36602 | 29 септ. 2022 | 12:50

Ако един човек не вярва в себе си, той нищо не може да направи. Затова един от надсловите на нашите кампании е „Повярвай в себе си. Повярвай в България!”, казва лидерът на "Възраждане" пред Валерия Велева

"Ако ние сме на висотата на избирателите си, на следващите избори, ще имаме над 50% и тогава ще управляваме не един, а поне три последователни мандата". В това е убеден лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, с когото разговаряме три дни преди вота на 2 октомври.

"Лидерството е личен пример и жертвоготовност. Човекът, който иска да управлява, трябва да е готов да стане курбан за останалите", убеден е бившият учител по история, който е най-бързоразвиващият се у нас политически лидер.

Акценти от интервюто:

- Големият въпрос пред нас е, не кой ще ни управлява, а дали България ще бъде в мир или във война след 2 октомври

- Избирателите искат преди всичко възмездие и наказания за политическата корупция

- Българската политика се превърна в битпазар, в който едни бакали с мазни бакалски тефтери продават души, продават държавата и народа си

- В българската политика не става въпрос за политики, става въпрос за постове и позиции, за лостове и влияния, за търговия с влияние

- Ако станем първа политическа сила - имаме готов кабинет, който да предложим

- Ако нямаме самостоятелно мнозинство, няма да управляваме, успешното управление в този момент би било еднопартийното

- Във време, в което на България ще ѝ трябват мъже, а не мижитурки, лидерите на партиите ще се скрият зад маската на програмен кабинет

- Човекът, който иска да води, трябва да е готов да стане курбан за останалите

- Държавата изглежда като лодка без капитан

- Когато един народ повярва в себе си, няма сила, която да го победи

- Искам да направа България по-силна, по-богата и по-голяма. Това не става с песимизъм, а с поглед напред

- Ако "Възраждане" спечели изборите, това ще бъде световна новина, много по-сериозна от победата на Мелони в Италия

И разговорът ни:

- Три дни ни делят от изборите, които всички смятаме, че са много важни. Какво беше най-впечатляващото за Вас, г-н Костадинов, в тази предизборна кампания – толкова необичайна, толкова странна – заради ситуацията в света, а и заради изключително напрегнатата и конфротационна среда в България.

- Най-впечатляващото в тази кампания се случи извън кампанията, защото тя беше прерязана като с нож от новината за частичната мобилизация в Русия и последвалите референдуми в Украйна. Всъщност, кампанията свърши на 21-вия ден. Оттам-насетне големият въпрос пред всички нас е - дали България ще бъде в мир или във война в следващите, даже не бих казал месеци, а седмици. Защото виждате какво се случва в момента - преди по-малко от 24 часа беше взривен на три места газопроводът „Северен поток” - в деня, в който приключиха референдумите в Русия. Напрежението все повече и повече се увеличава и реално опасността от широкомащабен военен конфликт става огромна.

От тази гледна точка големият въпрос е не кой ще ни управлява, а дали България ще бъде в мир или във война след 2-ри октомври. Това зависи само и единствено от избора на българските граждани. И това се опитваме да обясним на хората, които отказват да отидат да гласуват, защото вече не виждат смисъл. Отказът да се гласува, е смъртна присъда за българската демокрация!

- Но мнозина наблюдатели казват - не се ли измориха хората от избори?

-Ако хората са се изморили от избори, това означава, че са се изморили от свободата си! Основното, което различава свободният човек от роба е, че свободният има право на избор, а робът няма право на избор. Нещо повече, свободният човек има избор не да прави, каквото си иска, а да не прави това, което не иска. За съжаление, през последните 33 години България не е суверенна и независима държава, една голяма част от хората се отчаяха, че това може да се промени и се случи нещо, което англоезичните психолози наричат „аскейпизъм” - бягство от реалността, бягство от ежедневието. Огромна част от българите станаха вътрешни емигранти, душевни емигранти – те отказват да се занимават с каквото и да било, свързано с нашата държава, отписали са я. И това е най-страшното нещо, което виждам не само в тази кампания, аз го наблюдавам от години. Това беше един от основните ми стимули да създам „Възраждане” преди 8 години.

