82801 | 5 февр. 2017 | 17:45

Опозицията на Нинова се оказа странна симбиоза между лявото крило на Янаки Стоилов, обидени депутати с повече от 12 години стаж в НС и ръководството на Софийската градска организация.

Двудневният конгрес на БСП приключи с много на нула за ръководството на партията срещу т.нар. вътрешна опозиция, която се бе подготвила да бламира лидера Корнелия Нинова.

Кой всъщност обаче се опита да забие нож в гърба на ѝ?

Както казва житейската мъдрост “няма ненаказано добро”.

Опозицията на Нинова се оказа странна симбиоза между лявото крило на Янаки Стоилов, обидени депутати с повече от 12 години стаж в НС и ръководството на Софийската градска организация. 

Ако първите две групи са логично засегнати, то интересно е какво се случва със Софийската организация и какво лице показа тя на конгреса. За изненада на всички най-големите противници на реформата "Нинова" се оказаха делегатите на Софийската организация на БСП.

Факт е, че 47 от 86-те делегати, които гласуваха "против" прекия избор на партиен лидер, са от столичната БСП. Нещо повече - още в самото на начало на конгреса, на петата му минута, в събота делегат от столичния район "Изгрев" поиска точката за промените в устава да отпадне от дневния ред на конгреса. И какво излиза - че Столичната организация, която би трябвало да е моторът на промяната в партията, се оказа най-ревностният защитник на статуквото. 

Нинова е част от тази партийна организация и винаги е обръщала най-много внимание именно на другарите си от София, многократно е заявявала, че именно оттук стартира политическият ѝ път. Запознати  ревниво споделят, че вратата на председателския ѝ кабинет винаги е била отворена за претенциите и безкрайните искания на софиянци.

Тогава защо я предадоха?

Ключът за странното обединение срещу Нинова се оказва желанието на немалка част от районните председатели в София да бъдат и депутати, и партийни шефове едновременно. Към момента и старият, и новият устав не позволяват това.

Но те решиха да играят ва банк. И загубиха!

Сами ли са били?

Колкото и да е странно като предположение, но няма как в цялата организация на "бунта" да не участва и председателят на градската организация Калоян Паргов. Той би трябвало да знае какви са настроенията на хората му, ако пък не знае - значи нещо се изплъзва от погледа му. В същото време в своите публични изяви Паргов се явява ревностен защитник на идеята за съвместяване на депутатската банка и стола на партиен водач, като нееднократно е настоявал да отпадне искането за недопускане на съвместимост на тези длъжности. Тогава излиза, че "бунтарите" следват водача си. Което пък е лошо, защото столичната БСП е най-голямата, тя трябва да е в авангарда на обновителните процеси и в партията, и в държавата. 

Гласуването на устава показа, че някои от делегатите на конгреса все още не са разбрали, че със старите схеми за влияние в партията е приключено. Нинова обеща още при избирането си да сложи точка на задкулисието и никой не може да я отклони от този път. Днес на конгреса се разигра позната бартерна търговия на гласове – хората на Янаки подкрепиха хората на Овчаров за несъвместяването на партиен и парламентарен пост, а вторите върнаха жеста с подкрепа за отпадане на мандатността.

Крайната сметка обаче излезе плачевна, защото влиянието на двете лобита се оказа под стотина делегати. Това е лицето и "силата" на вътрешно-партийната опозиция.

Възмутени делегати от провинцията със задоволство коментираха, че “това ще им е за последно”, защото с прякото избиране на председател от всичките членове, което беше прието днес, свърши времето на кукловодите.

Ето заради това Ламбо е прав, че конгресът е исторически.