Приетите наскоро правила за разпределение на държавното финансиране между висшите училища ще доведат до огромни дисбаланси и фалити на повече от половината български университети. Това е мнението на образователния експерт д-р Антония Янева, изказано преди дни пред Епицентър. бг.
Опасенията за „фалити“ и „недофинансиране“ са неоснователни. Приетите постановления са важна крачка в правилната посока за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България, достойно заплащане на труда на преподавателите и служителите, отговори проф. д-р Александър Николов, зам. председател на Национален браншов синдикат „Висше образование и
наука“-КНСБ .
Днес г-жа Янева продължава дискусията си с ВОН-КНСБ:
- Д-р Янева, публикацията във връзка с анализа на постановлението за разпределение на средствата между университетите и изводите Ви, че 18 висши училища, попадат в „червената зона“ бе опровергано от представител на КНСБ – ВОН, най-големият синдикат в системата на висшето образование, чии изчисления са верни?
- Министерството на образованието вече взе отношение и призна, че изводите от анализа, които представихме с колегите от сдружението, са коректни. Това отговаря на въпроса Ви. При цялото ми уважение КНСБ трябва да седне и да направи своите изчисления отново, защото твърденията им просто не са верни. При 18 висши училища е налице недостиг за покриване на вменените им със закон разходи за покриване на трудовите възнаграждения на академичния персонал и се налага дофинансиране по извънреден ред. Формулата на ведомството изглежда неправилно структурирана и води до този краен резултат,
- На какво тогава отдавате тяхната остра реакция?
- Не мога да коментирам причините за реакцията на КНСБ-ВОН, но твърдението, че синдикалната структура „била активна страна в преговорния процес по договарянето на тези постановления“ буди недоумение. Тези постановления не засягат въпроси, свързани с уреждане на трудови отношения, а съдържат правила за разпределение на средствата за издръжка на обучението във висшите училища. Там заинтересовани страни са единствено държавата и ректорските ръководства.
- Обсъдени ли са всъщност тези постановления и с кого?
- Нашата работа бе да изчислим ефектите от евентуалното прилагане на постановленията. Не знаем какви идеи стоят зад авторството и приемането им. Става въпрос за нормативни актове, които според закона се обсъждат публично и мнението на голяма част от университетите, които са си направили труда да пресметнат какво предстои да се случи, е отрицателно. Това личи точно от резултатите от публичното обсъждане, което се цитира в мнението на КНСБ-ВОН. Ако синдикатите твърдят, че в авторството на методиката има тяхно участие, това би поставило въпроса кой всъщност управлява системата на висшето образование – министърът или те.
- Има ли други несъответствия в становището на КНСБ, които откривате?
- Да, за съжаление, откриваме и други несъответствия. Например, невярно е твърдението, че постановленията отговарят на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България. Точно обратното, тези нормативни актове всъщност правят изпълнението на стратегията невъзможно. Ако погледнете оперативния план, приет през 2021 г. от Министерския съвет ще установите, че до 2025 г. държавата се ангажира да бъде създадено законово регламентиране на различията между отделните видове висши училища по отношение финансирането, акредитацията, организацията на обучението, научните изследвания, управлението и другите присъщи дейности на университетите. В приетите преди дни нормативни актове това не е направено, а сме вече в края на 2024 г.
- Има ли и други тези, с които не сте съгласна?
- Твърдението, че системата на висшето образование се „оценява по сложна формула“ е некоректно и аз, като специалист по анализ на данни, не мога да се съглася с него. Обект на анализа ни е именно съдържанието на тази „сложна формула“ и кореспондирането на елементите ѝ с реалните данни, които би трябвало да отразяват действителните процеси в системата. Изводите ни категорично не са в полза на принципността и обективността на използваните показатели. Призовавам колегите от КНСБ-ВОН да направят отново проверка. Формулата всъщност не е толкова сложна; тя изглежда като конструирана в обратен ред, което би обяснило нейните недостатъци.
- Какво означава, че формулата е създадена в обратен ред?
- Това означава, че първо се определя желаният краен резултат, а след това компонентите на формулата се коригират така, че да го оправдаят. В подобен подход нашият екип не открива ясна концепция.
- Все пак КНСБ-ВОН твърди, че ректорските ръководства, там, където имат структури са изразили положително становище към промените в правилата, не е ли това доказателство, че бъркате?
- Работата на нашия екип беше да направим изчисления и анализ какви ще са ефектите върху бюджетите на висшите училища от прилагането на постановленията с оглед изпълнението на фиксираните в закона размер на заплатите на академичния състав. Не сме си поставяли за цел да оценяваме работата и мненията на едно или друго ректорско ръководство, това е право на съответната академична общност. Потвърждаваме резултатите си и това може да бъде лесно проверено.
- В крайна сметка идеята на промените в закона, последица на който са приетите изменения в коментираните постановления е да даде достойни възнаграждения на академичните хора, това не е ли добра политика?
Идеята за достойни възнаграждения на академичния състав несъмнено е добра, но въпросът е как се прилага тя на практика. Фиксирането на минимална работна заплата и съотношение на работни заплати чрез закон, а не чрез инструментите на колективното трудово договаряне и поне частично прилагане на пазарния принцип е типично лява политическа мярка и признак на желание за постигане на свръхрегулация. Парадоксално е, че вносителите на тези промени, твърдят, че следват десни политики. Освен това, правилото се въвежда в система, която по Конституция се ползва с автономия от държавата, което създава допълнително противоречие.