- Вътрешното бягство прави хората апатични!

- За съжаление, повече от 50% от нашия народ няма никакво желание да се занимава със съдбата на България. Борбата за бъдещето на България е в ръцете на няколко твърди партийни ядра, в няколко групи, манипулирани и заплашвани хора, които се прикрепват към тези твърди ядра и, за съжаление, към една група хора, които живеят в Турция, които през последните 30 години се превърнаха в заложници освен на една българска партия, така и на турската държава. Тези хора не могат да изкарат България на прав път и виждаме, че в последните 33 години те ни държат в едно русло, което унищожава бавно, но, за съжаление, сигурно българската държава. Това трябва да се промени.

- Казвате, че българинът сам е избягал от това да бъде отговорен за съдбата си и да гради съдбата си, което е много страшно.

- Всеки втори! Това е присъда за държавата и за нацията.

- Това е присъда и за политиците. За всички.

- Точно така. Затова голямото предизвикателство за нас е тези хора да повярват първо в себе си. Ако един човек не вярва в себе си, той нищо не може да направи. Затова един от надсловите на предишните ни кампании беше „Повярвай в себе си. Повярвай в България!” и ние продължаваме да го повтаряме.

-На кой въпрос не можахте да отговорите в тази кампания?

- Няма такъв. Няма въпрос, който да са ме питали и да не съм отговорил. Ако искате, пробвайте и вие.

-Исках да разбера настроенията на избирателите, какво ги тормози тогава, когато застанете пред тях и започнете да им обяснявате собствената си визия за страната.

- Искат възмездие. Преди всичко искат възмездие. Ето, последната ми среща беше в Благоевград преди два дни и трябва да ви кажа, че половината въпроси бяха свързани с това - как ще накажем корупцията, хората, които разпространяват корупционните практики; как ще прекратим корупцията; как ще премахнем политическата корупция; как ще премахнем корумпираните политици. Една огромна част от хората, които все още са активни и които искат да направят нещо добро за нашата страна, знаят много добре, че няма как да има Възраждане без Възмездие. Това искат огромната част от нашите сънародници, дори тези, които са избягали вътрешно от политическите процеси и отказват да се занимават с тях, и които, например, щом видят новините по телевизора, гасят екрана. Те не са никак малко.

- Но българските политици сте тези, които са в момента на политическата сцена. За съжаление, това обновление на политическия елит, като че ли не се случва така, както си го мислехме или както го искахме. Защо обаче, вие, политиците, не намирате път един към друг. Защо е толкова силна омразата между вас и тази омраза навлиза надолу, по кръвоносната система на нацията и сред хората.

- Не мога да говоря от името на останалите. Предният път, когато говорихме с вас, вие ми зададохте един много хубав въпрос, който никога досега не ми беше задаван: Изпитвате ли омраза? Аз отговорих: Не, справих се с това. Но имах и такива моменти. Няма човек, който да не е изпитвал омраза. Но днес ние от „Възраждане” нямаме такива емоции. В политиката човек трябва да се освободи от емоции, те не трябва да бъдат лични. В политиката трябва да се провеждат политики. Само че, като казахте „Вие, политиците” – кои сме ние, политиците и какво означава политик в крайна сметка? Ако мислим, че политик е този, който се появява по телевизията, защото е председател на дадена политическа партия или е депутат – това въобще не е така. Политик е този, който трябва да мисли как трябва да изглежда държавата, града, селото, обществото като цяло, да речем в следващите 12 месеца или 4 години (един мандат), 10 години (десетилетие), 25 години (едно поколение), 50 години (половин век напред). Да начертае план, дори да изглежда фантастичен и да тръгва да го гони. Както всеки един човек има план за развитието си. Ние как питаме децата си: „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ Защо никой не пита нашите политици: Каква искате да бъде България след 10 години?

