13450 | 17 юли 2015 | 17:33

Докога малките партньори ще се бламират взаимно

Етикетът на Реформаторския блок, с който коалицията влезе в парламента и в управлението, взе да се изпразва от съдържание. Етикетът - реформи! Нещо повече - преди броени дни лидерът на ДСБ Радан Кънев изпълни заканата си да бламира пенсионната реформа, предложена от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. Причина за инфантилната реакция е отказът на АБВ да подкрепи измененията в конституцията, защитавани от РБ.

Защо зациклиха реформите?

Докога малките партньори във властта ще се бламират взаимно? Как се отразява надпреварата „кой е по-по-най реформатор“ върху общата политическа картина?

С тези въпроси „Преса“ се обърна към трима водещи политолози и социолози.

Александър Маринов, политолог:

Реформаторите сами се бламират

Нито една реформа не може да се осъществи без добре премислена и реализирана тактическа линия на поведение. За стратегията се подразбира. Свидетели сме на като че ли умишлено нарушаване на аксиомите на реформаторското действие: силите „за“ и „против“ са погрешно калкулирани, нищо не се прави за формиране на достатъчно мощна, но в същото време принципна коалиция, липсват алтернативни тактически варианти. Създава се впечатлението, че реформите се саботират от самите си протагонисти - поради неумение, нетърпение, неопитност.
Основната отговорност за забатачването носят тези, които се самоопределиха като реформаторско управление, и най-вече тези сред тях, които на свой ред се обявиха за „по-по-най“ реформатори. Както се казва, преди да скочиш, не казвай „хоп“. Успехът на парламентарните избори, дошъл след многогодишни поражения, в съчетание с изгодната конфигурация, позамъгли способността за трезва преценка на възможностите. Цената на тази самонадеяност скоро ще трябва да се плаща - с лихвите.

Но тези, които днес си греят ръцете на огъня, на който се (само)пекат реформаторите, също бързат да се радват. На пръв поглед подрязването на крилцата на амбициозните и напористи малки партньори в управлението е чудесна тактическа реализация на ГЕРБ. Но и те са в кюпа, при това с най-висок „акционерен дял“ от отговорността, без значение кой партньор ръководи най-забатачените сектори.

Една от хроничните болести на българските реформи е надменното самочувствие, че истински реформи може да се направят без широка обществена дискусия, без усилия за максимално възможно съгласие, без компромиси и гъвкавост на плановете. Още една поука. Тактиката на използване на европейските институции и партийни семейства като „тоягата в ъгъла“ явно не работи. Вероятно защото почти всеки вече си има влиятелен „роднина“ - я в Брюксел, я в Берлин, я във Вашингтон. Реформата си е наша работа и трябва да си я свършим сами.

Живко Георгиев, социолог:

Ултиматумите не водят към полезен диалог

Още от конституирането на управляващата коалиция беше ясно, че ще бъде сложна - и по идейни съображения в някои случаи, и по предистория на отношенията между отделните субекти в нея, и по тяхната политическа тежест и влияние.

В голяма част от обществото имаше известно съмнение, че и тук става въпрос за пазарлъци, договаряния и недотам принципни аргументи „за“ такава коалиция. По-малките партньори са по-уязвими за подобна критика и те много правилно решиха, че единственият начин да легитимират своето присъствие във властта е чрез политики, които предлагат. И то политики за реформи на важни обществени сфери - правосъдие, здравеопазване, социална политика и т.н.

Оттам идва и този силен стремеж на по-малките партньори да останат в историята с реализирана авторска идея. Само това може да разсее подозренията, че всичко е било въпрос на докопване до кокала.

Тази ситуация устройва и ГЕРБ. Там ясно си дават сметка, че значителна част от реформите, дори и да са абсолютно необходими, не са особено популярни, най-малкото сред значими части от обществото.

Така че неслучайно ГЕРБ остави реформаторските напъни на своите по-малки партньори, а за себе си уреди благоприятния статус на медиатор, на арбитър в крамолите между тях.

Самите малки партньори, усещайки особената архитектура на коалицията, предпочитат да се договарят с „големия брат“ в нея, а не помежду си.

Така че наблюдаваме практически от самия старт лоша комуникация, лошо партниране между малките партньори, диалог почти изключително чрез ултиматуми. Това очевидно се възприема като борба за идентичност, за придобиване по-голяма тежест в коалиционния формат. А се задават и местни избори, това е допълнителен стимул за почти всекидневни ултимативни искания около основните реформи.

По данни от различни изследвания забелязвам, че широката публика не следи с особено жив интерес тази страна на политическото ежедневие. Така че се съмнявам някой да извлече дивиденти в навечерието на местните избори - освен може би ГЕРБ, които на този фон се открояват като силата, която търси компромиси, която внася ред в класната стая.

Лошо е, че всичко това намалява шансовете за сериозен политически диалог, който е и голямата предпоставка за полезна и работеща реформа след това. Нищо, което започва с ултиматуми, няма да прерасне в полезен диалог.

А иначе безспорно е, че най-обсъжданите сега реформи трябва да се осъществят - не непременно в този вид, в който са поставени на масата от ресорните министри. Но аз съм песимист за прокарването на реформа с добра прогноза за реализация.
Не очаквам поне до местните избори някакви драми, някакви болезнени конфликти в управляващата коалиция. Ако има рискове за нейната цялост, те ще са в следизборния период.

Калоян Методиев, политолог:

Идеите се заменят от бакалски сметки

Очевидно е, че коалиционната формула в този си вид постепенно се изпразва от жизненост. Няма голям проект или визия, която да споява субектите. Затова и скандалите стават все по-чести, разноговоренето между партньорите е всекидневие.

Вотът за гуверньор на БНБ и предстоящото гласуване за омбудсман изострят апетитите и ревността между всички в парламента. При парламентарните гласувания вече е много трудно да се разбере кой е опозиция и кой управляващ. Това размиване вади политическото от идеите за реформи и оставя бакалско-прагматичното. Първо се правят проекти за промени, a после се оказва, че не са съгласувани между партньорите, какъвто е случаят с разнобоя между Реформаторския блок и АБВ за пенсионната реформа.

Съдебната реформа оформи две групички, които заприличват на теза и антитеза, в крайна сметка образуващи синтеза с някакви геополитически оперения. Здравната реформа май зацикля.

Въпрос е и доколко реформаторите не са само де юре едно цяло. Единствено ДСБ изнася публично говоренето за реформи и пиенето на политически кафета. Другите ги няма. Очевидно е, че двата стълба на стабилност - вижда се от всички ключови гласувания от началото на мандата, са ГЕРБ и ДПС. Там са сериозните договорки.

Останалите вероятно се изнервят от този факт. Като добавим и наближаващите местни избори, които се очертават като катастрофални за повечето коалиции и партии в Народното събрание, ситуацията се нажежава допълнително. Много мъчно вървят нещата. Борисов от известно време се опитва да играе ролята на президент, който е равно отдалечен от всички и отправя апели в името на народа.

При опит за три едновременни реформи и толкова разнопосочни интереси перспективите някоя от тях да се осъществи по най-добрия и полезен начин не са особено розови.