16489 | 18 ноем. 2022 | 12:38

Публично бе обяснено, че според основния закон в България съдиите не могат да провеждат разследвания, дори да са върховни магистрати. Тази дейност по Конституция е единствено в правомощията на структурата на държавното обвинение.

Известните вече и широко коментирани като противоконституционни идеи за създаването на извънредна фигура за разследване на главния прокурор бяха представени днес от служебния министър на правосъдието Крум Зарков и неговия заместник Емил Дечев.

Двамата предлагат при данни за престъпление главният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от върховен съдия, избиран на случаен принцип.

Проектът предвижда и сваляне на мнозинството за избор, временно отстраняване и освобождаване на главния прокурор. Сега това може да стане с гласовете на поне 17 членове на Висшия съдебен съвет (ВСС). Ако законопроектът на Зарков бъде приет, ще са достатъчни и 13.
По Конституция обаче - главен прокурор, председател на ВКС и на ВАС се избират с 17 от 25 гласа на членожве на ВСС.

Крум Зарков и екипът му обаче са измислили Обвинител №1 да се освобождава с 13 гласа, което е нон-сенс!

Предложението за въвеждане на механизъм за разследване на гланния прокурор е редактиран вариант на подготвения от екипа на бившия министър Надежда Йорданова механизъм за разследване на главния прокурор. Корекции са направени заради препоръки в становището на Венецианската комисия, каза Зарков на пресконферецния.

А кой се разследва разследващия главния прокурор?

Става дума за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт за създаването механизъм за разследване на Обвинител № 1 от ad hoc съдия, избиран на случаен принцип, които бяха дискутирани преди две години не само в експертните правни среди у нас, но и на европейско ниво.

Това не е ново. Наказателен съдия да може да разследва главния прокурор - този разследващ съдия ще получава временни правомощия и ще се назначава с решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), който избира и шефа на държавното обвинение. Магистратите ще се избират на случаен принцип от списък, изготвен от наказателната колегия на Върховния касационен съд и ще се назначават от прокурорската колегия на ВСС, посочи през юли т.г. Надежда Йорданова.

Още през 2020 година беше многократно подчертано, че тези идеи са противоконституционни.

Публично бе обяснено, че според основния закон в България съдиите не могат да провеждат разследвания, дори да са върховни магистрати. Тази дейност по Конституция е единствено в правомощията на структурата на държавното обвинение.

Днес Крум Зарков обясни, че съдията, който ще разследва главния прокурор,  трябва да бъде с минимум 12 години стаж и да е работил през последните седем години като наказателен съдия. Също така трябва да е съдия във ВКС или в окръжен, апелативен съд, но с ранг на съдия във ВКС.
Съдиите в списъка, от който да се избере кой ще разследва главния прокурор, трябва да дадат съгласието си да участват в процедурата. Прокурорската колегия трябва да назначи този съдия като прокурор, но процедурата е такава, че не би трябвало да откаже да го направи, както когато някой прокурор или съдия става заместник-министър, обясни Зарков

Преди две години се постави въпросът, който важи и днес - а кой ще контролира или разследва съдията, който ще разследва главния прокурор. Според представените днес предложения от Крум Зарков и екипа му - това ще е втори ад хок прокурор, който да осъществи вътрешноинституционален контрол. Този втори прокурор ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор и ще се занимава единствено с контрола по разследването на главния прокурор. А кой ще контролира него - няма отговор.
Така се влиза в някаква безумна спирала на безсмислени и очевидно несъстоятелни идеи за промени в конструкцията на държавното обвинение, които нееднократно са били отхвърляни от различни български институции.

Конституционния съд категоричен - не може да се въвежда извънредна контролна фигура

Припомняме, че в своето решение № 7 от май 2021 г. Конституционният съд се произнесе категорично, че не може да се въвежда подобна извънредна контролна фигура, която да разследва единствено главния прокурор и заместниците му, само през законови промени.

Затова е нужна промяна в Конституцията, при това най-вероятно за нея ще се изисква и свикването на Велико народно събрание.

Делото пред Конституционния съд беше повдигнато след сходни законови изменения по идея на ГЕРБ, които въвеждаха подобна фигура на „разследващ главния прокурор“, която някои нарекоха „свръхглавен прокурор“. Въпреки произнасянето на конституционните съдии, сега от Министерството на правосъдието внасят смислово абсолютно същото предложение. С тази разлика, че се иска ad hoc съдия да разследва главния прокурор, а не прокурор. И в двата случая обаче идеите са противоконституционни.

Нещо повече – съвсем наскоро съдиите от КС обясниха и на настоящия служебен министър Крум Зарков, че е време да се спре със саморазправата с главния прокурор, като отхвърлиха искането да бъдат тълкувани част от правомощията на обвинител №1.

Конституционният съд не е единственият, който казва, че атаката срещу прокуратурата и главния прокурор не е съдебна реформа. Венецианската комисия, на която бившата правосъдна министърка Надежда Йорданова, едно от знамената на борците анти-Гешев, изпрати въпросния проект за промени в НПК и ЗСВ, също каза, че по българската Конституция е недопустимо ad hoc съдия да разследва прокурори. Упорито и не толкова умно обаче сега от Министерството на правосъдието отново настояват депутатите да приемат законови промени в противоречие с основния закон.

Най-късно през юни догодина трябва да се приемат предложенията за законодателни промени, за да се изпълнят условията по Плана за възстановяване. Предстои промените да бъдат качени за обществено обсъждане и внесени в Министерския съвет.