- Просто няма визионери. В българската политика няма визионери.

- Така е. Българската политика се превърна в битпазар, в който едни бакали с мазни бакалски тефтери, съжалявам, че го казвам, но е точно така, бил съм свидетел на това - та едни бакали с мазни бакалски тефтери продават души и купуват каквото може, продават държавата си, продават народа си. А насреща получават дребни огризки, но те са доволни от това, защото все пак са над средното ниво на народа. Малко са политиците в българската политика, извън „Възраждане” такива почти не виждам. Не, че няма, има, но за съжаление, дори там, където ги има, те не са на управленските нива, защото управленските нива в другите политически партии са заети от хора, които са спуснати. Един политик израства с годините. За себе си още не мога да кажа, че съм политик на 100%.

- Защо?

- Защото тази оценка ще ми я даде историята след време, давате я вие, журналистите, като съвременници на събитията, описвайки и виждайки това, което се случва. Но за да станеш политик, ти трябва да си тръгнал от нулата, да си преминал през абсолютно всички нива на обществото. И преди, когато си говорихме, ви казах, че за мен е много важно един човек, който иска да управлява другите, да може и той самият да каже за себе си, че е бил управляван. Да си бил на дъното, да знаеш какво е да си мачкан, да знаеш какво е да нямаш абсолютно никакви права, за да може един ден, когато ти си на позицията да мачкаш, да не го правиш. Повтарям, да не го правиш! Защото иначе се случва синдрома на стария войник в казарма – били са те като си бил млад войник, след това ставаш стар войник и биеш и ти. А е достатъчно само един човек да прекрати това нещо, за да не правят и други на свои ред. Една брънка по веригата да се скъпа и цялата тази порочна практика отива в историята. Същото нещо е и с нашата политика. Ние искаме политиката да не бъде лична, защото аз видях в парламента как хора не си говорят помежду си. Или ако си говорят, е много странно - защото си говорят хора, които от трибуната яростно се нападат, което показва лицемерието и двойният морал в политиката. Не е нужно всички да сме светци с ореоли, никой не е светец, аз или който и да е било – всеки има свои човешки грешки. Въпросът е, че трябва да се спазва един стандарт със зададени норми, със зададени политики. Например, мен много пъти са ме питали с кого ще направим коалиция.

- Да, това е важен въпрос за всички, които ще станете част от този парламент, въпреки че бягате от конкретните отговори.

- Аз всеки път казвам, че имахме два пъти възможност досега да го направим. Единият път беше миналата година, когато се сформира кабинетът след изборите на 14 ноември. Вторият, когато съборихме правителството на 22 юни. Ние предложихме политики, искахме няколко конкретни неща да се случат, нищо една друга политическа партия не ги подкрепи, въпреки това задкулистно ни предлагаха постове. Така ние разбрахме за какво става въпрос и сега ще го кажа на зрителите. В българската политика не става въпрос за политики, става въпрос за постове, позиции, лостове, влияния, търгове с влияния – всичко останало, но не и за политики.

- Тежка оценка!

- Давам простичък пример, когато трябваше да се определи шеф на БНБ, имаше двама кандидати, и двамата публично поискаха нашата подкрепа – редно е, нормално е. И на двамата заявихме, че искаме – първо, позиция, че сте против въвеждането на еврото и сте за запазването на българския лев като суверенна валута. Второ, че ще върнат 2/3 от българския златен резерв, които се намира в Лондон, в частна английска банка. И двамата казаха, че това не е сериозно и поискаха да говорим за сериозни неща - предложиха да ни дадат зам.-управител на БНБ. И аз им казах: Хора, разбирате ли, че не говорим за позиции, а за политики. Вие, правите ли разликата? И тогава осъзнах за пореден път не, че преди не съм го знаел - просто като го видиш е много брутално - в българската политика има всичко друго, само не и политика.

