26309 | 6 юли 2025 | 12:05

Изследване на ОИСР показа, че нашите ученици са с най-висок процент на разсейване. Днешните ученици по-трудно се концентрират заради продължителното взаимодействие с екрани, отбеляза още той

Изпитите след 7-ми клас трябва да се променят.

Това обясни пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.

"Да има повече практически задачи. Едно от намеренията ни е да има интегрални изпити. Да започнем да мерим и компетентности, придобити по природни науки, пък и по обществени науки. Т.е да имаме интегрален изпит по математика и природни науки.

На следващата година, ако направим крачка, тя ще бъде миниатюрна, скромна. Ще включим няколко задачи, които ще бъдат интегрални. Природните науки са много пренебрегнати. Много са ни слаби резултатите. Няма как да просперираме като общество, ако не повишим склонността за учене на математика и природни науки." 

Министър Вълчев обобщи:

"Повече практически задачи, повече задачи, насочени към прилагането на знания, повече отворени въпроси, по-интегрални задачи.“ 

От следващата година смятаме да направим малка крачка с математика и природни науки, разясни той.

"Не отделна част "Математика" и "Физика", "Химия" и т.н".

Министър Вълчев направи анализ на резултатите от матурите след 7-ми клас.

"Сходни са с миналогодишните, но като цяло са ниски. Знаем си дефицитите. Те са свързани най-вече с трудността да се решават практически задачи.

Най-ниски и притеснителни са резултатите по математика.

По български и литература имаме средно добри резултати. Наблюдават се обаче слаби в училищата с концентрация на деца от ромски произход." 

Проблемите с математиката са системни и поколенчески, отбеляза още той в предаването "Неделя 150".

"Имаме по-малко часове, но повече съдържание. Учениците и учителите препускат. Няма време да затвърдят знания. Това води до лесна демотивация.

Една от основните цели на реформата, която сме си поставили, е да осигурим повече време." 

Днешните ученици по-трудно се концентрират заради продължителното взаимодействие с екрани, отбеляза още той.

"Изследване на ОИСР показа, че нашите ученици са с най-висок процент на разсейване." 

Започваме с дискусия и изработване на визия за промени, посочи министърът.

"Още през февруари публикувахме концепция за промени в учебните програми. Това може би е най-важната реформа. Важно е и как изпитваме учениците.

Трябва да се префокусираме от заучаване към функционалност. Да засилим възпитателната функция в тези програми, социално-емиционалното учене. Да ги направим по-рамкови – да има по-голяма възможност учителите да гледат нивото на учениците си".

Частни уроци винаги ще има, докато има училища, които са по-желани, обясни той.

"Но ние можем да направим частните уроци по-малко рентабилни. Частните уроци са толкова по-рентабилни, колкото повече може да се заучава, колкото повече изпитът е по конспект." 

Не може толкова бързо да се случи промяната в учебните програми, добави обаче Вълчев.

"По-важно е да я направим добре. Учениците ще научат повече, ако оптимизираме учебното съдържание.

Поставили сме си за задача от 2026-2027 да облекчим малко програмите по профилираната подготовка." 

Министърът коментира атестацията на учителите.

"Предлагаме една по-облекчена и работеща оценка. И в момента учителите се оценяват ежегодно и получават диференцирано заплащане. Предлагаме да се направи ежегодна оценка на труда, от която да зависи не само диференцираното заплащане, но и кариерното израстване, включително да бъде и основание за освобождаване, когато има ниски резултати." 

Красимир Вълчев обясни и какви са готвените промени, свързани с възможността за изучаване на религия в училище.

"И в момента има религия в българската образователна система, но не във всички училища. Има и в почти всички европейски страни. Това не отменя светския характер на системата.

"Религия" няма да се изучава задължително. Ще има алтернативна програма "Добродетели и етика", която ще бъде основна. Нито едно дете няма да учи "Религия" против волята си. Ние само разширяваме достъпа. Религията е една от алтернативните пътеки да формираме ценности у децата".

Концепцията на програмата по "Добродетели и етика" ще бъде изцяло недогматична, опознавателна, отбеляза министърът.

"Ще бъде една програма по възпитание в добро. Ще я използваме и за социално-емоционално учене.

В първи клас ще учат базови неща - какво е добро и зло и различните видове добродетели. Няма да се пишат оценки. Има голяма нужда да засилим възпитателната функция на българската образователна система.

Преди началото на учебната година родителите ще бъдат запознати с опциите. Ако има минимален брой деца, ще бъде сформирана група по "Религия". Програмата по "Добродетели и етика" ще бъде основна. Тя ще се предлага във всички училища."

Той отбеляза, че правителството е редовно и е длъжно да работим с по-дългосрочен хоризонт.

"Да правим промени в системата, които смятаме, че са необходими. Аз като министър търся политическа подкрепа в управляващата коалици и извън нея. Трябва да имаме относително съгласие за посоката на основните промени в образованието." 

Виждаме едно обезценяване на вота на недоверие като политически и конституционен механизъм, коментира още той.