26123 | 8 ноем. 2015 | 13:17

Силвия Стойчева държи клуб с хостел за мяукащи безпризорничета

Ралица Филипова

Тя обича котките и разбира езика им. Те я харесват и й доверяват своите тайни. Наместват се навсякъде, където е тя и се чувстват чудесно. Тя също.

Първото коте влиза в къщата на родителите й тайно, второто се настанява с особения си характер и властва дълго, а следващите идват едно след друго и заемат трайно своето място в дома и сърцето й. В момента Силвия Стойчева има пет мъркащи „човечета“ (тя нарича котките хора) в къщи и пет в клуба си наречен „Без бар“, но и известен като „Без бара с котките“.

„При нас чувствата са взаимни. Аз съм зодия „Лъв“ – котка и сме се приели като равни. Толкова колкото аз се подчинявам на меките им лапи и мъркането, толкова и те проявяват невероятно уважение към мен, носят си играчките, споделят си. Мисля, че знам котешкия език. Само с една котка досега не съм се разбрала. Уважавам територията им и не навлизам стремително в нея.“

Котета идват при Силвия донесени от съдбата или от самата нея. Някои остават докато ги излекува и им намери стопани, други са приходящи, трети влизат бавно и постепенно „под кожата“ й.

„Котката има един такъв тънък момент когато те заобича и сърцето ти се чупи на милиарди частици. После се сглобява на още повече и колкото да те е ядосала, ти вече си чао.“

На любовта към котките Силвия е подчинила и своята голяма мечта – да направи един ден приют за тях, в който разбира се ще има място и за малки кученца. Тази своя идея тя носи от дете и през каквито и житейски криволици да минава я следва. Като ученичка искала да влезе в Художествената академия, ако там не я приемат - във Ветеринарния институт или пък да стане актриса. С първото й желание не се съгласили родителите й, а вторите две не се сбъднали защото точно когато кандидатствала за тях нямало прием за тези специалности.

Тогава Силвия решила да следва „Туризъм“, но записала и завършила политология. Днес тя е една от най-добрите гримьорки на свободна практика. „Човек като си стъпи на пътя, цялата вселена се изсипва да му помага. При мен всичко се случва леко, защото правилно съм си поставила желанията и правилно съм изказала мечтите си.“ Една от тях е да „си имам място, където всеки да се чувства у дома си, а и аз да не искам да си тръгна.“

Точно преди една година, когато Силвия остава без щатна работа, тя и майка й откриват това местенце на улица „6-ти септември“ в София. Малко, уютно и цялото боядисано от пода до тавана в … червено. „Казахме си, че за пет дена ще го променим. Два месеца го работихме само жени, майстор не е влизал. Идваха само приятели. Тръгвахме с една идея, но се случваше нещо друго.“

И с името на клуба е така. Искала да го кръсти Фрея на богинята от скандинавската митология, която се придвижва в колесница теглена от котки, но се оказало че е често употребявано. Приятел предлага странното име „Бар без бар“, а когато още по време на ремонта в него влиза и царствено се настанява черната котка Офелия, се променя в „Без бара с котките“.

„Тя просто дойде. Влезе, огледа се и легна в средата на помещението. Не беше само тя. Всяко животно, което минава със стопанина си, си подава муцуната и не иска да си тръгнe. Това ни говори, че енергията е много чиста и тук се получава нещо като времеви вакуум. Без време и проблеми. Котките се разхождат спокойно, а хората казват че мястото ги вдъхновява.“

След Офелия в уютния клуб се настанява мама Моли и ражда шест котета. Към тях съвсем скоро се присъединяват и три мърляви изоставени маляка, които тя също отглежда. „Преди и те да дойдат вече бях измислила на втория етаж да направя стъклен стационар за котетата. Едни прекрасни хора го изработиха, а бе спонсориран изцяло от приятели.“

Днес в него живеят поотрасналите Багира, Грийнти и Франк Синатра. Въпреки че имат всичко – любов, храна, топлина, щом се приближиш до къщичката им, те правят всичко възможно да те пленят и да ти се прииска да ги вземеш у дома си.

„Отглеждането на едно животно не е просто да го вземеш от улицата и последа го трfпосаш на някой като мен. Когато поемаш една крачка и решаваш да помагаш, най-некоректното е да избягаш. Така се случи с трите „мухъла“ (котета). Всички разноски си покривам аз. Имам приятели, които като изпищя помагат. Пари не искам. Купуват храна и котешка тоалетна. Две момичета ми оставиха коте на пет дена. Помолиха ме да го захраня и обещаха, че ще му намерят стопани. Сега котето е в къщи.“

Освен на своите приятели в грижата за бездомните и захвърлени мъркалници Силвия разчита и на клиника „Добро хрумване“. „Безкрайно много ми помагат. Спестили са ми хиляди левове. Те са хора с огромни сърца и няма да оставят бездомни животни без грижа.“

Освен като ги спасява от улицата и отглежда, Силвия се опитва да помага и по друг начин. „Съветвам хората да оставят животинката на хотел и да му се направят изследвания. Всеки има Фейсбук и поне по 200 приятели. Да напише пост, че е спасил животно и трябва да му се покрият медицински изследвания, да публикува прекрасни снимки и истинската история на животното и винаги ще се намери кой да го вземе.“

Блиц интервю между две мъркания:

Не ти стига времето … да чета. Имам навсякъде книги, във всяка чанта, на път без поне три книги не тръгвам. В момента чета автобиографията на ПакоРабан.
Ако имаш един свободен ден без нищо за правене …ще лежа, чета и ще мачкам котетата.
Обожаваш да … ходя на кино. Обичам анимацията за възрастни. „Хотел Трансилвания“ ми е любимият филм.
Трите ти желания са… едно е хората да не обръщат такова внимание на миналото. Да гледат сега и през очите на деца. Всеки един от нас няма да го има на света. Много е важно какво ще остане след нас. Второто е да направя котешки приют. Ще го има. И третото да съм по-отговорна към здравето си.
Обичаш да… пътувам.
Ако намериш куфар с пари… ще го изсипя в клиника  „Добро хрумване“, за да помагат.
Денят ти започва с … безкрайно гальовните ми котки.

* Реплика от разказа на Хемингуей „Котка в дъжда“