- Да си представим, че в нощта на 2-ри октомври вие излезете напред и станете първа политическа сила. Какво ще направите в първия момент?

- Ако управляваме?

- Ако сте първа политическа сила, би трябвало да предложите управление.

- Като казах за еврото, първото нещо, което ще направим, е да премахнем Плана за въвеждане на еврото.

- Момент. Преди плана, се съставя кабинет, но нямате свое мнозинство.

- Няма как да стане кабинет, ако нямаме мнозинство.

- Тоест, няма да можете да управлявате!

- Ние можем да предложим кабинет. Няма как да не го предложим. За нас не е проблем.

- Вие сте готов с кабинет за управление?

- Готови сме. Всяка една партия, която претендира за управлението на държавата, трябва да е готова с кабинет. Не става дума само за нас, този въпрос трябва да се задава към всеки един от останалите партии, които отиват на избори. Независимо от социологическите нагласи и електоралните вълнения всека олитическа партия трябва да е готова с формула за управление. Тоест, да има 15-20 имена, които да предложи за министри.

- Вие ги имате?

- Задължително. Няма как иначе да излезем на пазара.

- А въпросът за партньорите.

- Единственият партньор, който ние можем да имаме, е българският народ.

- Това вече съм го чула.

- Няма как да кажа нещо по-различно.

- Не може да сложите целия български народ в правителството или в мнозинството.

- Вижте, ако имаме самостоятелно мнозинство да управляваме...

- Не може да имате!

- Значи, няма да управляваме тогава. Такива са правилата на демокрацията.

- Връщате мандата?

- Може и да го върнем, може и да предложим – ще видим какво ще стане.

- Каква трябва да бъде формулата на управление според Вас – експертен, програмен или политически кабинет?

- Няма никаква разлика. Какво значи експертен – тези експерти, колкото и да са добри, сложени на тези места без да имат гръб, без реална обществена подкрепа те ще бъдат просто едни добри експерти, сложени на проветриви места без никакъв политически опит. Незнайно защо си мислим, че всеки става за всичко – аз не ставам за всичко, предполагам и още много други хора го осъзнават. Но тези, които искат да управляват държавата, не трябва да си мислят, че е много лесно да станеш министър или министър-председател, или президент, защото, нали знаете, на чужд гръб са и сто тояги малко. Моята първа професия е учител по история и винаги много съм се дразнел, когато стане въпрос за присъдите буквално, които някои наши сънародници си позволяват да слагат на учителите: какво им е на тях, работят по 2 часа на ден, почиват в половината време в годината и т.н. без да знаят изобщо за какво става въпрос. Каквито експерти да сложим в един кабинет, те стават зависими от политическата сила, която ще ги подкрепи.

- Дайте Вашата формула зао успешно, адекватно управление в този момент.

- То трябва да е еднопартийно, задължително. Няма как с такива формули: експертен, програмен и т.н. кабинет да вървим напред Има ли значение каква ще е програмата, като тя ще бъде писана в американското посолство и ще бъде същата като на предишните управляващи? Идеята в момента е много простичка – или „Възраждане” управлява, или продължава да управлява американското посолство. Това е - както и да го въртим и сучем, каквито и формули да се измислят! Знам, че вече се говори за съставяне на програмен кабинет, защото иначе трудно биха могли да ни спрат. Само че такъв кабинет с подкрепата на ГЕРБ, ПП, ДБ, евентуално ДПС, защото това е формулата, около която се опитват да създадат основа за управление, ще доунищожи държавата.

- А няма ли да успокои страстите и да направи опит за решаване на проблемите през зимата, когато ще бъде най-тежко?

