35038 | 14 юни 2015 | 14:28

В с. Козарско отглеждат тонове зеленчуци с вкус като бабините

Помните ли приказката за бобеното зърно, което расло, порасло, станало като боабаб и стигнало горната земя. Така изглеждат и краставиците в оранжериите на пазарджишкото село Козарско - със стъбла, стройни като фиданки, и листа, с които можеш да се завиеш, а между тях стотици тънки, дълги и леко набраздени плодове, които висят отвсякъде и чакат да бъдат обрани в точния ден и час.

За тайните на това изобилие разказва Георги Георгиев, агроном на това красиво земеделско стопанство в полите на Родопите. Той следи зорко не само за правилното отглеждане на растенията, но и за реда и безупречната чистота в оранжериите. Строгостта не е излишна, защото от нея зависи насажденията да бъдат здрави и да раждат добре до късна есен.

„Нашата производствена година не е календарна - обяснява Георгиев. - Започва през октомври и свършва през октомври. През това време трябва да засадиш, да отгледаш и да изкараш продукция.“ Тази година брането тръгнало на 18 април и до момента са прибрани 180 тона. Миналата година добивът в стопанството бил 386 000 кг краставици и 482 000 кг домати и почти всичко е продадено в магазините на „Билла България“.

Растенията се пръскат задължително само с биологични препарати, внимава се и с торенето. „Гледаме ги като бебета“, шегува се агрономът. Краставиците са сорт „Дефенс“, а семената са купени от един от световните лидери в този сектор - компанията „Енза“. Много интересна е технологията - стара, органична, известна като „отглеждане върху слама“.

Днес се прилага на малко места у нас, защото има много тънкости и е трудоемка, но пък големият й плюс е, че зеленчукът има превъзходни вкусови качества, защото е чист и няма химикали. Освен това технологията позволява по-ранно засаждане. Сламата, която угнива постепенно и се превръща в торф, дава хубав вкус и аромат на зарзавата. До октомври от нея не остава нищо, превръща се в част от земята. 

Има строги изисквания и към температурата. Тя трябва задължително да се поддържа между 18 и 26 градуса, през лятото стъклата се затъмняват, за да няма пригори. След като се оформи основното стъбло, се пуска колтук и растението се „подрежда“ на етажи.

Една работничка се грижи за площ от 1 декар, в който има 2700 краставици. Най-напред почвата се обработва добре, като се внасят минерални торове. После се оформят лехи и се поставят бали чиста слама, която не е пръскана с хербициди. В продължение на 10 дни се слагат поетапно троенсуперфосфат, калий и варовик, като в резултат на започналите процеси температурата в сламата се повишава до 67 градуса. Накрая се внася амониева селитра. От този момент нататък се следи строго за топлината и когато температурата падне до 28-30 градуса, растенията се разсаждат - по седем в една редица. По това време те са вече добре развити и имат по 7-8 листа.

Технологията е трудоемка, затова в България вече почти не се използва. Но пък в оранжерията в Козарско чакат добри добиви. В момента вече се берат по 5 тона краставици на ден и по 6 т домати, като през лятото доматите ще стигат до 12 тона.
Интересното е, че се отглеждат вързани на сезал и закачени на куки. Почвата е мулчирана с цел да се задържа влагата максимално дълго. Така се прави икономия на вода. Найлонът пази и от плевели, които са предпоставка за развитие на болести и паразити, обяснява Георги Георгиев. Мулчирането усложнява работата, изисква и повече средства, но после резултатите са по-добри.