6827 | 7 февр. 2023 | 11:01

По отношение на войната Георгиева споделя как МВФ помага на Украйна да се изправи пред този труден момент. Тя разсъждава и върху факта как войната е накарала Европа да се освободи от руския газ - важна стъпка в прехода на Стария континент към по-зелена ик

След като през изминалата седмица Федералният резерв отново повиши лихвените проценти, в Украйна продължава да бушува война, а Китай отново се отваря към света, се запитахме какво се случва със световната икономика. Затова се обърнахме към Кристалина Георгиева, българския икономист, който ръководи Международния валутен фонд. МВФ е кредитна институция, която разполага с фонд от един трилион долара, който използва, за да оказва подкрепа на държави с високо дългово бреме. Освен това Фондът публикува тримесечни доклади, съдържащи анализ на икономическото състояние на близо 200 държави, на които разчитат държавните лидери и банкери от целия свят. Последният доклад на МВФ от октомври обрисува плашеща картина на световната икономика.  

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева направи мрачни прогнози за тъмно бъдеще. Но новият доклад на МВФ за 2023 г., публикуван през миналата седмица, й даде повод за известен оптимизъм.

Кристалина Георгиева: Най-голямата изненада е, че картината, макар да остава много тревожна, не е толкова страшна, колкото беше преди само два месеца. Продължаваме да очакваме година на забавяне на растежа. Лихвените проценти ще останат сравнително високи, защото високата инфлация не е преодоляна. Така че ситуацията не се е подобрила съществено. Положението просто не е толкова лошо от първоначално очакваното.

Лесли Стол: В доклада се казва, че като цяло световната икономика ще върви надолу, а след това ще се успокои?

Кристалина Георгиева: Това, което очакваме да видим, е свиване на инфлацията в световен мащаб от 8,8 % през 2022 г. до малко над 4 % през 2024 г.

Лесли Стол: Кажете ни малко повече за прогнозата за икономиката на САЩ.

Кристалина Георгиева: През тази година икономиката на САЩ също ще се забави. Но поне въз основа на данните, с които разполагаме към момента, смятаме, че тя ще успее да премине през годината без да изпадне в рецесия.

Лесли Стол: Означава ли това меко приземяване?

Кристалина Георгиева: Това означава възможност за меко приземяване за САЩ.

Лесли Стол: А заетостта?

Кристалина Георгиева: Очакванията ни за към края на годината са за малко по-слаби пазари на труда. Но нека е ясно, че не се страхуваме от голяма вълна на безработица, която да залее Съединените щати.

Лесли Стол: И така, какъв е Вашият съвет към Федералния резерв на САЩ? Трябва ли да продължи да повишава лихвите?

Кристалина Георгиева: Нашият съвет към Федералния резерв е да запази настоящия курс, докато инфлацията не започне да се понижава.

Лесли Стол: Това, което казвате, е изключително важно, защото Федералният резерв, както и всички останали финансови институции, разчитат на докладите на МВФ.

Кристалина Георгиева: Федералният резерв трябва да бъде изключително внимателен, за да не започне да облекчава финансовите условия преждевременно.

Лесли Стол: Какво ще кажете за американската политика? Говоря конкретно за тавана на дълга. Сигурно сте го взели предвид. Считате ли, че Съединените щати могат да изпаднат в неплатежоспособност, защото Конгресът отказва да вдигне тавана на дълга?

Кристалина Георгиева: Фалитът на САЩ би нанесъл огромни щети на световната икономика. Но ако погледнете историята, обикновено след много лутане се намира решение. Така че имам надежда и вярвам, че историята ще се повтори.

Лесли Стол: Значи предположението Ви е, че немислимото няма да се случи.

Кристалина Георгиева: COVID ни научи да мислим, че немислимото всъщност може да се случи. Същият урок ни дава и войната в Украйна. Именно затова е толкова важно всички заинтересовани страни да се отнесат много сериозно към този въпрос. Изпадането на САЩ в неплатежоспособност ще се отрази изключително неблагоприятно върху американските потребители, а това от своя страна ще доведе до допълнително повишаване на лихвените проценти. Ако хората не са доволни от инфлацията днес, изобщо няма да им хареса това, което може да се случи утре.