- Първо, този програмен кабинет ще съставлява коалиция на практика, на теория – не, но на практика – да. Всички ще го знаем и ще го видим още същата вечер, в която бъде обявен. Партии, които имат огромни личностни разминавания помежду си, идеологически – не, защото нямат идеологии, но личностни – да, единият арестувал другия, говорят си за пачки, за кюлчета, а същевременно ще сядат да управляват. И на второ място, един такъв кабинет ще продължи политиката на предишния кабинет, рухнал точно заради своята политика, но в ситуация, в която България ще бъде изправена пред прага на голяма война, която вече застрашава националната сигурност.

В момент, когато на България ѝ трябват мъже, не мижитурки, те ще се скрият зад маската на експертния кабинет и ще кажат после не бях аз, беше министър-председателя. Това ще създаде една огромна безотговорност, ще се върнем във времето на Беров 1992-1994 г., което не бива да се случва. Поради тези две причини, такова управление ще бъде пагубно за България.

- Виждате ли се като премиер?

- Всичко може да се случи, но аз виждам „Възраждане” като управляваща политическа сила и затова се боря. Това е и целта на нашата политическа организация.

- Каква е Вашата формула за лидерство? В момента всички казваме, че няма лидерство в Европа, в света, в България.

- Няма, така е. Лидерството е личен пример и жертвоготовност. Човекът, който иска да управлява, трябва да е готов да стане курбан за останалите. В буквалния смисъл на думата. Човекът начело трябва да е готов да се жертва за останалите. Има една приказка, приписвана на бащата на Фридрих Велики, създателя на Пруската държава като велика сила. Фридрих Вилхем казва: „Аз съм просто най-високо поставеният слуга на Пруската държава!“ И той създава Прусия като велика сила и възпитава Фридрих Велики, който пък я издига на хоризонта на великите сили в Европа. Така трябва да разсъждава човекът, който иска да води държавата. Той просто трябва да е най-високопоставеният слуга на държавата. Хайде, да не казваме слуга, а служител.

- Красиво е, само че българските политици по друг начин приемат ролята си.

- Нашата цел е да изхвърлим тези т.н. „политици” от политиката и да я върнем в ръцете на българските граждани. Политиката не е лошо нещо, но в България създаде такъв образ, защото с нея започнаха да се занимават лоши хора. Политиката е възможно най-чистата сделка. Предлагам нещо на вас, вие ми се доверявате, аз си изпълнявам обещанието и вие пак гласувате за мен, вече не се и замисляте много-много, не ви трябват 1100 доказателства. Освен това вие ще убедите и други хора и обратно, ако аз ви разочаровам, знаете, че един разочарован човек е много по-опасен от доволния. Господ, да е на помощ на този, който го е разочаровал. Така че, ако ние в политиката успеем да създадем този модел на работа, върху който ние от „Възраждане” работим и за нас е успешен, печелим доверие и растем. Опитваха се да обяснят това с клиширани формули – яхнали сме тази или онази вълна, нищо подобно. „Възраждане” говори едно и също, откакто сме създадени като организация през 2014 г., не сме се променили на йота. И няма и да се променим, ще работим за държавата, за да я направим такава, каквато според нас трябва да бъде. Ако българските граждани ни подкрепят, това ще стане. И това се оценява.

- Защо политиците не признават грешките си? Защо го няма покаянието?

- Пак ще се върна на тезата, че в България няма много политици. Има доста психопати, които се занимават с политика, за съжаление. Форма на психопатия е да откажеш да признаеш, че нещо си сбъркал или да отричаш очевидни неща и да лъжеш нагло пред всички. Аз не съм психолог, има обаче психолози и психиатри, които правят анализ на поведението на българските политици, не само на лидерите, които по принцип трябва да са най-интересни, чел съм това-онова от тях и мога да кажа, че са абсолютно прави. Човек допуска грешки. Аз съм допускал и съм се извинявал, в предишния мандат имахме такива грешки, лични, кадрови, мои големи персонални лични кадрови грешки, за които аз наистина се извиних на избирателите, за да знам, че следващия път заставам пред тях с чиста съвест. Никой не е безгрешен, само този, който не работи.

