25351 | 24 май 2015 | 12:12

Интервю на Мариела БАЛЕВА за символите, недоловимото в историята и мястото ни в света

- Г-н Танев, освен художник вие сте и известен хералдик - разчитате знаците на символите. Какво бих­те казали за 24 май, как бихте обяснили символното значение на тази дата?
- Преди 40 години нашият изследовател проф. Васил Йончев преоткри свещения ключ модул, по който свети Константин-Кирил Философ е създал глаголическата азбука. Ако вложената космогония в изражението на тези буквени образи стане известна на света, би следвало датата 24 май да се превърне в световен ден на фонетичната писменост.
- Пояснете защо, ако обичате.
- Обсъждал съм темата със съмишленици. Впечатлени сме, че целият честотен спектър на човешката реч е запазен единствено по българското слово. Както словото има своето отражение в човека, така е и при песента и танца, така е и в образа, мимиката и жеста, така е и в числата.
- Вашата книга „Азът на българите и националните символи“ е много популярна, в нея се изтъква делото на свети Константин-Кирил Философ.
- Тази книга е плод на голям екип от специалисти и е отпечатана преди 15 години. В нея за първи път беше подчертано, че хералдиката, семиотиката, т.е. езикът на символите не е случайна нагласа от някакви самоутвърдили се „рицарски турнири“. Има значение къде и как да бъдат поставени знаците и символите и какво е тяхното въздействие върху човека. За мен и моите приятели е повече от сигурно, че законите на хералдиката са известни отдавна на Ватикана. А това означава много, защото със знаците можеш да манипулираш и света.
- Да разгледаме нашите символи - само розата ли е символ на България? Ами кокичето, например, а еделвайсът?
- Кокичето е символ на пробудената земна богиня майка и природа - тя се казва Семела (според древногръцката и тракийската митология - б.р.), или както още я наричат - Кибела. Еделвайсът е символ на човешкото дръзновение да покори планините на Балканите, в които има струпани изключително много позитивни за човека геомагнитни аномалии. Към тези символи неслучайно можем да прибавим както здравеца, така и розата. Оказа се, че розата не е преселница отнякъде, а винаги е цъфтяла в нашата земя. Ако бъде направен по-внимателен анализ на произведенията на древногръцкия епос, ще се потвърди тезата, че преди 33 века дестилация­та е била известна на нашите предци. Още тогава траките са получавали своите лековити и благовонни масла и други вещества.
- Все пак ние имаме и весели символи - Хитър Петър, Пижо и Пенда, дори Бай Ганьо. Какво мислите за тях?
- За мен всяка проява на хит­рост за измама на себеподобните е старозаветно определение. Хитър Петър и Андрешко са олицетворение на герои, които се надсмиват на т.нар. културни присъствия. Ролята на Бай Ганьо е същата по отношение на двуличната европейска нагласа. А Пижо и Пенда са друго измерение - те са символи на мъжкото и женското начало.
- А кои са въобще българските символи?
- Искаме или не, ние влизаме в нова ера. Тя е духовна и носи женско начало. В тази ера отпадат животинските тотеми и всичко останало. Символът, който трябва да ни внуши равновесието, е Аз-ът, а това е първата буква от глаголическата азбука - в нея е сложен кръстът. В този знак хоризонталната черта е словото, а вертикалната е творецът. Тоест в този знак Константин Кирил-Философ е показал равновесието между духа и материята. Човек никога не може да бъде щастлив, ако остане само в духовната област, нито пък ако остане само в материята.
- Казвате, че символите управляват света - бихте ли се обосновали защо?
- Не аз, а великият мъдрец Конфуций преди двадесет и седем века е казал, че знаците и символите управляват света.
- Вие твърдите, че ключът на мъдростта е у българите. Защо смятате така?
- Екипът, с който работя, доказва това. Ние, а не друг, трябва да дадем на Европа предречения модел за човешко развитие. Ключът на мъдростта е у българите, в нашия език, който носи целия честотен спектър на словото. Българският език може еднакво добре да съзижда, да изгражда и да разрушава.
- Не звучи ли в тези ваши думи и нещо като „национална самоувереност“?
- Интересен факт е разпадането на всички империи. Като започнем от арабската, византийската, Османската, австро-унгарската и съветската. И това разпадане става в момента, когато те спират да помагат на българите. Това ще се случи и със задокеанската империя САЩ.