Кристалина Георгиева е първият директор на МВФ от държава с развиващ се пазар, тъй като е израснала тук, в София, България, по времето на комунистическия режим. Днес старите паметници на Ленин са преместени в музей на открито в покрайнините на града. Но тя отказа да отиде и да ги разгледа с мен.

Лесли Стол: Като млада, в гимназията, бяхте ли убеден комунист?

Кристалина Георгиева: Категорично не.

Лесли Стол: О, дори тогава?

Кристалина Георгиева: Категорично не. Никой от семейството ми не членуваше в комунистическата партия.

Животът й не е лек: петнадесетгодишна тя започва да работи на най-големия пазар за хранителни стоки в София, който функционира и до днес.     

Кристалина Георгиева: Първото ми задължение беше да почиствам зелето и да го излагам на показ, така че да бъде привлекателно за клиентите. 

Семейството й не разполага с много, но спомените й са за щастливо детство.

Кристалина Георгиева: Прибирах се от училище. Живеехме на първия етаж. Прозорците бяха отворени и чувах как баща ми и майка ми пеят.

Тя и брат ѝ Стефан все още помнят думите на песните. Колкото и трудно да е било по време на комунизма, нещата стават още по-лоши след разпадането на Съветския съюз. 

Кристалина Георгиева: В магазините нямаше нищо. Нищо. Ставах в 4:00 ч. сутринта, за да се наредя на опашка и да купя мляко за дъщеря ми. А в средата на 90-те години на миналия век инфлацията стана толкова голяма, че в крайна сметка достигна 2 000 % годишно.

Лесли Стол: О, Боже мой!

Кристалина Георгиева: Това унищожи спестяванията на хората.

Кристалина Георгиева следва икономика във Висшия институт „Карл Маркс“ в София. Но когато съветската хватка се разхлабва, тя е свободна да се посвети на изучаване на капитализма и печели стипендия за обучение в Лондон, а след това и в Масачузетския технологичен институт. Започва работа в Световната банка като икономист, издига се до главен изпълнителен директор, а през 2019 г. — до ръководител на МВФ.  

За нея войната в Украйна е смразяващо ехо от миналото, тъй като Русия отново заплашва една от своите съседки. Кристалина Георгиева има лична причина да се тревожи: брат ѝ е живял в Харков.

Кристалина Георгиева: Обаждам му се и чувам, че падат бомби. Чувам ги по телефона.

Лесли Стол: Какво е усещането?

Стефан (превод): Толкова е трудно да се обясни. Все едно да опишеш на сляп човек какво представлява червеният цвят.

До момента МВФ е отпуснал на Украйна 2,7 млрд. долара и твърди, че финализира програма за предоставянето на допълнителни средства.

Кристалина Георгиева: Украйна загуби една трета от икономиката си и ще продължи да изпитва трудности, поради това непровокирано нахлуване.

Лесли Стол: По какъв начин отчетохте въздействието на войната при подготовката на доклада?

Кристалина Георгиева: Очакваме, че войната ще продължи, но най-значителното й въздействие, а именно скокът на цените на храните и енергията, ще се усеща по-слабо през 2023 г. Европа свърши отлична работа, за да се освободи от зависимостта си от руския нефт и газ, и по този начин намали надценката върху цените в резултат на несигурността. 

Войната, обаче, доведе до значително повишаване на цените на храните, на горивата и на торовете на четири континента. МВФ предупреждава, че за много развиващи се страни тази ситуация представлява наслагване на катастрофи, тъй като те са взели прекомерни заеми по време на COVID и все повече от тях просто не са в състояние да продължат да ги изплащат. 