- Кой е вашият най-голям противник в политиката?

- Апатията, нихилизма, неверието, леността и отчаянието. Леността е един от седемте смъртни гряха. Една голяма част от нашия народ е изпаднал в душевна леност, рее се по течението. Това създава и образа на държавата ни – една лодка, не бих казал даже кораб, без капитан, няма кой да върти руля – държава, управлявана по инерция, сал даже, накъдето духа вятърът – натам върви. Такова беше и поведението на нашите управници, вече не говорим за политици. Колко пъти ни казаха: „Нека горе началниците се разбират, ние сме малка държава“. Това е още от времето на Тодор Живков: „Да се снишим, другари, да се снишим“.

- Тогава, кой ви е съюзникът?

- Българският дух. И аз все повече виждам неговото събуждане, не заради друго, а заради личния пример, който даваме, защото от години се опитваме да обясним на нашите сънародници, че не всички са маскари, крадат, лъжат и грабят. И хората, бидейки скептични, винаги гледат с невярващо изражение, присвит поглед и казват: „Абе, и вие лъжете. Ама да видим какво ще направите“. И хората, които ни дадоха доверие, всички тръгнаха от тази формула. Оттам-насетне като видят, че не сме като другите и че изпълняваме обещанията си и сме последователни в позициите си, се увличат още повече и казват: „А дали случайно не се случва нещо различно?“ Тогава започват да вярват, у тях се събужда вяра.

- Вяра в какво? В политиците?

- Когато един народ повярва в себе си, той може да направи абсолютно всичко, няма кой да го победи. Когато българският народ е имал водачи и вяра, е бил непобедим. Но обикновено водачите, ако приемем, че у нас има такива въобще, имат наклонността и лошата склонност да обвиняват народа за собствените си грешки и неудачи. Много пъти съм казвал и ще го кажа пак: Народът не е нито лош, нито добър. Той е такъв, каквито са неговите водачи и отива там, където го заведе този, който го води. И ако го заведе към национална катастрофа, не е виновен народът. Като историк мога да кажа, че последните 130-140 години българският народ показваше чудеса от храброст, но за съжаление, спечелените битки не доведоха до спечелени войни.

- Вие какви компромиси сте готов да направите в името на това да управлявате?

- Имал съм възможност да направя такива компромиси, но не съм ги правил. Ще ви кажа защо. По принцип, политиката е изкуството на компромиса и на възможното. Само че ние не се намираме в нормална ситуация като народ и като държава.

Второ, светът също не се намира в нормална ситуация и от тази гледна точка нормалните политически ходове с компромиси, с договорки, които работят в по-утвърдените демокрации, при нас не работят. От тази гледна точка на нас ние е нужно пречистване, затова неслучайно казах, че най-доброто решение за българското управление, за бъдещото управление, е еднопартийно управление. Това означава пречистващ период, в който управлява една партия с ясна програма, без ангажименти към една, втора, трета политическа сила, без порции 3:5:8.

- Това малко ни връща към времето на тоталитаризма?

- Напротив! Връща ни към времето на еднопартийни управления, каквито има по света. САЩ са еднопартийно управление.

- Последното такова време беше на Иван Костов – ярко, еднопартийно, авторитарно.

- И Борисов първия кабинет.

- Защо искате да ни върнете към това време? Ние го отрекохме.

- Момент. Вие говорите за личности. Аз говоря за системи.

- Всяко едно време се идентифицира с личността.

- Така е. България има три ярки еднопартийни управления. Жан Виденов, 1995 -1997 г.

- Провалено!

- Костов, 1997 г.,макар че формално и той беше коалиция заедно с Народния съюз.

- Изхвърлен от историята!

- И Борисов 2009-2013 г., което беше правителство на малцинството, но той реално имаше подкрепата на РЗС.

