдещи разговори по тази тематика. А знам как държи на това президентът Румен Радев.
- Това означава, че северомакедонската страна защитава своите интереси. Въпросът е как ние защитаваме нашите. Не чухме например от нашия гост, премиера на Северна Македония, обещание за промяна в надписите на военните паметници, където сме наречени „фашисти“?
- Моето впечатление, пак го казвам, беше, че акцентът днес беше поставен върху съвсем друга тематика - за изваждане от дъното на това просветно, образователно, инфраструктурно, културно и всякакво друго сътрудничество. Основните политически въпроси май са оставени за по-нататък.
- Но пък бе казано, че няма да има кадрови промени в състава на историческата комисия, както искаше македонският външе министър Буяр Османи. Поне това сме "отвоювали"!
- Въпросът за историческата комисия бе решен без персонални промени в състава ѝ от българска страна. Тези щекотливи въпроси са част от целия проблем за българското историческо и културно наследство на територията на днешната Република Северна Македония – неговото откриване, запазване и фалшификацията на историята. Вероятно сме имали повече очаквания, но когато едни такива проблеми са натрупвани много години, въпреки ентусиазма, който демонстрират двамата премиери, въпреки еуфоричното гледане на нещата, ми се струва, че ще изисква много време и много усилия от двете страни. А що се отнася до защитата на интересите, да, Северна Македония си ги защитава. Колкото пъти са питали Димитър Ковачевски - и преди да стане премиер и след това, за червените линии, до които може да се стигне в разговорите с България, той винаги е отговарял – нашите червени линии са македонската идентичност, македонския език, македонската история. Всичките тези неща, които са записани в една резолюция на техния парламент.
- Тогава защо трябваше да дойде цялото северномакедонско правителство в България, да се подпишат три меморандума, каквито са подписвани и през 2017 г., когато също са заседавали двете правителства. Какво е новото?
- Днес даже погледнах календара си да видя коя година сме и кой месец. Защото днешната ситуация много ми заприлича на онази в края на ноември 2017 г. Тогава – четири месеца след подписването на договора за добросъседство, в Струмица, родния град на премиера Заев, се състоя нещо подобно – съвместно заседание на двете правителства. И това беше израз на едно голямо гостоприемство от името на Зоран Заев, защото все пак – в родния му град, при неговите хора, на които беше кмет дълги години. И тогава се хвърляха обещания, посочваха се едни дати, когато ще тръгнат двата влака от София към Скопие и обратно.
И тогава магистрала „построихме“, обещахме неимоверно високата цена на роуминга за разговорите между двете държави да бъде сведен до една прилична цена. Днес чета – да се положат максимални усилия колкото се може по-скоро да се реши въпросът с цената на роуминга. Това е срамота! Между две цивилизовани държави! Хайде, ние нашата кошница сме я оплели – ние сме в ЕС, но тези, които са кандидати и които се опъват на всяко нещо, което им се предложи, е странно.
Но, за да преодолеем собствените си терзания, да тръгнем от това, че в последните две – три години отношенията ни бяха стигнали на дъното и с всичките резерви, да се зарадваме, че премиерите на двете страни са наричат „моя приятел и колега“, говорят си на малките имена - „Димитър“, „Кирил“, че се създава някаква нова атмосфера. Но да си запазим в същото време и резервите.
- Ние не можем да не си запазим резервите, когато тук, заедно с цялото правителство на РСМ беше и министърът на образованието. И не чухме от госта нищо за промяна в учебниците, където ни наричат „татари“ и „фашисти“.
- Така е, но това е във връзка с работата на историческата и образователна комисия. Нали нейното създаване беше записано с договора от 2017 г. И там ясно бяха поставени две задачи – да се види как да се промени съдържанието на учебниците по история в двете държави и второто е да се отбележат от общата ни история онези личности и събития, които двете страни биха могли да честват заедно. Другите комисии не правеха нищо, само историческата правеше своите заседания. И там имаше една ярка демонстрация от македонската страна да се постигне някакъв конкретен резултат. Много бих искал да се публикуват протоколите от заседанията на тази комисия досега, за да се види кой наистина спъва нейната работа. Стигна се до ситуация външният министър на РСМ да си позволява освен внасяне на нова динамика, да иска да се правят кадрови промени. Ако са толкова мераклии, да си направят в своята група!
- Защо Буяр Османи постави въпроса за промяна в историческата комисия, а Кирил Петков заяви, че такава няма да има? Кой откъде упражнява натиск?
- Натискът е пак от Скопие, защото им се струва, че сегашният състав на българската част от комисията е достатъчно твърд да отказва някои идеи, които идват от македонска страна. А от друга страна, има натиск и от част от българското общество, свързана с изповядването на либерални идеи, която иска „по-модерен“ подход в работата на българската част от комисията. Има няколко български историци, които общуват с македонски историци и дори с част от политическия елит там, участват в съвместни проекти и сякаш беше почти предрешено някой от тях да влезе в съвместната комисия. За мен е важно тя да бъде оставена на спокойствие да работи и ако може политиците да не им се бъркат в работата, техните политически решения да не зависят от резултатите на този разговор, който се води в комисията. Защото там материята е сложна, интересите са преплетени и трябва много спокойствие, много здрави нерви и много убеденост в правотата на историческите факти и доказателства.
- Каква е оценката ви за поведението на нашия кабинет – и миналата седмица в Скопие, и сега в София?
- Имам много бележки, но не искам да бъда дребнав. Те още са в началото на своята работа. Но като позитивна критика, бих искал да отправя към премиера и неговите най-близки сътрудници или министри, които очевидно са движещият фактор в правителството, да седнат, да попрочетат малко, ако не им се чете – да се видят с някои български историци, да поприказват, да получат една малко по-друга картина. Не че Бойко Борисов, когато тръгна да оправя отношенията със Зоран Заев беше много подготвен, но поне се опитваше да навлезе в тази материя. Така и не успя.
Не искам да се повтаря този пример с този млад и ентусиазиран наш премиер и неговите близки сътрудници. Вярно, имат високо образование от престижни университети, но те са български премиери и да се държат като български премиери. Като си български премиер, дръж се като български премиер, знай си свойто минало и история и на основата на тях гради добросъседство с най-близкия си народ и да не повтаряш грешките на предишните управляващи.
В Скопие не го заведоха да положи цветя на паметника на Гоце Делчев, което си е гаф. Както сега Кирил Петков заведе Димитър Ковачевски на паметника на Незнайния войн, пък паметникът на Самуил беше на 20 метра от него! Там не го заведе. Защото колкото и да не искат днешните управляващи да не се занимават с историята, тя ще извира от всяка пора на нашите отношения със Скопие. Там има голяма подозрителност към нас. Защо щяла да открива кореспондентски пункт БТА в Скопие на 4 февруари, когато е роден Гоце Делчев? Трябва да се разбере, че онези хора са обсебени от мнителност, от подозрителност по отношение на всичко, което България иска да прави. В най-добронамерените постъпки на България към тях за тези 30 години независимост те или виждат някаква заплаха, някакво коварство от страна на България или смятат, че това е опит на България да изкупи вината си за всичко, което е направила или не е направила към тях.
Коста Филипов е журналист, дългогодишен кореспондент на БНР, БНТ и БТА
Мобилна верси
RSS
