18084 | 19 юни 2015 | 08:00

Превръзките с крилца или без крилца нахлуха с промените

Синът на мой приятел пристигна в кабинета ми съкрушен. Току-що научил, че и жените свършват. Тийнейджърът сподели, че всички момчета от махалата били изненадани. А махалата е „Лозенец“, някога висша духовна школа с удобни за любопитството ни потайности. Борисовата градина беше нашето основно ложе. Постилаше първите чаршафи от сламки, треви или шума. Според сезона. И ни правеше смели. Някога Борисовата градина беше спалнята на нашето съзряване. Не като днес: влезеш и не знаеш дали ще излезеш. При толкоз много интернет, при толкоз разнообразие от сайтове с анатомична визуализация десетокласникът попита: Като стигне до оргазъм, какво изхвърля? И нейното ли е бяло и гъсто?

Говори с баща си, препоръчах. Отговор: А, директно ще ми перне един тупаник! И ето я основната тревога. Кой учи младите? Кой и как ги въвежда в тайнството? Опасността е обществено значима - защото има арогантни учители, груби информатори, рано изкривени самозванци, които могат да развалят цялото предисловие. Родителите се срамуват, училището се бои да разказва, улицата е първият просветител. Ала улицата е пълна с изверги. Нещо като Борисовата градина. Обичам да общувам с млади хора. Уча се на ново мислене и ново незнание. Младите нямали ценностна система, твърдят тия от пенсионерския клуб. Хайде бе! Имат си, но тя няма нищо общо с ценностите на миналото. Твоите ценности, старче. От младите се уча на къс изказ. Да не ползвам много епитети. По-бързо да стигам до финала. Уча се на ритъм. Затова общувайте с младите. Известно е, че до един момент от своето съзряване ученичките обичат да свалят учителя си. Дай боже всекиму. Няма само Набоков да я разбира тая работа, я! Не обичам да се ровя в архивите, както и в професионалното си обкръжение - писна ми да превръщаме политиката в основна тема. Така да се каже, анализираме проблемите на деня, за да влезем в нощта. Затова обичам да общувам с продавачки, келнерки, касиерки - те ме въвеждат в личната си ценностна система къде по-директно. Не им трябват антрета. Обучават ме. Не само на кратък изказ. Чувам социалния им статут, мисленето, неуважението към авторитетите. Каквито всъщност няма. Всяка продавачка си прави авторитети.

Общуването с младите - във всяко отношение - е вашата нова школа. Ще се учудите колко малко знаете и как десетилетия сте се прикривали зад собствената си сексуална йезуитщина. Синът на приятеля, който не смее да коментира с баща си по-тънката материя от нашия живот, надълго ми разказва как в седми клас научили, че жените имат седмичен цикъл (използва друга дума, която не пускам от уважение към читателките на вестника). Съученикът му Пешо известявал с висок глас: Тая седмица Мара цъфна. Следващата - и Росица цъфна. Понякога, за да бъде по-символичен, обявявал, че Червената армия е нападнала Пепа. Тая армия постоянно завземала възвишения и пращала коя ли не девойка на пейката в часовете по спортна подготовка. Всеки вече знаел причината. Момичетата страдали. Но пък кой не е страдал от Червената армия! Българинът не обича да говори за цикъла, както не обича да говори за смъртта. Психолозите твърдят, че незнанието ражда отрицание. Хиляди момчета по света го изживяват като тегоба - липсата на информация усилва личното съмнение: не знам, следователно се боя. Да се чудиш, що за хрумване на Твореца! Егати сложността на месечното прочистване. Съкрушеният десетокласник, който не знаеше как свършват жените, знаеше, че цикълът идва веднъж месечно и че е къде по-опасно, ако не дойде. Историографията на явлението разкрива различна обществена търпимост, която се мени с времето. В дивите гори то не е било скривано. Има сведения, че древните финикийки са го демонстрирали с гордост, нещо като месечен „Оскар“. Египетските принцеси не са се бояли от цъфтежа. Успели са да го ритуализират. Имало жреци на „кървавата спирала“. Средновековието като всичко средновековно въвежда табута. Инквизицията възприемала цикъла като допълнителен аргумент за вина. Викторианската стилистика пък дамгосва. Жените в мензис са били изгонвани от кухнята. Преди два века английски капацитет обявява: „Когато наистина се изпитва болка в който и да било етап на месечния период, това се дължи на нещо неправилно или в облеклото, или в храненето, или в навиците на индивида“ (цитат по Бил Брайсън). С други думи, появата на менструацията не е нищо друго освен лоша лична хигиена. Жените ще трябва да са били ежемесечни мърли. Слава богу, българските мъже не са се докарали до такава крайна диагноза. Няма данни девственици или други съратнички да са хвърляни в кладата. Не са обявявани за вещици по тази причина. Обявявани са по други. В официалните томове на БАН за български фолклор жените нямат мензис. Там се срещат либета, както и юнаци, които страдат за изгората. Даже организират чети, за да я измъкнат от изедника, който и да е той. По-откровен е еротичният еротикон, върху който работят няколко млади учени. И ние работехме като студенти. Пращаха ни по села и паланки да записваме изповеди. Баби и дядовци стигаха до такива откровения, до такива спомени, подробности и думи, които ни изчервяваха. Но записвахме. За да останат в науката. Само от българските еротични еротикони хората могат да научат, че и жените свършват. Че в цикъл, поради недоимък на плат, са ползвали листа. Предимно широколистни. Исторически положението се подобрява с появата на тъкачните станове. Памукът, лигнинът, парцалчето от стар комбинезон вършат добра работа. Дори и по соца. Превръзките с крилца или без крилца нахлуха с промените. Затова демокрацията е благодат за мензиса! Технологиите помагат с всеки ден. И всеки ден отдалечават знанието. Със сина на моя приятел, който знаеше какво е месечен цикъл и демонстрира, че е прочел нещо по въпроса, стигнахме до порното. Призна, че гледа. Че ако баща му го гепи, ще го спука. Затова със съучениците предпочитат лаптопа. В междучасието и особено по-късно. Когато съученичките се навиват да правят реално порно. Това, за да проверят какво точно са научили. Така да се каже, от литературата преминават в семинар.

По отношението на мъжа към цикъла можем да правим изводи за мъжа. Колкото и да не му се нрави, съзнавайки или не, мъжът участва в цикъла. Предимно като страничен наблюдател. Общо взето, се чувства като измамен. Не само защото командирова за седмица нагона си. А защото се чуди що за технология на месечното прочистване е въвел Господ. Не е разполагал с по-иновационен екип, когато е конструирал жената. Други, по-отворените се опитват да разбират нейната болка, малките й ожесточения, изнервянето. Кой ли не се изнервя от нахлуването на Червената армия!

Някои се чувстват свободни. Ще преминат на резервния вариант. Гаджето, например. Колежката, съседката, келнерката от кварталното кафене. Истинско нещастие е, ако Червената армия е завзела всички възвишения. По едно и също време. Отношението на мъжа към розата се кодира от социалните слоеве, от моралните практики на цивилизациите. Освобождаването от табута облекчава изживяването. Нахлуването на Червената армия не се политизира. Психолозите ще ни откриват още пластове, макар и те да се боят да посвещават целия си научен интерес в цикъла и неговите производни. ОК. Да си правят откритията. Сега ми предстои да обяснявам как свършват жените.