Кристалина Георгиева: Рискуваме да стигнем до момент, в който редица държави ще паднат в пропастта от ръба на скалата. А това създава условия за дългова криза и се превръща в изключително належащ въпрос. Шестдесет процента от държавите с ниски доходи изпитват дългови затруднения или са на крачка от подобни затруднения. Шестдесет процента!

Лесли Стол: И така, в момента щатският долар е изключително силен. Доколко това се отразява на проблема с дълга?

Кристалина Георгиева: Създава огромни трудности за страните с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики. Валутите им се обезценяват. Представете си, че имате високо ниво на деноминиран в долари дълг. Лихвените проценти се повишават, а валутата ви поевтинява. 

Затова и плащанията им по дълга са по-високи. Но най-големият кредитор на тези развиващи се страни не е САЩ — това е Китай, който е отпуснал заеми за трилион долара на почти 150 страни за изграждането на пътища, пристанища и т.н.

Лесли Стол: През годините Китай не желаеше да преговаря за своите заеми и да ги опрощава.

Кристалина Георгиева: Абсолютно права сте. Китай трябва активно да търси преструктуриране на тези дългови задължения.

Лесли Стол: Има нещо, известно като „Капанът на китайския дълг“. Смята се, че Китай обича да държи страните задлъжнели спрямо него, за да разполага с инструмент за политически натиск и подчинение на волята му.

Кристалина Георгиева: Китай трябва да преосмисли политиката си, защото страните с ниски доходи просто не са в състояние да плащат. Именно в този контекст преструктурирането на дълга става основен приоритет. Това, за което работим, е да съберем всички кредитори — традиционните кредитори от развитите икономики, новите кредитори като Китай, Саудитска Арабия, Индия, както и тези от частния сектор — и да ги убедим да седнат около масата на преговорите с държавите длъжници. В края на февруари ще бъдем в Бангалор, Индия.

Лесли Стол: Съгласи ли се Китай да участва в този процес?

Кристалина Георгиева: Китай ще участва на ниво министър на финансите и управител на Китайската народна банка.

Кристалина Георгиева обиколи света, срещна се с премиера на Китай и други лидери, за да организира тази историческа кръгла маса за дълга — голяма победа за ръководителя на МВФ, защото, както се посочва в новия доклад, светът се фрагментира.  

Лесли Стол: МВФ е основан след Втората световна война. Организацията функционира през Студената война, а след това и в ерата на глобализацията. Намираме ли се в разгара на деглобализацията? И има ли тя дестабилизиращ ефект?

Кристалина Георгиева: Този процес е наистина проблематичен за нашето бъдеще, защото фрагментираният свят е по-беден и по-малко сигурен. Направихме оценка на загубата, която можем да очакваме. Само в областта на търговията — ако търгуваме по-малко помежду си, ако се разпаднем на блокове — в рамките на световната икономика няма да бъдат реализирани приходи в размер на 1,5 трилиона долара на година.

Лесли Стол: Смятате ли, че борбата с деглобализацията е Ваш приоритет номер едно?

Кристалина Георгиева: Считам, че изтъкването на аргументите в полза на интегрираната икономика е наш основен приоритет днес. Но позволете ми да бъда коректна към Вашия въпрос. Глобализацията във вида, в който я изградихме през последните три десетилетия, не беше съвършена. И ние недостатъчно бързо признахме, че от нея има печеливши, но има и губещи. Ако не поправим това, ако не обърнем внимание на този факт и не бъдем честни относно това кой печели и кой губи — и не поправим този дисбаланс — глобализацията ще продължи да има своите врагове.

Лесли Стол: Предимство ли е, че идвате отвъд Желязната завеса? Как Ви помага това?

Кристалина Георгиева: Научих каква е цената на лошите политики и колко опустошителни са те за обикновените хора, както и как можеш да промениш курса на икономиката с добри политики. Това е, което прилагам днес в работата си.

Продуцент: Шахар Бар-Он. Асоцииран продуцент, Джинсол Юнг. Сътрудник по излъчването, Рен Уудсън. Редактор: Ричард Буденхаген.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!