- Но той разбра, че не може да управлява еднопартийно и влезе в коалиция.

- Тези коалиции бяха мимикрия. Той, като една политическа боа или богомолка, изяждаше партньора си след края на мандата. Успешно и в двата мандата. Мисля, че това е урок за всеки, който ще седне да прави коалиционни споразумения с него. Но това, че така е било преди, не означава, че така ще бъде и сега.

- Не може да се управлява еднопартийно в съвременния свят. Няма как да съберете 50% от българския избирател.

- Това ми звучи като заклинанието миналата година: „Няма как да влезете в парламента, г-н Костадинов! Няма да Ви пуснат. Малка партия сте, направете коалиция“. И влязохме. Историята се случва, когато се каже как нещо не може да се случи. Мои любим писател, те са много, аз всеки ден чета, смятам, че ден без четене е загубен ден, Тери Пратчет – създателят на жанра пародия на фентъзи, има една фраза, че шансът 1 на милион обикновено се случва 9 от 10 пъти, когато почнеш да го търсиш. Нещата, които казваме, че няма да станат, защото няма как да станат, обикновено се случват. И мога да ви върна няколко години назад и да ви кажа колко много други неща няма как да станат, ала те стават – за съжаление, някои от тях и Слава Богу, за други от тях.

- Страхотен оптимизъм имате!

- Искам да направя България по-силна, по-голяма и по-богата. Как става това? С песимизъм, гледайки назад или гледайки напред? Неслучайно, говорихме за визионерство. Всяка една политическа сила трябва да може да каже къде ще бъде България след 10, 20, 50 години. Колкото и невероятно да звучи или фантасмагорично, в 99% от случаите хората казват: „Глупости, това няма как да стане!“ Ама, стават нещата.

- На коя политическа личност се възхищавате?

- Сегашна, в исторически план, българска?

- Оставям избора на вас.

- На много политически личности се възхищавам, на изключително много. Примерно, Бисмарк, неслучайно сме родени с него на една и съща дата. Човекът, който успява да направи нещо, което е нямало как да стане. Не може да стане обединението на Германия, това е абсурд. Те започнали да си въобразяват, че говорят на различни езици.

- Той има заслуги и към българската история.

- Не, много от най-добрите, но както и да е. Другият, който е доказал, че няма как да не стане е Махатма Ганди – човекът, който изгони англичаните по мирен път, абсурд, няма как да стане, най-голямата световна империя, владееща 25% от световната суша. „Г-н Ганди, Вие сте луд!”, са му казвали. А Чърчил е казал, че в никакъв случай няма да иде да преговаря с един дрипав аскет, обаче накрая го прави. Шарл дьо Гол, създателят на съвременната френска държава, бащата на петата република, създателят на президентския модел на управление на Франция. Човекът, който успя да вдигне Франция от пепелищата и да я направи отново велика сила, атомна държава и т.н. И на него са му казвали същото – имало е даже идея за обединение на Франция и Англия в обща държава след като Франция рухва 40-та година под Хитлеристкия натиск под английска шапка – той отказва. След 1944 г., когато Франция е освободена, има е период, в който американци и англичани се опитват да наложат тяхно управление във Франция, той се бори с това, в един момент дори Айзенхауър е отказал да говори с Дьо Гол, наричал го е нахален французин. Но Дьо Гол успява да се справи с това.

Има стотици такива примери на световни политици, превръщайки държавите си в примери, правейки неща, които няма как да станат.

- Разбрах какво се опитвате да направите.

- В нашата действителност има също такива хора. Не бих ги нарекъл политици, не всички са такива, но са хора, правили неща, за които са им казвали, че няма как да станат. Като почнем от нашите възрожденци Раковски и Левски, създателят на теорията на българската революция и създателят на практиката на българската революция. Единият е теоретикът, другият е практикът. След това минем през българските управленци след 1878 г хората, които създадоха Съединението. Казвали са че няма как да стане без подкрепа от Русия, е, очевидно има как да стане. И са го направили без да питат никого. По същия начин 1912 г. специалистите казват, че е абсурд българската армия да пречупи турската, имат укрепени крепости – Лозенград, Одрин. Е, падат тези крепости. И т.н., и т.н. Има много примери и в нашата политика включително.

