8688 | 17 ян. 2026 | 14:17
След Николас Мадуро, може ли американският президент да отвлече Еманюел Макрон? Това пита електронното издание на френския вестник L'Express в коментар за политиката на Вашингтон в последните седмици.
Въпросът изглежда абсурден: за разлика от венецуелския диктатор, френският президент е избран легитимно; той ръководи страната, която е най-старият съюзник на Вашингтон; Доналд Тръмп не му е повдигнал обвинения в трафик на наркотици, нито го е помолил да напусне поста си.
При по-внимателно разглеждане обаче подобен сценарий, колкото и невероятен да е, помага да се разбере мащабът на бездната, в която са потънали трансатлантическите отношения след завръщането на Тръмп в Белия дом преди година.
Европа и Америка преживяват периоди на напрежение след Втората световна война, например по време на Суецката криза през 1956 г. или американската инвазия в Ирак през 2003 г. Но никога преди членовете на Атлантическия алианс, които доскоро се хвалеха, че са "най-силният съюз, който светът някога е познавал", не са били толкова близо до развод.
В своята Стратегия за национална сигурност, публикувана през декември, Съединените щати декларират намерението си да дестабилизират прогресивните европейски правителства в полза на популистките национални сили.
Те съпровождат продължаващото си присъствие в НАТО с искане интересите на партньорите им да бъдат напълно съобразени със собствените им национални интереси, до степен, че в Гренландия претендират за правото да си присвоят суверенната територия на лоялен съюзник като Дания.
При тези обстоятелства, атака срещу Франция, смятана за страната, която най-неохотно се прекланя пред Вашингтон, би могла да изкуши 47-ия американски президент.
Администрацията на Тръмп показа, че може да действа по напълно непредсказуем начин на международната сцена.
"Америка постепенно се отдръпва от някои от своите съюзници и се освобождава от международните правила, които доскоро все още насърчаваше", оплака се Еманюел Макрон на 8 януари пред Конференцията на посланиците.
След неуспешен опит за разпускане на парламента, той вече не го контролира. Той е изправен пред рекордна непопулярност. Във Вашингтон го наричат "куца патица", лидер с вързани ръце.
По този начин той е идеална мишена за Доналд Тръмп. Разбира се, той вероятно няма да успее да го отстрани.
Имаше време, когато гласът на Франция имаше значителна тежест там.
Това вече не е така.
Източник Труд
Мобилна верси
RSS
