14187 | 7 юли 2015 | 13:52

Държавата в момента подпомага пчеларството както никога досега, но субсидиите не стигат до всички пчелари.

- Доц. Станчев, българският пчелен мед е известен с добрите си вкусови и лечебни качества, а производството му е намаляло наполовина през последния четвърт век. Защо?

- Наистина в България през 70-те години на миналия век имаше близо 1 000 000 пчелни семейства, а сега са под 500 000. В последните 10-15 години условията за развитие на пчеларството се влошиха чувствително не само у нас. В развитите страни смъртността сред пчелите е висока - годишно умират между 20 и 30 на сто от тях. Появиха се и нови заболявания - вароатоза и нозематоза.

От 1990 г. досега българските пчелари са намалели близо 5 пъти. В бранша са останали около 20 000 души. Много от тях са вече в пенсионна възраст, а за младите хора тази дейност е непривлекателна. Страната ни има добри условия за увеличаване на производството на мед. Природните ни дадености в планинските и полупланинските райони са много подходящи за това, но за съжаление не ги използваме достатъчно.

- Пчеларите произвеждат много малка част от брутния вътрешен продукт на страната. Чувствате ли се като „доведеното дете“ на българското селско стопанство?

- Не може да се отрече, че държавата в момента подпомага пчеларството както никога досега. Държавната помощ обаче не стига до всички пчелари. Субсидии получават само онези, които са се регистрирали като земеделски стопани. А в крайна сметка всички пчелни семейства имат принос в опрашването на растенията. По-дребните производители не искат да се регистрират като земеделски стопани, защото доходите им от пчеларството не са големи, а трябва да си плащат осигуровките.

- Колко голямо трябва да е едно пчелно стопанство, за да осигурява прилични приходи?

- Поне 100 кошера трябва да има един пчелар, за да разчита на добра печалба. И пчеларството като повечето селскостопански дейности е свързано с рискове. При лоши години доходите от него падат значително. Това също е една от причините за свиването на бранша.

- В началото на юни пчеларите заплашиха с протести заради готвени тогава законови промени, които предвиждаха да се ограничи броят на кошерите в населените места. Откъде дойде тази идея?

- От оплаквания на съседи на собственици на пчелини, които се опасяват, че може да бъдат ужилени. Наистина през последните години се увеличиха случаите на ужилвания, но те се дължат основно на земеделски производители, които не спазват изискванията при пръскането на културите с препарати. Когато такъв препарат попадне върху пчели, те стават неориентирани и агресивни и жилят. Самото предложение за тази законова промяна не беше смислено. В населените места, особено в селата, има много цъфтящи растения и пчелите пак ще ги търсят.

Такава мярка само би създала затруднения на пчеларите. Ще се наложи те да местят кошерите си, а много от черните пътища в землищата са разорани. Извън селищата пчелните стопанства трябва да се организират на места, на които няма ток, вода и елементарни удобства за пчеларите. Но най-важното е, че кошерите ще останат без охрана.

- С какво държавата може да стимулира развитието на този отрасъл?

- Като си промени политиката към развитието на земеделието въобще. В момента делът на цъфтящите земеделски култури и на овощните насаждения е много малък. 92 на сто от обработваемата земя у нас се използва само за отглеждане на петте основни зърнени култури. Всички други култури са събрани в останалите 8 на сто.

В Плевенска област разликата е още по-драстична - 97 на сто от земята се използва за зърнопроизводство. Овощните култури в региона са само върху 6000 дка. Това води до намаляване на пашата за пчелите.

- Горският фонд у нас намалява, особено акациевите насаждения. Как може да се промени тази негативна тенденция?

- Горските стопанства в страната явно не са заинтересовани да залесяват. Затова площите с новозасадени горски видове у нас стават все по-малко. През 2007 г. те са били 48 000 дка, а през 2013 г. - 8000 дка. Програми, по които да се получават средства за залесяване, има, няма кой да ги изпълнява. Намаляват не само акациевите насаждения, но и останалите цъфтящи видове. Държавата трябва да намери подходящи стимули за залесяване.

- Пчеларският бранш от години настоява да се въведе такса „опрашване“ за земеделските производители, каквато има в повечето развити страни. Постигнахте ли някакъв резултат?

- Проучвания, направени в страните от ЕС, показват, че едно пчелно семейство осигурява на земеделските производители доход от 1750 евро. За съжаление в България опрашването на културите не се заплаща. А в развитите страни повече от половината доходи на пчеларите идват точно от опрашването. Там самите земеделци ги търсят, защото без техните пчелини няма да получат добра реколта и доход. В САЩ например таксата за опрашване на различните култури е от 40 до 175 долара на пчелно семейство. Те са най-високи за бадемовите насаждения. Многократно сме настоявали у нас да се създаде нормативна база, която да регламентира тези отношения между производителите и пчеларите, но засега няма резултат.

- Сред пчеларите също има бандити. Хиляди кошери всяка зима сменят собствениците си чрез кражби. Как може да се сложи край на тази престъпност?

- Точно кражбите бяха причината преди двайсетина години пчеларите да си приберат кошерите от полето в селата. Тези престъпления в повечето случаи остават неразкрити. Дори да бъде заловен крадец на кошери, той обикновено се разминава с минимална глоба. Паричната стойност на такава кражба наистина не е голяма - около 200 лв. Бандитите обаче задигат не просто някакви предмети, а труда и надеждите на пчеларя за някакъв доход през годината. Затова тези престъпления трябва да се преследват и наказанията за тях да се увеличат многократно.

- С пчеларство често се захващат и хора без никакви познания за тази дейност - гледат на нея просто като на начин да изкарат пари. Трябва ли да се въведат някакви минимални изисквания към тях?

- Пчеларството е динамична дейност и изисква много познания и умения. Би трябвало да се изучава във ветеринарните училища и университети, но у нас то не е включено в учебните програми. Хората, които са решили сериозно да се занимават с него, намират начини да се самообразоват – информация има достатъчно, само трябва да я потърсиш. А и пчеларските съюзи по различни програми организират курсове, в края на които на участниците се издават сертификати, че имат необходимите познания.

В много случаи младите хора, които имат големи пчелини, продължават семейна традиция, започнала от дедите им. Освен кошерите получават в наследство и познанията и опита на своите родители.

- Защо българинът консумира само 500 грама мед годишно?

- Защото такава е културата ни на хранене. Доста хора у нас не оценяват ползите за здравето им от редовната консумация на пчелен мед. Те дават много повече пари за цигари и алкохол, отколкото за пчелни продукти. Затова и страната ни е на едно от първите места в Европа по заболеваемост на населението. Българският мед е с много високо качество. Всяка година изнасяме близо 6000 тона, половината от които отиват за Германия. За съжаление обаче явно у нас не го ценим достатъчно.