- Но щом сме толкова мъдри, както казвате, защо не можем сами да си помогнем, а все чакаме това да стори някой „голям брат“?
- Защото трябва да стигнем до дъното, за да направим личната си промяна. Актът на пречистване е в личен план, а в обществен - покаянието и прошката.
- Добре, но ето да поглед­нем в съвсем близката ни история - от 1989-а насам, вместо да се движим напред, като че ли се връщаме назад. Къде грешим, какво ни пречи, г-н Танев?
- И преди 1989 г. грешките са много. Първо, според мен, а и според изследвания, които са направени, ляво и дясно в политиката не съществуват. Не може например вие да сте надясно, аз наляво и двамата да се караме цял живот. Защо и кому е нужно? Има дух и материя. И равновесието между тях трябва винаги да бъде запазено.
- Преди няколко дни проф. Драгомир Драганов предложи чрез „Преса“ на 2 юни в страната да се организира Поход на паметта (нещо като Безсмъртния полк за Деня на победата в Русия), в който да се включат хора, пострадали и от фашизма, и от комуниз­ма - един вид да има помирение. Възможно ли е да се осъществи такава идея?
- Това е напълно възможно, идеята е прекрасна, но човек трябва да осъзнае каква му е мисията на земята. Той трябва да разбере, че по никакъв начин не може да бъде просто ляв и десен. Човек се ражда на земята, за да бъде щастлив. Моделът на лявото и дясното е грешен. И ключът действително е у нас.
- Трудно нещо ли е помирението, та не можем дори и да си помислим за него?
- Явно е, че трябва да изпаднем в пълна безизходица, за да намерим Пътя. Ние трябва не само да го намерим, но и да покажем на Европа и света какъв е той. Досега все тъпчем на едно място.
- Не ви ли се струва, че колкото и често да говорим за забрава, много млади хора са чувствителни към българското и българщината. Какво мислите за това?
- Гледам моите четири внучета - най-интересното е, че те разсъждават по друг начин, интересите им са съвсем други. Учудвам се от въпросите им и любознателността им, от неща, които никога на моята възраст не съм си и помислял. Ражда се ново поколение, което се завръща. Това е надеждата, че България ще бъде спасена чрез новото си поколение.
Живея с надеждата, че ние, българите, ще се пробудим. И ще престанем да вярваме на който и да било политик, който после само ни разочарова. Трябва да повярваме на себе си. И тогава ще успеем.
- Вие сте автор на герба и знамето на Стара Загора и на други населени места. Знам, че имахте проект за нов герб и на България - защо той не можа да се осъществи и да влезе в пленарната зала?
- Защото указанието отвън от чужди сили беше непременно да се преправи проектът. Дъбът винаги е бил символ на мъдростта, а това означава, че дъбовите листа трябва да бъдат отгоре. А в настоящият герб те са отдолу. Винаги под дъба е разумът, доказано е, че когато човек мисли под това най-голямо дърво, разумът надделява. Правили сме опити и сме доказали, че въздействието на дъба върху човека е невероятно. Но не съжалявам, че проектът ми не беше одобрен, макар много политици тогава да бяха убедени в правотата на моята теза. Може би още не му е дошло времето, а и трябва да изпием докрай горчивата чаша на т.нар. фалшива демокрация.
- А ако е сбъркан един символ, той може ли да се поправи?
- При сбъркан символ нищо не можеш да направиш. Но ние влизаме в нова ера, нов начин на мислене, на пълна промяна. Това значи, че човек трябва да има съзнанието, че е син на тази земя. Човекът е тук, за да усъвършенства навиците, но и умствените си възможности. Нямаме право да бъдем на земята и да се мотаем.
- Кой може да излекува обществото? Изглежда има нужда не само от медици.
- Творците могат да бъдат лечители. Изкуството лекува, то може да послужи и за равновесие, за медитация. Ето например нашето орфическо песнопение - то има 28 вибрации. Художниците, поетите също могат да лекуват. Танцьорите оставят следа с ритъма.
- В какво е спасението на България?
- Спасението е в нашето историческо наследство. Казали са го чужди, не само наши учени, като американската изследователка Мария Гимбутас. Тя е била 15-20 години на нашия полуостров, направила е пълни изследвания, запознала се е с хиляди документи, за да стигне до извода, че на Балканите единствената щастлива цивилизация сме ние, създадени от Бога. Ние сме цивилизацията на Великата богиня майка.