- Какво вашите колеги, а и медиите не успяха да разберат за вас?

- Не успяха да разберат, че това, което говоря наистина го мисля. Те продължават да мислят, че играем политически театър, че искаме да участваме в управлението като златен пръст, че искаме да вземем някакви порции/ позиции. Продължават да мислят, че сме като всички останали по терена, не могат да разберат, че не се сблъскват с партия, а с явление, което променя не само българската, а и световната политика, защото ако „Възраждане” спечели изборите, което е съвсем вероятно и възможно да се случи след 5 дни, това ще е световна новина, много по-сериозна от тази в Италия. Италия все пак има някакъв суверенитет, може да не е велика сила, но все пак е една от трите най-развити икономики в Европа, от Г 7 е, от седемте най-развити икономика в света. Там се очаква, че италианците може да направят някаква изненада. А за нас... наскоро един германски славист каза, че ние сме в мъртвия ъгъл на Европа. Питаха го какво знаят германците за българите и той каза, че, за съжаление, почти нищо, защото сме в мъртвия ъгъл на Европа и като погледнат към нас от Германия преди нас са Сърбия и Босна, а те не са в ЕС и ни затъмняват. Е, повярвайте, ние можем да направим така, че всички да говорят за нас.

- Каква летва сте си поставил? Кой резултат за Вас е задоволителен?

- Имаме за цел да спечелим изборите. Да не кажа пълно мнозинство, защото ще бъде много трудно на този етап, но целта ни е да бъдем първа политическа сила. Когато създадохме „Възраждане” през 2014 г., си поставихме три цели.

Първата, беше на първите парламентарни избори, на които участваме, да изкараме поне 1%, за да бъдем забелязани. Това стана през 2017 г година. 

Следващата ни цел беше на вторите избори, на които участваме, да спечелим поне 4%, за да станем фактор и това стана, макар и на три тура, защото имахме 2,5%, 3%, 5%. Третата цел, която си поставихме пак през 2014 г. беше на третите парламентарни избори, на които участваме, тези сега, да станем първа политическа сила, независимо с колко процента, за да можем да убедим българските граждани, че революцията, за която говорим може да се случи. Една електорална революция. И тя вече се случва под наглед тихата повърхност. Гърнето ври и не се знае дали няма да избухне капакът.

- Да, усеща се напрежението отдолу.

- Случи ли се това и ако ние сме на висотата на нашите избиратели, защото ако има някой, който може да ни провали, това сме самите ние. Винаги го казвам на хората, с които работя – най-големият ни враг сме самите ние. В момента, когато решим, че сме незаменими, неповторими, достатъчно самоуверени да си повярваме, че хората ни дължат доверието си по принцип - ще започнем да вървим надолу. И ще бъде безжалостно сриването на „Възраждане”.

Така, че ако ние сме на висотата на избирателите си, на следващите избори, ще имаме вече над 50% и тогава ще управляваме не един, а поне три последователни мандата. Целта, която сме си поставили за преосноваване на държавата, за превъзпитаване на народа чрез личен пример, нека никой не си представя как започваме да размахваме камшици и т.н., защото това чувам, че говорят нашите недоброжелатели.

Това, което искаме да направим изисква поне 12 години. Говоря като учител – 12 години е периодът, в който трябва да възпиташ едно дете в училище, вкарваш го на 6 години и го изкарваш на 18, мъж или жена, готов да изгражда, да ражда, да отглежда.

Това е нашата цел!

Костадин Костадинов: Гърнето ври! Ние сме на прага на електорална революция!